Един от любимите ми автори, с който се приспивам вечер е Уудхаус, а една от книгите, които е написал се казва ‘Бъди българин, Джийвс“. Днес обаче няма да те карам да бъдеш българин. Не. Всъщност, ако бях Уудхаус и книгата беше за храна, щях да я кръстя… Бъди французин, Джийвс. Или пък, бъди италианец, Джийвс. Няма изненади тук, нали. Винаги когато говорим за храна, французите и италианците са замесени.
Днес обаче няма да си говорим за това КАКВО ядат французите, а ще споделя с теб КАК го правят – един от най-важните уроци, който искам да вземеш от тях. И за да го обясня, ще ти разкажа една история.
Историята е на американски екип, който е назначен да ръководи изкопни дейности в Прованс. Времето било от значение и силно ограничено, затова американците наели местни хора, които да свършат работата по-бързо. Вместо очакваните от тях обаче бързи разкопки, американците се сблъскали с нещо тотално непредвидено от тях самите – всеки път, когато дойдело време за обяд, местните французи щипвали нанякъде и се връщали чак след два часа и половина – доволно хапнали, пийнали и засмени.
Американците решили, че проблем е времето, което им отнема да отидат до някой ресторант и да се върнат, затова събрали французите и им обяснили, че времето е важно и искат от тях да обядват на място. Французите се посъветвали за минутка и се съгласили с условието.
На следващия ден още от сутринта на мястото на разкопките се появили странни камионетки, които точно в 12 на обяд се разтоварили, за да открият маси, столове, бели покривки, храна и дори порцеланови чинии. Местните хора си приготвили на спокойствие храната, седнали, хапнали и пийнали, за около… два часа и половина. Само че на място.
Италианците също не изостават във времето отделяно за храна. Може би това е една от малкото нации в света, в чийто ресторанти те посрещат раздели в менюто от типа на: предястие, салата, второ предястие и чак след това основно. Не си поплюват, нали :))
Истинска dolce vita полята обилно с аперитиви, вино и дижестиви за финал.
Е, сега може би си отговаряш и на въпроса защо французите и италианците са слаби, а нациите им са сред най-здравите в света. Защото обръщат сериозно внимание на витамина „Време за храна“ и изпитват истинско удоволствие от нея, за разлика от нас.
Мисля, че се ориентира и в обстановката, днес ще си говорим за най-сериозните стресори на храносмилателния процес – бързото хранене и стресът. Или с други думи казано – какво се случва, когато НЕ обръщаш достатъчно внимание на времето си за храна.
А един от най-големите проблеми на нашето съвремение е, че всички ние, се намираме почти постоянно в някаква лека или по-силна форма на стрес. Дори и когато ядем. Това са ситуациите, при които ядеш набързо, защото трябва да свършиш нещо друго. Нещо, което в момента ти се струва по-важно – да закараш детето някъде, да не закъснееш за среща, да не изпуснеш поредната новина във фейсбук, да прегледаш онзи доклад и така нататък.
Продуктите, които създадохме за теб:
Времето за храна, оказва се, не ни е приоритет.
Какво се случва обаче в тялото ти, когато тази форма на стрес се появи? Това е моментът, в който сърцето започва да бие малко по-силно, кръвното се покачва, дишането се забързва и организма започва да освобождава определени хормони, като адреналин, норадреналин и кортизол.
Кръвта приоритетно се пренасочва към мозъка и крайниците, и храносмилането… спира. То вече не е приоритет. Не само за теб, а за цялото ти тяло.
Истината е, че стресът и храносмилането са като двете страни на един и същи ключ. В даден момент може да е включено само едното. И ти избираш кое. Не случайно, ние българите, когато сме стресирани казваме „коремът ми се е свил на топка“. Ами той наистина е, и най-доброто, което можеш да направиш в този момент е да НЕ ядеш, докато се успокоиш. И след малко ще ти дам конкретна идея как…
Друга подобна ситуация, при която храносмилането спира е когато се храниш, правейки и нещо друго – например докато шофираш, гледаш телевизия, работиш пред компютъра или говориш по телефона.
Интересното в случая е, че когато се намираш в подобно стресово състояние още един хормон се включва в играта – инсулин. А той прави две неща, които никой не иска да си причини – казва на тялото да складира мазнини и след това забранява на тялото да освобождава същите тези мазнини. Резултатът както може би се досещаш от тези действия е един – излишно тегло и лошо здраве.
