Историята зад пълнените гъби все още не ми е напълно ясна, но според източниците, които намерих са с италиански произход. Тук вече нещата се разклоняват и някои твърдят, че става въпрос за италиански емигранти живеещи в Америка и затова ястието е италиано-американско, а други го водят класическо италианско предястие. Какво ще решиш, че е за теб не знам, но аз го възприех като италианско.
Вариантите на пълнеж също са безброй, но днес се спрях на комбинация от сирена, за да затвърдя италианската жилка на рецептата.
По-интереснен за мен се оказа фактът, че от ботаническа гледна точка, гъбите не били зеленчук и не случайно се наричат “месото” сред зеленчуците. Обърках ли те? Всъщност, гъбите имат до голяма степен характеристиките на животни, но имат и някои от тези на растенията. Проблемът идва най-вече от начина им на хранене. Оказва се, че гъбите не могат да се хранят самостоятелно, затова най-често живеят прикрепени към друг организъм и черпят храна от него, на принципа на паразитите. Въпросната симбиоза може да е полезна за някои организми, но може и да не е, а гъбите могат да се “закачат” както към растения, така и към животни. Затова към днешна дата гъбите си имат своя собствена категория. Не съм сигурна от веган гледна точка дали е разумно да се хапват гъби, особено сред веганите, които избягват дори и мед, но предполагам както и за меда мненията ще са двете крайности.
И ако още не си се отказал да ядеш гъби во веки, ето как да се включиш към симбиозата и ти:
500 гр. големи гъби
50 гр. извара или американското „cottage cheese“
50 гр. козе сирене
черен пипер и риган на вкус
масло или зехтин
Измий гъбите и махни стъблата. Подреди в тавичка.
Смеси сирената и подправките и напълни гъбите със сместта. Можеш да поръсиш и с пармезан за хрупкава коричка.
Добави върху всяка гъба малко масло или поръси със зехтин.
Печи на 180 градуса за около 20 минути и поднеси топли.