Какво могат да направят витамините “Време за храна” и “Кислород” за нас

Един от любимите ми автори, с който се приспивам вечер е Уудхаус, а една от книгите, които е написал се казва ‘Бъди българин, Джийвс“. Днес обаче няма да те карам да бъдеш българин. Не. Всъщност, ако бях Уудхаус и книгата беше за храна, щях да я кръстя… Бъди французин, Джийвс. Или пък, бъди италианец, Джийвс. Няма изненади тук, нали. Винаги когато говорим за храна, французите и италианците са замесени.

Днес обаче няма да си говорим за това КАКВО ядат французите, а ще споделя с теб КАК го правят – един от най-важните уроци, който искам да вземеш от тях. И за да го обясня, ще ти разкажа една история.

Историята е на американски екип, който е назначен да ръководи изкопни дейности в Прованс. Времето било от значение и силно ограничено, затова американците наели местни хора, които да свършат работата по-бързо. Вместо очакваните от тях обаче бързи разкопки, американците се сблъскали с нещо тотално непредвидено от тях самите – всеки път, когато дойдело време за обяд, местните французи щипвали нанякъде и се връщали чак след два часа и половина – доволно хапнали, пийнали и засмени.

Американците решили, че проблем е времето, което им отнема да отидат до някой ресторант и да се върнат, затова събрали французите и им обяснили, че времето е важно и искат от тях да обядват на място. Французите се посъветвали за минутка и се съгласили с условието.

На следващия ден още от сутринта на мястото на разкопките се появили странни камионетки, които точно в 12 на обяд се разтоварили, за да открият маси, столове, бели покривки, храна и дори порцеланови чинии. Местните хора си приготвили на спокойствие храната, седнали, хапнали и пийнали, за около… два часа и половина. Само че на място.

Италианците също не изостават във времето отделяно за храна. Може би това е една от малкото нации в света, в чийто ресторанти те посрещат раздели в менюто от типа на: предястие, салата, второ предястие и чак след това основно. Не си поплюват, нали :))

Истинска dolce vita полята обилно с аперитиви, вино и дижестиви за финал.

Е, сега може би си отговаряш и на въпроса защо французите и италианците са слаби, а нациите им са сред най-здравите в света. Защото обръщат сериозно внимание на витамина „Време за храна“ и изпитват истинско удоволствие от нея, за разлика от нас.

Мисля, че се ориентира и в обстановката, днес ще си говорим за най-сериозните стресори на храносмилателния процес – бързото хранене и стресът. Или с други думи казано – какво се случва, когато НЕ обръщаш достатъчно внимание на времето си за храна.

А един от най-големите проблеми на нашето съвремение е, че всички ние, се намираме почти постоянно в някаква лека или по-силна форма на стрес. Дори и когато ядем. Това са ситуациите, при които ядеш набързо, защото трябва да свършиш нещо друго. Нещо, което в момента ти се струва по-важно – да закараш детето някъде, да не закъснееш за среща, да не изпуснеш поредната новина във фейсбук, да прегледаш онзи доклад и така нататък.

Продуктите, които създадохме за теб:

Натурални хранителни добавки

Времето за храна, оказва се, не ни е приоритет.

Какво се случва обаче в тялото ти, когато тази форма на стрес се появи? Това е моментът, в който сърцето започва да бие малко по-силно, кръвното се покачва, дишането се забързва и организма започва да освобождава определени хормони, като адреналин, норадреналин и кортизол.

Кръвта приоритетно се пренасочва към мозъка и крайниците, и храносмилането… спира. То вече не е приоритет. Не само за теб, а за цялото ти тяло.

Истината е, че стресът и храносмилането са като двете страни на един и същи ключ. В даден момент може да е включено само едното. И ти избираш кое. Не случайно, ние българите, когато сме стресирани казваме „коремът ми се е свил на топка“. Ами той наистина е, и най-доброто, което можеш да направиш в този момент е да НЕ ядеш, докато се успокоиш. И след малко ще ти дам конкретна идея как…

Друга подобна ситуация, при която храносмилането спира е когато се храниш, правейки и нещо друго – например докато шофираш, гледаш телевизия, работиш пред компютъра или говориш по телефона.

Интересното в случая е, че когато се намираш в подобно стресово състояние още един хормон се включва в играта – инсулин. А той прави две неща, които никой не иска да си причини – казва на тялото да складира мазнини и след това забранява на тялото да освобождава същите тези мазнини. Резултатът както може би се досещаш от тези действия е един – излишно тегло и лошо здраве.

И така, благодарение на навика ти да ядеш набързо, докато си под стрес или докато правиш нещо друго – храносмилане не се случва. Това означава, че организмът ти не само, че не използва тази хубавата храна, която му подаваш и заради което здравето ти страда, ами е започнало и да си складира разни неща, като… мазнинки.

