Skip links

Елиминационна без-лектинова програма

Съществуват много и различни видове елиминационни програми – реално всеки режим, в който дадена храна (или по-скоро храни) се изключват от менюто може да носи името Елиминационна. Например, има базова елиминационна, при която се вадят само глутен и млечни. Има АИП (автоимунно палео), която също е вид елиминационна програма. Съществуват още GAPS, Body ecology, хистаминова, палео, кетогенна и т.н. – приликите между всички тях са, че са вид елиминационни програми, тоест разчитат на елиминацията на дадени храни от менюто.

Една от малко познатите елиминационни програми е тази за хранене без лектини, затова днес ще ти подам достатъчно информация, за да се запознаеш и с нея. Реално, според някои специалисти, лектините се водят главен виновник за голяма част от автоимунните заболявания, както и инфекциозните, защото при невъзможност на организма да се справя с тях, той започва да не разпознава адекватно всякакви нашественици, които попадат в тялото.

Затова ако имаш съмнения, че лектините може да са проблем и за теб, днес ще научиш почти всичко за тях – къде ги има, защо са проблемни и как да ги неутрализираш.

Какво са лектините?

Лектините са растителни протеини, които са нещо като постоянно ниво на защита в някои растения срещу изяждане. Да, точно така. Растенията също си имат защити и колкото и да не ни се вярва, единствената им роля в природата не е да си доставяме кулинарни удоволствия с тяхна помощ, а ТЕ да се репродуцират. Както и всичко останало на планетата. И за да им помогне в тази задача, в роля влиза въпросният протеин – лектин.

Или казано по друг начин – лектините са хубаво нещо за самите растения, но не винаги за нас, хората, защото попадайки в организма ни лектините се свързват към определени захари и могат да ни причинят някои не толкова приятни неща… Въпросните защитни протеини, лектини, са налични в почти всички растения като концентрацията им е във външния слой (триците, люспите, кожата, кората), но могат да се появят и в грудките, корените и водното съдържание.

Името ​​лектини идва от латинското „избирам“, защото те „избират“ захарите, към които да се свържат. Те се свързват здраво към тези захари, където и да ги намират в тялото, като по този начин пречат на нормалното функциониране на тъканта, към която са се свързали и предизвикват множество промени в метаболизма на клетките и тялото.

Имунен отговор

Те могат да бъдат антигенни или помощни и да доведат до имунен отговор сами по себе си, или в комбинация с други протеини. Най-високо съдържание на лектини има в зърнените и бобовите, като пшеница, боб, соя, фъстъци, но и в някои други, по-специално тези от семейство картофофи (nightshades) като домати, картофи, чушки и патладжан.

Лектините се свързват към гликопротеини в клетъчните мембрани, а много такива гликопротеини са рецептори за цитокини и хормони. Дали насърчават клетъчното деление или не, може да зависи от различни фактори, като например тяхната концентрация на прием (колко много, колко често) и др.

Например лектините от пшеницата, картофа и домата се свързват към n-acetyl glucosamine (NAG). За съжаление NAG е наличен в червата, устната кухина, щитовидната жлеза, ставите, сърцето, панкреаса, бъбреците, миелиновата обвивка на нервите и др. места.

Затова и медицински изследвания свързват хората, които прекаляват с пшеница, картофи и домати с проблеми в някой от тези органи или системи.

Потенциално вредни ефекти на лектините:

За лектините се твърди, че са резистентни на храносмилане, а някои от тях и на обикновено нагряване (готвене), и биха могли да преминат през лигавицата на червата в кръвния поток, предизвиквайки имунен отговор от организма.

Лектините биха могли също така да увредят микро власинките в червата, а лектините от пшеницата директно да нарушат плътните връзки (съединителната тъкан между клетките на червата), по този начин предизвиквайки пропускливи черва и нарушено усвояване на ценните вещества в храните.

Има твърдения също, че лектините биха могли да нарушат баланса на микробиома, но все още не са известни механизмите, по които това би могло да се случи.

