Skip links

защо не можеш да спреш да ядеш сладко

raw-truffles

За повечето от нас захарта е символ на любов, защото първата храна, която сме приели като бебета е майчината кърма, която съдържа лактоза или млечна захар. По-късно като деца сме били възнаграждавани със сладкиши или бонбони и в нашето съзнание думите любов и сладко са останали неразривно свързани. Дори и като възрастни за голяма част от хората сладкото е ежедневна необходимост, то е майчината целувка, потупването по рамото от татко, усмивката на приятел или просто дневната доза щастие.

Когато говорим за сладко обаче има и няколко фактора, които ни пречат да вкараме дозата си щастие в нормални граници и често прекаляваме с нея. Какво имам предвид под прекаляване? Да кажем, че е нормално да хапнеш 1-2 плода на ден или пък да си подариш десерт като междинна следобедна закуска. Но определено не е разумно да консумираш подсладена закуска, десерт след обяда, сладко за междинна следобедна закуска и десерт след вечеря. Както и не е разумно между обяда и вечерята да си вземеш няколко различни сладки десерта, които да си изядеш сам. Проблемът е, че за повечето хора попаднали във въртележката на сладкото, излизането от нея е трудна задача. И ако и ти си в цикъла на постоянният глад за сладко, ето кои са най-честите причини за него и как да си помогнеш сам.

Чревен дисбаланс или както обичам да казвам – не си ти, те са. Става въпрос за вторият мозък (чревният микробиом), който постоянно подава сигнали, че иска още от неговата си храна, най-често със съдържание на захар – сладко, тестяно, алкохол. Тук поривите често са силни и трудно преодолими, до степен човек буквално да се изстреля до най-близкият магазин, за да си набави нещо сладко, затова и рязкото спиране на сладостите не работи. Подходът по-скоро трябва да е към постепенното намаляване на сладкото до веднъж дневно и замяна на видовете използвани подсладители. Добри варианти са домашно приготвените десерти с качествен мед, ксилитол от бреза, ябълков инулин или течна стевия. Междувременно е важно да се работи и по корекция на чревния дисбаланс. Можеш да провериш дали имаш такъв тук.

Емоционалното хранене. Както знаеш силата ми не е в психолическата част на нещата и предпочитам да оставя това на експертите, но е редно да спомена, че емоционалното хранене е изключително сериозен фактор за повечето хора. Според някои специалисти, това се дължи на неудовлетвореност от един или няколко аспекта от живота – липса на любов, кариера, финанси, семейство или нещо друго. Съответно човек има нужда да компенсира недостига и го прави по най-познатият му начин – чрез храна. Проблем при емоционалното хранене е, че човек понякога осъзнава, че се храни ненужно и започва да изпитва и вина, което допълнително задълбочава нещата. Добър изход от ситуацията, отново според специалистите е да се открие корена на проблема и да се работи върху него, а междувременно да се замени едно удоволствие с друго. Например, ако шоколадът е твоето изкушение – следващият път когато почувстваш нужда от него го замени с нещо друго, което ще ти достави удоволствие – разговор по телефона с приятел, хубава книга, разходка и т.н.

Недостигът на ценни вещества в организма е другата възможна причина, но тук тезите са изключително спорни, защото редица експерти (и аз съм в тази категория) смятат, че ние, хората, в следствие на богатата на изкуствени съставки храна, сме загубили инстинките си свързани с нея. Затова и е много трудно да се каже със сигурност, че желанието за сладко е сигнал на организма, че му липсва магнезий, например. Ако обаче си от хората, които по принцип не консумират сладко и изведнъж ти се дояде силно шоколад – може да се замислиш малко по-сериозно дали наистина тялото не ти говори.

Ранна хипогликемия е последният фактор и въпреки масовата заблуда – тя не е запазена територия за хората с наднормено тегло или за диабетиците. В действителност, всеки може да се вкара в състояние на хипогликемия (рязък пик на кръвната захар), която да го държи цял ден, заради не-добре подбрана закуска. Или с други думи казано – първото хранене за деня е важно. Когато първото хранене за деня е сладко или с висок гликемичен индекс (подсладено мюсли, тестени изделия като банички, кифли, сандвичи и др., сладки плодове и т.н.) нивото на кръвна захар се вдига рязко и в първия момент човек се чувства добре, защото това води до прилив на енергия. Всичко, което е имало рязък пик обаче, неминуемо има и рязък спад, когато те оставя с усещане за изнервеност, раздразнителност и умора. Това е и моментът, в който абсолютно подсъзнателно имаш нужда отново от нещо сладко или тестяно, за да се върне приливът на енергия. Или за да обобщя – сладкото за закуска те кара да търсиш сладко после почти през целия ден…

Интересно е да знаеш също, че всеки един от нас може да отговаря на един или на няколко от горните фактора едновременно и това да му пречи да постигне резултатите, за които мечтае – независимо дали говорим за здраве или стройно тяло. Затова погледни критично собственото си меню, открий какво те кара да се спираш за дълго на щанда с десерти и започни да работиш със себе си. В крайна сметка ти решаваш кой мозък ще контролира нещата :))

Искаш да си здрав и да се чувстваш добре?

Абонирай се тук за седмичната си доза експертни съвети и вдъхновение.

Програми