И така, благодарение на навика ти да ядеш набързо, докато си под стрес или докато правиш нещо друго – храносмилане не се случва. Това означава, че организмът ти не само, че не използва тази хубавата храна, която му подаваш и заради което здравето ти страда, ами е започнало и да си складира разни неща, като… мазнинки.
А изходът от ситуацията е един – в роля трябва да влезе витамин В – време за храна и нещата коренно да се променят.
Трябва да се научиш да се храниш бавно, осъзнато и на спокойствие, ако искаш да си здрав/а и да нямаш храносмилателни проблеми за в бъдеще. Затова, те подсещам за тази програма за подобряване на храносмилането, но и за факта, че ензимите са временно решение. Не може да разчиташ на тях до живот. Трябва организмът ни да се справя сам.
Затова, като за начало – повтаряй след мен – времето за храна е време за мен. Времето за храна е свещено. Времето за храна е време за мен. Бъди французин, италианец, българин, каквото си избереш, но си отдели време за храна.
И докато ядеш се фокусирай само върху храната – телефона, компютъра, телевизора, лошите хора и изнервените деца нямат място на масата за храна.
Най-хубавото нещо, което можеш да направиш за себе си е да се научиш да се храниш на спокойствие и да отделяш минимум 10 минути на ястие. Когато свикнеш с 10 – направи ги 20 минути. После се опитай да ги разтеглиш до 30, а защо не и до час.
И помни – времето за храна е време за теб. Това е и времето за приятели, за семейството, време за удоволствие. Пробвай и този елементарен трик – предизвикай се винаги да си последният човек на масата, който яде. Подари си времето за храна.
И за да ти помогне в тази задача, на помощ се притичва витамин К – кислород.
Знаеш ли, че храносмилането ни, точно както и ние самите, има нужда от кислород, за да се случва. Кислород, който ти най-вероятно не му подаваш, заради бързата храна. А кислородът и дълбокото коремно дишане са силно лечебни за нас хората и подобряват всичко – дори и храносмилателния процес.
Другият интересен факт е, че дълбокото дишане и стресът също са като двете страни на един и същи ключ. Затова и най-лесният начин да излъжеш мозъка си, че НЕ си под стрес е като започнеш да дишаш бавно и дълбоко.
Замисли се за момент, как дишаш, когато си под стрес – късо и повърхностно, нали? А сега се сети какво се случва, когато се успокоиш – дишането се нормализира, става по-дълбоко.
И тук идва ред на голямата новина – процесът е двустранен и мозъкът ни може да бъде излъган, че си спокоен. Единственото, което трябва да направиш е да седнеш с изправен гръб и да направиш 10 дълбоки коремни вдишвания през носа. Само това!
А сега, нека видим и как витамините „Време за мен“ и „Кислород“ могат да ти помогнат да подобриш храносмилането си, работейки заедно. Постави си го като задача за следващия месец, храносмилането ти ще ти благодари.
Като за начало – храни се само на масата за храна, и сядайки на нея направи 10 дълбоки коремни вдишвания и издишвания през носа в рамките на 1 минута. И едва след това можеш да започнеш да ядеш.
Докато се храниш, спирай на всеки няколко хапки, оставяй вилицата на масата и се фокусирай върху бавното дъвчене и дишането. Опитай се да разтеглиш времето за храна колкото се може повече.
И не е нужно да си сам, яж с компания – смей се, изпий чаша вино, сподели деня с половинката, подари си времето за храна. Ти си на ход! Бъди новият българин – яж бавно, дъвчи и дишай!
А ето и малко личен опит за финал – вкъщи, например, имаме наложени правила, които се спазват от години:
– ядем само на масата за храна
– телефоните са забранени по време на обяд и вечеря (вкл. за гости)
– храненето е минимум 1 час (дори и екипът ни в офиса има 1 час обедна почивка, която настояваме да си взимат ВСЕКИ ДЕН)
– и ядем само храни, които са ни вкусни (ако си изпуснал/а предишната статия, тук обяснявам защо).
Това беше от мен за днес, надявам се да ти е полезно, а ако искаш още теми за психология на храненето – пиши!