Лектините и автоимунните заболявания:

Според изследвания проведени от Д-р Фазано, лектините биха могли да доведат до автоимунни заболявания при податливи хора и при наличието на определени фактори – тригер (отключващ фактор), пропускливи черва и генетична предразположеност (виж и видеата ми за ДНК и автоимунните, където обсъждаме генетичната предразположеност). А изследванията на Д-р Фазано тук.

Изследване проведено пък от Д-р Стивън Гъндри (през април 2017 се очаква да излезе книгата му The Plant Paradox по темата, а тук и тук може да прочетеш интервюта с него) с 800 пациенти с автоимунно заболяване показва ремисия при строго изключване на лектините от менюто за период от 6 месеца.

Лектините обаче имат и положителна страна

Или казано по-друг начин – всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.

Лектините обучават имунната ни система и пълната им липса в менюто се свързва с намалена активност на имунната система, което пък я прави по-потдатлива на заболявания. И да се избягват всички форми на лектини (освен, че е невъзможно) е и неразумно, особено ако няма нужда от това.

Затова и личното ми мнение по темата, взимайки под внимание факта, че лектините не са изцяло черни и тезата на Д-р Фазано, че сами по себе си не са достатъчни, за да отключат автоимунно заболяване, аз лично бих работила по-активно:

– по казуса пропускливи черва (с помощта на колаген, пектин и базова елиминационна програма при нужда, с избягване на глутен и млечни);
– бих поддържала чревния си баланс (пробиотици, пребиотици, фибри);
– бих се съобразила с генетичните си особености, за да елиминирам тригерите (възпаление – омега 3, вит Д, В комплекс и метилация, лични хранителни непоносимости, детоксикация на организма и др.)
– и бих неутрализирала най-силните лектини по адекватен начин (по-надолу е обяснено как).

Храни богати на лектини:

И все пак, за да си запознат с храните богати на лектини, ето и списъка, който извадих след щателно проучване на темата. Отново уточнявам, че реално лектини има във всички храни, затова и списъците в интернет са доста разнопосочни, но някои храни са по-богати на лектини от други и тук прилагам само тях:

– всички зърнени и глутен
– nightshades – картофи, чушки, домати и патладжан, както и производните им (например червен пипер, чили и т.н.). В семейството влизат още пипер, тютюн, физалис, годжи бери, мандрагора, беладона и др.
– всички бобови, включително соя, фъстъци и кашу
– всички млечни
– мая, с изключение на хранителна мая
– всички видове гъби
– лук и чесън на глави
– подправките мента, риган, бахар, индийско орехче
– животни (месо) и яйца от кокошки хранени със зърнени, бобови и др. храни богати на лектини
– всички плодове и зеленчуци извън сезон и не узряли имат увеличени нива на лектини като защита срещу изяждане, концентрирани в кожата/кората.

Потенциални храни богати на лектини:

Повишено внимание с препоръка за елиминация за няколко дни и след това внимателно захранване има при:

Плодовете – череши, нар, семена на грозде, семена и люспи на бери-та, ябълки, диня, банан, грейпфрут, лимон, портокал, ягоди и сливи.

Следните ядки и семена – какао, кафе Арабика, лешници, орехи, сусам и слънчоглед.

Препоръчителният прием е обелени и накиснати и/или сготвени (има информация по-надолу). Стриктно избягване на кашу и фъстъци (семейство бобови).

Този списък е на принципа проба-грешка, затова често се препоръчва да се избягват в началото (стриктна програма за няколко дни) и след това постепенно да се върнат в менюто.

Възможни кръстосани реакции

Добре е да знаеш също, че ние, хората, сме сложно създадени организми и дори и най-големите светила в медицината все още не са наясно с всички механизми чрез които функционираме оптимално. Затова и е важно да се вземе под внимание факта, че човек може да има множество непоносимости, както и други казуси.

Например, лектините могат да засилят освобождаването на хистамини и човек да има и хистаминова реакция, съответно би било добре да се съобрази и с този казус. Или пък да има сериозен чревен дисбаланс, IgG непоносимости и др.

Затова препоръката на специалистите по темата обикновено е да се започне с без-лектиново хранене и ако има подобрение, но то не е пълноценно, да се надгради елиминационната програма като се изключат и силно хистаминовите храни.