А изходът от ситуацията е един – в роля трябва да влезе витамин В – време за храна и нещата коренно да се променят.

Трябва да се научиш да се храниш бавно, осъзнато и на спокойствие, ако искаш да си здрав/а и да нямаш храносмилателни проблеми за в бъдеще. Затова, те подсещам за тази програма за подобряване на храносмилането, но и за факта, че ензимите са временно решение. Не може да разчиташ на тях до живот. Трябва организмът ни да се справя сам.

Затова, като за начало – повтаряй след мен – времето за храна е време за мен. Времето за храна е свещено. Времето за храна е време за мен. Бъди французин, италианец, българин, каквото си избереш, но си отдели време за храна.

И докато ядеш се фокусирай само върху храната – телефона, компютъра, телевизора, лошите хора и изнервените деца нямат място на масата за храна.

Най-хубавото нещо, което можеш да направиш за себе си е да се научиш да се храниш на спокойствие и да отделяш минимум 10 минути на ястие. Когато свикнеш с 10 – направи ги 20 минути. После се опитай да ги разтеглиш до 30, а защо не и до час.

И помни – времето за храна е време за теб. Това е и времето за приятели, за семейството, време за удоволствие. Пробвай и този елементарен трик – предизвикай се винаги да си последният човек на масата, който яде. Подари си времето за храна.

И за да ти помогне в тази задача, на помощ се притичва витамин К – кислород.

Знаеш ли, че храносмилането ни, точно както и ние самите, има нужда от кислород, за да се случва. Кислород, който ти най-вероятно не му подаваш, заради бързата храна. А кислородът и дълбокото коремно дишане са силно лечебни за нас хората и подобряват всичко – дори и храносмилателния процес.

Другият интересен факт е, че дълбокото дишане и стресът също са като двете страни на един и същи ключ. Затова и най-лесният начин да излъжеш мозъка си, че НЕ си под стрес е като започнеш да дишаш бавно и дълбоко.

Замисли се за момент, как дишаш, когато си под стрес – късо и повърхностно, нали? А сега се сети какво се случва, когато се успокоиш – дишането се нормализира, става по-дълбоко.

И тук идва ред на голямата новина – процесът е двустранен и мозъкът ни може да бъде излъган, че си спокоен. Единственото, което трябва да направиш е да седнеш с изправен гръб и да направиш 10 дълбоки коремни вдишвания през носа. Само това!

А сега, нека видим и как витамините „Време за мен“ и „Кислород“ могат да ти помогнат да подобриш храносмилането си, работейки заедно. Постави си го като задача за следващия месец, храносмилането ти ще ти благодари.

Като за начало – храни се само на масата за храна, и сядайки на нея направи 10 дълбоки коремни вдишвания и издишвания през носа в рамките на 1 минута. И едва след това можеш да започнеш да ядеш.

Докато се храниш, спирай на всеки няколко хапки, оставяй вилицата на масата и се фокусирай върху бавното дъвчене и дишането. Опитай се да разтеглиш времето за храна колкото се може повече.

И не е нужно да си сам, яж с компания – смей се, изпий чаша вино, сподели деня с половинката, подари си времето за храна. Ти си на ход! Бъди новият българин – яж бавно, дъвчи и дишай!

А ето и малко личен опит за финал – вкъщи, например, имаме наложени правила, които се спазват от години:
– ядем само на масата за храна
– телефоните са забранени по време на обяд и вечеря (вкл. за гости)
– храненето е минимум 1 час (дори и екипът ни в офиса има 1 час обедна почивка, която настояваме да си взимат ВСЕКИ ДЕН)
– и ядем само храни, които са ни вкусни (ако си изпуснал/а предишната статия, тук обяснявам защо).

Това беше от мен за днес, надявам се да ти е полезно, а ако искаш още теми за психология на храненето – пиши!

Използвани източници:

The slow down diet – eating for pleasure, energy & weight loss – Marc David
Ева и ефектът на пеперудата – Надя Петрова

Собственикът на сайта nadiapetrova.bg не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, анализи, прегледи, програми, хранителни режими и други материали. Ползвателите на сайта го използват такъв, какъвто е и не следва да изпълняват буквално съветите и информацията в него, без предварителна консултация с квалифициран здравен консултант или лекар.

Собственикът на уебсайта nadiapetrova.bg не носи отговорност в случай на нарушаване на авторски права на трети лица в резултат на публикуване на съдържание на потребители или в случаи на търговско използване на снимки от потребители. В случай, че собственикът бъде уведомен за нарушение на авторски права, същият полага всички усилия, за да помогне за ограничаване на нарушението. Собственикът не носи отговорност за щети, произтичащи от използването на настоящия сайт.

Още публикации: