Няколко неща, които ми помагат да съм по-щастлив и земен човек

Тази статия е публикувана преди повече от две години и е възможно да съдържа неактуална информация.

Новата година е тук и отново е време за равносметка и промени. И понеже знам, че сега очакваш от мен поредната програма, рецепта или нещо друго по темата здраве, то знай, че програмата ми Clean start е тук за теб, напълно обновена, допълнена и актуална.

Но паралелно с нея ми се иска да разчупя рутината и да споделя и нещо, което според мен също е важно – какво ми помага да запазя баланса си, дори по време на буря ;)) Току-виж намериш и тук нещо ценно, което да заземи и теб, когато имаш нужда от това.

И първото ми, основно и най-важно правило е:

Create it and let it go.

Правило валидно за всички, които някога в живота си са създали нещо и са го споделили със света, независимо дали говорим за снимка, статия, рецепта, сайт, книга, картина и т.н.

И реално, означава нещо много важно, което научих от книгата на Елизабет Гилбърт – Big Magic (Магията да твориш, на български), но ми отнеме много време да го осъзная и още толкова много време да го приложа.

Това означава да не търся одобрението на хората, да не следя коментари и лайкове, обратна връзка и т.н., поне не за всичко и не на всяка цена. Защото всеки вижда и разбира нещата по свой си начин, пречупени през неговата призма и често тя няма нищо общо с моята. Затова – просто го създавам и го пускам – то вече не е мое.

Да, винаги ще се намери някой на когото нещо не му харесва, и това е напълно нормално. Ако се съобразявам с желанията на останалите, ще загубя себе си и ще спра да творя, а това не е целта… За мен, нещата са семпли – просто споделям със света какво съм научила, приложила и т.н. Как всеки един ще разбере споделеното и какво ще направи с него, не зависи от мен и колкото повече се опитвах преди да го контролирам, толкова по-нещастна бях, затова в един момент разбрах, че ако искам да съм щастлива, трябва да го пусна да живее свой собствен живот.
Create it and let it go.

Второто ми супер важно правило:

не се сравнявам с други хора

Да, вдъхновявам се от много жени и постоянно търся нови музи, но не се сравнявам с тях. Никога.

Просто не виждам смисъл да го правя и да си го причинявам. Защо ми е да се сравнявам с 10 други хора, всеки един от които е мега добър в нещо – например един в снимки, друг в готвене, трети в знанията си по конкретна тема и т.н. Не виждам никакъв смисъл да гледам всички тези хора и да искам да съм всичките 10 накуп. В крайна сметка, и те не са всичко накуп. Те са добри в едно нещо, така както аз съм добра в друго, или пък имам уникален и мой си почерк за него.

Продуктите, които създадохме за теб:

Затова и аз лично, се сравнявам само и единствено със себе си – преди 6 месеца, преди година, преди три. Това ми позволява да видя пътя, който съм извървяла, прогреса, който съм направила и да съм щастлива от постигнатото. Или както се шегуваме вкъщи, ако видиш нещо, което си създал преди година и не те е срам от него, значин не си мръднал и на йота. ТОВА има значение, нищо друго.

Предпочитам да съм истинска и автентична,

а не перфектна

и съм ОК с това. Това е нещо като част 2 на create it and let it go. Истината, според мен е, че много хора се притесняват да пуснат творенията си да видят бял свят, защото според тях самите, те не са перфектни. И това винаги е вярно. Но ако чакаме всичко да е перфектно преди да го пуснем – то най-вероятно това никога няма да се случи.

Например, тази статия – можеше ли да е по-добра от това, което виждаш днес? Да, разбира се. Винаги може. Можех да я подам на редактор за корекция на стил, правописни грешки и подобни. Можех да добавя нещо смешно, за да е по-забавна и по-четима. Можех да потърся подходящи картинки за всяка точка и т.н. Можех, но не го правя, защото не виждам смисъл да осъвършенствам нещо чак толкова. Предпочитам да продължа със следващото, дори и това да не е перфектно… Create it and let it go, дори и да не е перфектно.

