Както знаеш, храненето при бебета и малки деца не ми е специалност и досега никога не съм си позволявала да пиша и говоря по темата. Но по време на конгреса на ESPEN в Хага попаднах на интересна лекция базирана на Opaline cohort study (в което са проучвали 300 бебета за период от 6 години) как точно се променят вкусовите предпочитания на бебетата и съответно, какво могат да направят майките, за да ги накарат да хапват повече или да ги насочват по-добре към конкретни здравословни храни.
Затова реших днес да разчупя собствените си рамки и да споделя наученото, защото може да ти е полезно. Моля, имай предвид, че това е само преразказ на лекцията и аз продължавам да НЕ съм специалист по темата. В случая, съм само преразказвач.
Вкусовете се формират в утробата
е често срещана фраза напоследък, но Др. Софи Никлаус не е успяла да намери подобна връзка, като не е открила любов при бебетата към храните, които майката е предпочитала по време на бремеността (това не означава, че не е вярно, а само, че тя не е успяла да намери връзка).
Затова, според нея, вкусовите предпочитания на бебето се формират след раждането, когато то вече има усещане за храната чрез вкус, допир, аромат и т.н. А след раждането, най-важното според нея е
да се формират вкусови предпочитания чрез излагане на определени храни.
Например, майчината кърма е богата на няколко елемента:
– сладост от лактозата
– мазнини
– и умами от наличието на глутамат в нея.
Затова и бебета в началото на пътя си свикват с вкуса на сладко и го търсят после. До тук, предполагам, няма изненади.
Изследователите обаче решават да проучат как реагират рецепторите на бебета на всички 5 вкуса – сладко, солено, кисело, мазно и умами, като проследяват реакциите на бебета на различна възраст към всяко едно от тях и го сравняват с приема на вода. И резултати са както следва:
– до 3 месечна възраст бебетата предпочитат основно сладко (лактоза, кърма);
– към 6-месечна възраст вече реагират положително и на още един вкус – умами или петият вкус (особено бебетата на кърма, защото в нея има 14 пъти повече глутамат от формулите);
– между 6 и 12 бебетата започват да реагират положително на още един вкус – солено.
Продуктите, които създадохме за теб:
И съответно, горните три, ако са подавани в периода до 12 месеца, и най-вече между 5-ти и 7-ми месец, определят вкуса на децата от 12 до 20—месечна възраст, когато те реагират най-добре на сладко, солено и умами.
По отношение на мазно бебетата са реагирали с безразличие, а киселото им е било неприятно, но интересното е, че са продължавали да го пият.
Доктор Никлаус е установила още, че зеленчуците, които са давани по-често на бебето, са и тези, които то се научава да предпочита като порасне. Както и че свиква с всички възможни вкусове по-лесно, ако му се подават редовно по-рано.
Др. Никлаус е стигнала още до заключението, че най-лесният начин да накараш което и да е бебе, а дори и малко дете да хапва повече от нещо, НЕ е като му добавиш сладко към него, а по-скоро като се разчита на умами и сол. Тя изрично казва, че бебетата и децата обичат сладко, но добавянето на сладко към ястия не ги кара да консумират повече от тях, за разлика от добавянето на сол и умами.
И това, според изследователите, е изключително важно и може да рамкира бъдещите вкусови предпочитания на всяко едно дете, защото по презюмпция, повечето майки (нямам наблюдения по темата, само преразказвам) разчитат на сладкото, за да накарат децата да хапват определени храни или да ядат повече.
И понеже вкусовите ни рецептори се обучават в този период, това може да доведе до сериозни предпочитания на сладкото над всичко останало и за в бъдеще.
Докато, ако се оставят децата сами да избират какво им е вкусно – те самите са удовлетворени не само от сладко, а още от умами и солено, като приемат дори и кисело, ако им се подава редовно.
Другото интересно, което сподели беше свързано с бебешките формули при децата, които не са на кърма. От една страна, по време на изследването са забелязали, че бебетата, които се хранят и с бебешки формули, развиват всичките си вкусови рецептори по-бързо и са по-непретенциозни в бъдеще. Особено, ако бебешката формула НЕ е вкусна и не е сладка, защото бебето свиква да яде и храни, които не са перфектни откъм вкус.
А от друга, че бебета, които са кърмени по-дълго и повече, са по-склонни да харесват умами вкуса и дори понякога да го предпочитат пред сладкото. Затова и Др. Никлаус препоръча комбиниран подход.
По време на лекцията, за съжаление, не се засегнаха темите колко сол и на каква възраст се подава на бебета и деца, както и кои са най-подходящите умами вкусове, затова аз направих едно бързо проучване за умами, което не претендира за експертност, а по-скоро за улеснение и го допълвам тук.
Храните, които разпознаваме като умами са:
– масло, сметана и други пълномаслени млечни
– костен бульон
– пармезан
– доматено пюре (след 10-тия месец)
– ферментирала соя (след 10-тия месец)
– кленов сироп (след 10-тия месец) и др.
Моля, имай предвид, че някои от горните храни са алергени и е редно да се захранват с повишено внимание и проследяване на бебето с педиатър.
Това беше за днес, надявам се да ти е полезно!
Разкошен ден,
Надя