Хранителни добавки

Темата е леко противоречива. От една страна има добавки на пазара, твърдящи, че неутрализират лектините в храните (като Lectin Shield на Д-р Гъндри), но реално ефектът им е неизмерим, защото препоръката за неутрализиране на лектините стои, а добавката се препоръчва за потенциалното кръстосано замърсяване при хранене навън.

От друга, има такива, които подпомагат организма и аз по-скоро бих се спряла на тях. Това са:

колаген
витамин Д3 & витамин В12
омега 3, рибено масло
пробиотици
– храносмилателни ензими
мултивитаминна и минерална формула.

Протеини бедни на лектини:

– всички видове месо и риба (пасищно отгледани или диви), като най-безопасен вариант се води агнешкото
– дреболии, черен дроб и др. (пасищно отгледани или диви)
– яйца (от пасищни кокошки)
– костен бульон (от пасищни животни)
– конопен, грахов и телешки протеин (колаген)
– хранителна мая

Други храни бедни на лектини:

– сготвени кръстоцветни
сготвени и обелени кореноплодни
– белени зеленчуци – краставици, тиквички
– зеленолистни (спанак, рукола, лапад, коприва, маруля и др.), кълнове, микрозеленолистни
– фибри без люспи – глюкоманан, инулин, пектин и някои семена като чиа, коноп, покълнало ленено семе, кокос
– сладък белен картоф (всички разновидности) и пресен грах (при евентуална реакция – варене в тенджера под налягане или избягване)
– мазнини – авокадо, студено пресован зехтин, гхи, масло от черен кимион, мас
– подсладители – суров мед, натурална стевия
– подходящи плодове – печена тиква, печена ябълка
– други – билки и подправки (домашно приготвени, за да се избегне евентуално кръстосано замърсяване с глутен), кафе и чай.

Всички плодове и зеленчуци трябва да са сезонни, узряли и обелени, тогава лектиновото им съдържание е най-ниско.

При силна лектинова реакция плодовете, семената и кафето се добавят на по-късен етап, на принципа проба-грешка.

Пълен списък на храните с ниско съдържание на лектини

Ако все пак решиш да направиш без-лектиново хранене, препоръката на Д-р Гъндри е за спазването му за период от 6 месеца. На мен лично този период ми се струва твърде дълъг и ако състоянието на организма е влошено от самото началото и режимът не е изпълнен както трябва, с недостатъчно ценни вещества в деня, има шанс да се изпадне в дефицити на още. Затова съветът ми е програмата да се изпълнява под надзора на доктор, за по-кратък период (например 1-2 месеца) и с проследяване на кръвната картина.

Също така не винаги е задължително да се спазва стриктно без-лектиново хранене, и без това не е възможно да се прави за дълъг период от време. По-важно, според мен, е да се научим да неутрализираме силните лектини в храните и да внимаваме с останалите, ако сме напълно убедени, че лектините са проблем за нас. Нищо повече от това.

Неутрализиране на лектините в храните:

Накисване за всички бобови и семена. Накисването намалява съдържанието на лектини в повечето бобови от 820 до 3.2 (hemagglutinating activity), както и варенето в тенджера под налягане, затова препоръката за хора с доказана лектинова непоносимост е да накисват и след това да използват тенджера под налягане за всички бобови. Готвенето на бобови на ниски температури (slow cooker) не е препоръчително. Само пресният градински грах може да се яде суров.

Ферментиране за всички зърнени и млечни с повишено внимание – проба-грешка.

При ядките информацията е изключително противоречива. Някои препоръчват накисване и след това дехидратиране. Други накисване и печене на ядките. Трети източници цитират наличие на лектини дори в печените ядки, затова тук единственият адекватен принцип би бил проба-грешка след елиминация и захранване.

Nightshades – белени и сготвени. Салата от сурови домати може и да звучи изкушаващо и вкусно за повечето, но не и за хората, които имат проблем с лектините.

Покълване за всичко останало.

Присъствие в менюто на елементи, които имат капацитета да неутрализират лектините (например пектин), както и такива за заздравяване на червата (колаген, бульони).