Живея с мисълта, че

повечето хора са добри

и се старая да се фокусирам само върху тях. Да, да, знам, че всички, които са се сблъсквали с неприязън, жлъч, злоба и хейт в момента клатят глави и се подсмихват. Но аз наистина вярвам, че хората са добри и това твърдение не е само мое, а и на психолога Рене Браун.

Според нея, хората сме добри и поставени в ситуация да комуникираме на живо един с друг – в повечето случаи, ние го показваме. Проблемите, във времената, в които живеем, произлизат от интернет и измамното усещане за недосегаемост и безнаказаност, които той ни дава. Само там човек си позволява да е груб, защото се мисли за невидим. Този същият човек, никога не би се държал грубо на живо и никога не би казал същите неща по лош начин, ако те гледа в очите.

Изходът от проблема за мен – за да запазя своята човечност и тази на хората, за които творя – избягвам социалните мрежи, и по-специално фейсбук. Това не означава, че си заравям главата в пясъка, защото ще продължа да комуникирам с теб, но по моите правила, в които отказвам да съм отдушник на всеки, който се е събудил накриво или има кофти ден и решава да си го изкара на първия срещнат в интернет.

Или ако трябва да перефразирам първоначалното си изказване – хората са добри, но понякога го забравят, комуникирайки в социалните мрежи. Затова и аз доста често излизам в заслужен фейсбук детокс и не влизам там с дни и понякога седмици.

Имам и една идея по темата, която в момента е в процес на реализиране. Ще споделя за нея съвсем скоро и искрено се надявам, че ще се включиш в нея, за да докажем, че ние, хората, наистина сме мили и добри.

Помагам винаги

когато мога и с каквото мога, но не натрапвам визията си, мисленето си и идеите си на другите. Смятам, че непоисканата помощ не е помощ. Затова предпочитам подхода, който виждаш и тук – този на информирания избор. Това е информацията към днешна дата по тази тема – какво ще направиш с нея, зависи само и единствено от теб.

Отворена съм към новото

и мотото ми по темата е – няма нищо лошо в това човек да си променя мнението, получавайки нова информация. Лошо е, според мен, да НЕ си променяш мнението, получавайки нова информация.

И това е валидно за всяка сфера на дейност, още повече моята. Затова и се опитвам да не съм крайна в нито едно от твърденията си – да, вярвам в тях, затова и ги споделям, но съм отворена към идеята, че винаги може да се появи нова информация, която да промени нещата. В крайна сметка – Земята е кръгла и се върти, и прогресът не се определя от хората, които мислят, че е плоска…

А когато всичко останало се провали – излизам да си поиграя с кучетата. Те винаги помагат :)))

Това беше моята щипка мъдрост за началото на 2018.

С пожелание всички да сме по-щастливи, по-земни и по-добри.
Надя

Собственикът на сайта nadiapetrova.bg не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, анализи, прегледи, програми, хранителни режими и други материали. Ползвателите на сайта го използват такъв, какъвто е и не следва да изпълняват буквално съветите и информацията в него, без предварителна консултация с квалифициран здравен консултант или лекар.

Собственикът на уебсайта nadiapetrova.bg не носи отговорност в случай на нарушаване на авторски права на трети лица в резултат на публикуване на съдържание на потребители или в случаи на търговско използване на снимки от потребители. В случай, че собственикът бъде уведомен за нарушение на авторски права, същият полага всички усилия, за да помогне за ограничаване на нарушението. Собственикът не носи отговорност за щети, произтичащи от използването на настоящия сайт.

За автора:

Надя Петрова е възпитаник на Canadian School of Natural Nutrition, член на Европейската асоциация по клинично хранене (clinical nutrition) и автор на книгите: “В търсене на истината за храната и здравето”, “14 дни детокс”, “Daily Raw” и "Ева и ефектът на пеперудата". Можете да научите повече за нея, ако последвате този линк.

Още публикации: