Skip links

ЦЯЛА глава от „Ева и ефектът на пеперудата“

И днес отново, с невероятно удоволствие, ти представям най-женската книга, която по забавен начин ще те преведе през всички важни стъпки за овладяване на всяко автоимунно заболяване.

А за да добиеш повече представа за нея днес реших да оставя книгата да говори сама за себе си, затова ти споделям ЦЯЛА глава от нея. И след много колебания коя точно глава да избера се спрях на едноименната такава – Ефектът на пеперудата :)))

Но преди това – едно кратко видео, в което споделям ЗАЩО реших да напиша книгата си в хумористичен стил и как точно да вземеш максимума от нея:

Ефектът на пеперудата

Веднага след почивката решавам да направя нова консултация с нутриционистката. Така де, искам и да се похваля как се справям до момента!

Сутринта установих и с огромно задоволство, че за първи път цикълът ми идва без обичайните драми, болка и желание да линчувам целия свят. Решавам да се похваля и на маман, но насреща получавам поредното:

“Ако беше забременяла нямаше да ти се налага да имаш цикъл въобще! Поне за година! Такива надежди залагах на Италия…”
“Тик-так, тик-так…”

И след малко:
“Разхождаме се в парка с баща ти. Около нас само жени с колички!” (Почти я чувам как въздиша…)
“Бебета накъдето и да погледна…”
“Не разбирам защо не искаш да ощастливиш старите си родители…”

Пффф. Не се спря тази жена. Когато й изнася и “стара” става. Това обаче, че тя се нарича “стара” определено не означава зелена светлина и аз да я наричам така. Патила съм си и знам.

Но да беше само тя! Разочарованието ми от консултацията е още по-голямо! ОК, получих едно виртуално потупване по рамото за всичко, което съм постигнала и че съм издържала почивката без прегрешения, но това ПАК не било достатъчно. Храната била САМО част от картината и ако съм била готова предложи да продължим с всичко останало.

Честно, ако знаех какво ми предстои нямаше да се хващам на хорото от самото начало. Вярно, че съм с 5 кг надолу, въпреки почивката във Флоренция и цялата ми симптоматика е напълно овладяна, но тази жена не знае кога да спре и явно е решила да подложи волята ми на още и още. Всичко започва да прилича на безумен експеримент – имам чувството, че ме гледа отнякъде и се чуди в кой момент ще се пречупя.

Аз обаче не се давам лесно. Щом издържах пиците в Италия, обедите сама, 2 дни без кафе, фермерския пазар и готвенето – нищо вече не може да ме спре!

Консултацията започва по нейния си стандартен начин – с разпит. Помнела ли съм била онази статия, която трябвало да прочета, за Ефекта на пеперудата. Добре де, помня, че я четох, обаче тогава за няколко дни изчетох 1 книга, 20 статии в сайта й, изгледах поне 40 видеа и не помня още какво. Ако си мисли, че ще помня точно 1 конкретна статия от всичко това, то предлагам да си преосмисли професията. Аз все пак съм човек, не компютър.

Оказва се, че това била статията, която изрежда всички останали фактори, които влияят на автоимунните заболявания и тя искала да започнем да ги отмятаме едно по едно. След това задава темата на деня и настроението ми тотално отива в канала – околната среда и всичко, което имало досег с кожата.

Като светкавица през ума ми проблясва кощунствената идея, че ще ме накара да преосмисля козметиката, която използвам. Подозрението ми е ужасяващо, и бавно и постепенно набира сили. И, разбира се, точно след минута се оказвам пророчески права. Merde!

Виж, какво, момиченце, може да ми вземеш кроасана из под носа, да ми спреш пиците, да ме накараш да правя заготовки, да готвя и да варя кокали, обаче не си и помисляй за секунда, че ще ти позволя да ме лишиш от единствената останала ми наслада в живота – козметиката! Или както казваше бащата на един познат – Едно удоволствие има човек в живота, и там проблеми!