Накисване, покълване, ферментиране

Примерни ястия без лектини, елиминационен период

Използвани източници:

Plant Lectins Activate the NLRP3 Inflammasome To Promote Inflammatory Disorders.
Gong T1, Wang X1, Yang Y1, Yan Y1, Yu C2, Zhou R1,3,4,5, Jiang W6,4 – link

Deshpande SS. Handbook of Food Toxicology. 2002.

Erickson RH, et al. Effect of lectins on the activity of brush border membrane-bound enzymes of rat small intestine. J Pediatr Gastroenterol Nutr 1985

Watzl B, et al. Dietary wheat germ agglutinin modulates ovalbumin-induced immune responses in Brown Norway rats. Br J Nutr 2001

Falth-Magnusson K., et al. Elevated levels of serum antibodies to the lectin wheat germ agglutinin in celiac children lend support to the gluten-lectin theory of celiac disease. Pediatr Allergy Immunol 1995

Hollander D, et al. Increased intestinal permeability in patients with Crohn’s disease and their relatives. A possible etiologic factor. Ann Intern Med 1986

Pusztai A. Dietary lectins are metabolic signals for the gut and modulate immune and hormonal functions. Eur J Clin Nutr 1993

Pusztai A, et al. Antinutritive effects of wheat germ agglutinin and other N-acetylglucosamine-specific lectins. Br J Nutr 1993

Hoss VK, Raabe G, Muller P. Lectin arthritis: a new arthritis model. Allerg Immunol (Leipz) 1976

Braun J & Sieper J. Rheumatologic manifestations of gastrointestinal disorders. Curr Opin Rheumatol 1999

Cordain L, et al. Modulation of immune function by dietary lectins in rheumatoid arthritis. Br J Nutr 2000

Livingston JN & Purvis BJ. Effects of wheat germ agglutinin on insulin binding and insulin sensitivity of fat cells. Am J Physiol 1980

Freed DJ. Dietary Lectins in Food Allergy and Intolerance. Brostoff and Callacombe Editors Bailliere Tindale Publishers, London.

Hokama A, et al. Roles of galectins in inflammatory bowel disease. World J Gastroenterol 2008

How Lectin In Undercooked Red Beans And Rice Causes Food Poisoning

Hamid R & Masood A. Dietary lectins as disease causing toxicants. Pakistan Journal of Nutrition 2009

Ibrahim, SS. Effect of soaking, germination, cooking and fermentation on antinutritional factors in cowpeas. Nahrung/Food. 2002

Potential Beneficial Effects of Dietary Plant Lectins on Health – link

Nachbar MS, Oppenheim JD, Thomas JO. Lectins in the US diet. J Biol Chem 1980

Silverstone GA. Chap 3: Possible Sources of Food Toxicants: Plants, Some Foods of Animal Origin, Microorganisms and Food Additives. In Seely S, Freed DLJ, Silverstone GA, Rippere V. Diet Related Diseases: the Modern Epidemic: 75-77. Croom Helm, London 1985.

Kjær TMR, Frøkiær H. Chap 10: Dietary Lectins and the Immune Response. In Preedy VR, Watson RR. Food and Nutrition Toxicity Vol. 4. CRC Press, Boca Raton, 2005.

DLJ. Lectins in food: their importance in health and disease. J Nut Env Med 1991
DLJ. Do dietary lectins cause disease? BMJ 1999
DLJ. Chap 34: Dietary Lectins and Disease. In Brostoff J, Challacombe SJ. Food Allergy and Intolerance. 2nd edition. Saunders, London

MBL2 mannose binding lectin – link

Do dietary lectins cause disease? The evidence is suggestive and raises interesting possibilities for treatment - David L J Freed, Allergist – link

The nourished kitchen – link

Всяка информация публикувана на тази интернет страница и в предлаганите на нея книжни издания служи само и единствено за обогатяване на общата култура на читателите. Същата нито цели, нито може да бъде възприемана, нито използвана от когото и да било като предписание/я, препоръка/и, съвет/и към което/които и да било лице/а за постигане на благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве на лице/а без консултация с лекуващ лекар - специалист.

Искаш да си здрав и да се чувстваш добре?

Абонирай се тук за седмичната си доза експертни съвети и вдъхновение.