Skip links

кратък урок по анатомия

img_1013

За всички, които са проспали предмета в института :)))

Във връзка с програмата, която пуснахме в понеделник получихме доста интересни въпроси, затова ми се иска тук да отговоря на някои от тях. И по-специално на въпросите свързани със собствената ни анатомия и още по-специално на тези отнасящи се до собствените ни черва.

И първото, което искам да уточня е, че ние, хората, имаме точно по 1 брой от всичко, водещо се част от храносмилателната ни система. И за разлика от кравите, които имат цели 4 стомаха, ние не сме толкова облагодетелствани и си имаме само 1 стомах, 1 черен дроб, 1 жлъчка, 1 панкреас, 1 тънко черво, 1 дебело черво и т.н. За да се ориентираш в ситуацията виж тук:

img_1011

Ще уточня отново, защото е важно – ние, хората, имаме само 1 дебело черво и 1 тънко. Те, заедно със стомаха са част от една тръба, която започва от устата, преминава през хранопровода, после отива в стомаха, после тънкото черво, дебелото черво и… след това каквото трябва излиза навън.

Ако решим да се правим на детективи и да проследим пътя на една хапка с храна, той ще изглежда така:
– Хапваме нещо и започваме да го дъвчем. В този момент в устата ни се освобождава слюнка, която е богата на храносмилателни ензими, които започват първоначалния процес по смилане на храната.
– След това хапката се придвижва по хранопровода и попада в стомаха. Той пък на свой ред освобождава бетаин hydrochloric acid и още ензими, които продължават процеса по смилане на храната.
– Идва ред на жлъчката и панкреса, които освобождават още ензими и жлъчен сок, и цялата тази смляна каша, заедно с новите подкрепления тръгва към тънкото ни черво.
– Където процесът по разграждане на храната продължава, за да може след това да започне и УСВОЯВАНЕТО на ценните вещества от нея. Точно затова, тънкото черво е и най-дългата част от храносмилателния ни тракт и печели първенството по дължина с цели 7 метра преднина и е разделено на 3 части. Ако много държиш да ги знаеш, това са duodenum, jejunum & ileum. В първата (duodenum) се източват подкрепленията (жлъчен сок и панкреатични ензими), за да се смесят с храната, а в останалите 2 ценните вещества се абсорбират.

Стените на тънкото черво са покрити с власинки (villi), които пък са покрити с микро-власинки, чиято роля е да „уловят“ ценните вещества в храните и да ги „подадат“ към лимфната система и кръвния поток, които след това да ги разнесат из цялото тяло или пък да ги складират. Вътрешността на тънкото черво и власинките в него изглеждат така:

img_1012

Това, което виждаш на картинката горе е вътрешността на тънкото черво и власинките в него, а движещият се субект насреща не е бързият влак за Каспичан, а хапката храна, за която си говорихме по-нагоре.

Реално, целта на всичките тези власинки е да се увеличи площта на тънкото черво, за да може организма ни да черпи колкото се може повече ценни вещества от преминаващото там. Дори според някои източници, ако разгънем цялата площ на тънкото черво, тя ще е 10 пъти повече от площта на кожата върху нас.

Което ни води и на въпроса на деня:

каква е ролята на тънкото черво?

И тя реално е само една – УСВОЯВАНЕ НА ЦЕННИТЕ ВЕЩЕСТВА, а не съхранение. Затова и в тънкото черво НЕ се задържа храна, тя само преминава от там. Което пък означава, че тънкото ни черво НЯМА нужда от чистене, от детокс, от клизми, от гладуване или каквото друго решиш. Всички тези интересни задачи могат да бъдат приложени само спрямо дебелото ни черво. Моля, не бъркай двете.

Тънкото има нужда само да е здраво, за да абсорбира пълноценно. Което означава да няма проблем с връзките между клетките на червото (чревна пропускливост) и власинките да не са атрофирали.

img_0938

Това е и целта на програмата ни „Чревен баланс“ – да се погрижи тънкото ти черво да е в оптимално здраве, ти да черпиш максимума от ценните вещества в храните, да няма „дупки“ в системата, за да не развиваш алергии и генерално – да се чувстваш колкото се може по-добре. Особено, ако спазиш и препоръчаният от нас хранителен режим и си набавяш достатъчно храна богата на ценни вещества.

Или, за да резюмирам до тук – ние, хората, имаме 1 тънко черво. В него НЕ се складира и задържа храна, тя само преминава от там. И ролята му е да усвоява колкото се може повече ценни вещества, без междувременно да пропуска различни нарушители навътре в тялото. Това е.

И все пак, за да завършим картинката ще допълня и с последната стъпка – остатъците храна, не-смляните парчета храна и всичко останало, което организма ни не е успял да усвои или е решил, че не ни трябва се оказват в дебелото черво, което за разлика от тънкото е дълго едва 1 – 1.5 метра. И на всички тези остатъци им се налага да стоят там и да си чакат реда за елиминиране, което в идеалния вариант ще се случи поне веднъж на ден. Ако въпросната елиминация не се случва поне веднъж дневно – имаме запек, което пък от моя гледна точка си е равносилно на проблем, защото остатъците не се изхвърлят навреме и се натрупват. Но това е тема на друг разговор. Ако ти е интересно – пиши и ще засегна и него.

Това беше от мен за днес. Надявам се да съм ти помогнала да разбереш организма си една идея по-добре и да хвърлиш светлина върху темата с „тънките и дебелите ни черва“ ;))))

Програмата е тук. Разкошен ден!

Искаш да си здрав и да се чувстваш добре?

Абонирай се тук за седмичната си доза експертни съвети и вдъхновение.

Програми