На нея обаче не й пука. Попаднала е в своя си филм и нарежда ли нарежда. Трябвало да премахна всичко, което може да натовари организма с токсини, за да се успокои имунната система. Това означавало:

Да сменя битовата химия за почистване вкъщи. И тук уточнява, че говори за всичко – препарати за миене на чинии, за пране, за почистване на дома. Последните били вредни не само при контакт с кожата, а и при инхалиране и ръкавиците не винаги били достатъчни. Абсолютно веднага стигам до извода, че на първо място вината да използвам въпросните е изцяло нейна. В крайна сметка, преди да се появи в живота ми си ядях доволно по ресторанти и не се й замислях да мия чинии. Сега, не стига че мия чинии по цял ден, ами имало и значение с какво. Добре, де, пералня пускам отвреме навреме, но като цяло предпочитам химическото чистене и пране. По-сигурно е някакси, особено като си дал една месечна заплата за рокля, последното което си мислиш да направиш с нея е да я напъхаш в пералнята. Химическото чистене обаче също не било вариант. Точно така, продължавай да сипваш сол в раната. Продължавай…

Да поддържам перфектна хигиена, особено в спалнята и да пера чаршафите веднъж седмично с безвреден перилен препарат. Онзи същият, който ще сменя. Пффф.

Да преосмисля декоративната и бялата си козметика. И тук отново визирала била ВСИЧКО – сапуни, лосиони, шампоани, кремове, мазила, гримове, маски, лакове, боя и не знам още какво.

– Триста дяволи! – реввам дълбоко разстроена аз и започвам да дишам учестено като риба на сухо. Тя се спира, поглежда ме хладнокръвно от монитора, докато аз се блещя насреща й като звяр в клетка и накрая се усмихва озадачено:
– Не е толкова фатално колкото звучи, и аз съм минала по този път.

Хич не ми пука от къде си миналата и ти, си мисля наум. Махни пипалата си от козметиката ми! Имаш ли идея колко струва и колко трудно се набавя! Освен това съм на 30, ако тя си мисли, че мога да запазя младежкия си вид с био бъркочи, то нещо не е наред с мозъка. Казвам го абсолютно добронамерено, тя също би трябвало да се замисли, ако не иска да прилича на 70-годишно бабе скоро. Тя обаче само ми се усмихва, като на дете, на което са взели играчката и се връща към списъка в ръцете си, все едно току-що не ми е извадила мъдрец без упойка.

Да се погрижа за чистотата на въздуха като сменям редовно филтрите на климатиците или проветрявам често. Пффф. Почитаемият ще ми се зарадва много като го попитам от кога не са почиствани климатиците в офиса… А от опити да проветрявам съм се отказала отдавна, защото скелетите надигат вой като, че ли ги колят когато някой отвори врата или прозорец. Явно само пушачите са ок, нали излизат да пушат. Това дали го броим за проветряване?

Да премахна хлорните изпарения поне докато се къпя като монтирам филтър на душа в банята и да избягвам хлорираните басейни. Имало било цяло видео по темата в сайта й, да си го припомня.

Да избягвам пластмасата за многократна употреба, освен ако не е изрично маркирана като “безопасна за храна”. А с какво да си пренасям храна, че нещо не ми стана ясно?! Първо, иска да си правим заготовки и да ядем домашна храна, после не можело да се съхранява храната в пластмаса. Ами в какво? Имало било много красиви стъклени буркани вече навсякъде. Идея си нямам къде е това навсякъде. В Marella последния път не видях буркани. Най-вероятно ходим в различни магазини… Извън стъклените буркани можела съм била да си купя някоя по-качествена пластмаса за пренасяне на обяд за офиса. Обаче трябвало да е наистина нетоксична, а такива не се продавали масово в магазините. Ха! Трябвало да проуча и да си поръчам.

Да сменя и съдовете за готвене, защото някои също били токсични. Най-безопасни били керамичните, каменните, чугунените и тези от неръждаема стомана. Хмм, аз май имам само един тиган и дори не знам с какво покритие е. Май и по тази тема ще се чете.

Да внимавам с произхода на храната. Това поне вече е направено. Почти…

Да използвам паста за зъби без флуор. Добре, това е лесно.

Да махна амалгамните пломби, ако имам такива в устата си. Ъъм, не съм сигирна дали имам, трябва да проверя, мисля че не.

Да прегледам дома за мухъл и микотоксини и да взема мерки, ако се налага. И по тази тема било имало видео в сайта й, да съм си го изгледала. Да бе, аз го гледах това видео. Едно от страшните е. Там разбрах, че микотоксините отслабвали организма толкова много, че изобщо не можел да се възстанови човек докато буквално не си зареже апартамента, заедно с всичко в него, защото спорите (знам! звучи като някой научно-фантастичен ужас трилър, ако няма такъв жанр, тя току-що го измисли) полепвали по всичко, включително мебели и дрехи. Не, не мога. Дори не искам да знам дали има мухъл вкъщи. Ами ако се наложи да се преместя и да зарежа всичко?!

И се надявала да не била изпуснала нещо. Май било само това.

Боже! САМО това ли? А не искаш ли и казачок да се науча да танцувам? На тази жена кукумявка й е изпила мозъка. Честно.

След консултацията оставам насаме със себе си да преосмисля чутото. Очевидно се движим по 6-стъпков план и до тук сме едва на втората стъпка. Първата беше свързана с храната, червата и микробиома, втората очевидно включва всичко останало. Направо не искам да знам какво ми е приготвила в оставащите четири!

Решавам все пак да си припомня прословутата статия за Ефекта на пеперудата и откривам доста видеа линкнати от нея – за хлора, за живака, за мухъла. Правя си билков чай с набрани от баба ми листа от мента (че в готовите сушени билки можело да има кръстосано замърсяване) и сядам да ги изгледам. Решавам да капна и малко бял ром към чая (безглутенов е, спокойно!), отпивам една глътка и забелязвам моментален ефект. По вените ми като огън потичат непоколебимост и сила. Добре, готова съм. Bring it on, baby!

Започва едно щателно проучване и четене. За тигани, за покрития, за битова химия, за пластмаси, микотоксини, хлор, флуор, живак… Картината, която се разкрива пред мен е като филм на ужасите в 10 части. Направо не знам как не сме се изпонатръшкали вече всички, а все още мърдаме и ходим, щом всичко около нас е толкова токсично.

Автоимунните също се споменават на доста места по тези теми. А аз си мислех, че само храната е виновна.

Решавам да изпратя някои видеа и статии и на момичетата и им драсвам набързо един мега драматичен мейл с резюме от консултацията. Проронвам и няколко сълзи докато пиша за козметиката. После обаче се съвземам и бунтарското в мен взима превес. Не, не и не. Това с козметиката няма да го бъде. Не се разбрахме…

Оплаквам се и на маман. Ако има човек, който ще ми влезе в положението на секундата определено е тя. Насреща обаче получавам едно:
“Ти пък! Вече има такива невероятни процедури и без мазила – една-две инжекцийки на правилните места и ще си като 20-годишна за секунди.”

Хмм. Не съм сигурна, че нутриционистката ще одобри инжекциите с ботулинов ТОКСИН и разните му там филъри и решавам да спукам розовия балон на маман с информацията.
“Пфу!” – получавам веднага очакваната ответна реакция.
“Край! Отменяй ми часа при тази! И без това не ми се отразява никак добре онзи неин без-лактозен режим на хранене. Отказвам и да заприличам на шарпей в лицето!”
“Ева, ти обаче взимай мерки. Искам внуци!”
“О, и докато сме на темата – вземи изхвърли онази риза на Краси, с която беше последния път.”
“Не става за пред хора…”
“Дали лошият вкус е наследствен?”
“Нищо де, бебето ще носи нашите гени, четох някъде, че тези на майката винаги преобладават…”

––––

Книгата е налична тук и в големите книжарници из страната.

P.S. Очаквам отзиви и обратна връзка! :)))

Искаш да си здрав и да се чувстваш добре?

Абонирай се тук за седмичната си доза експертни съвети и вдъхновение.

Програми