Какво в крайна сметка е здравословно хранене и къде е балансът

Убедена съм 100%, че ако попитам различни хора или различни специалисти „какво е здравословно хранене?“, отговорът на този въпрос ще се променя драстично от човек на човек. И понеже в последните години наблюдавам как ситуацията се изостря все повече и повече, днес искам да споделя и едно леко отрезвяващо мнение по въпроса.

Това на д-р Стивън Братман, създателят на термина „орторексия“, или заболяване по подобие на анорексията, в което фикс идея е здравословната храна…

Ако си чел/а книгата ми „В търсене на истината за храната и здравето“, то най-вероятно си спомняш и тази история и знаеш, че целта й не е да те накарам да захвърлиш всичко, което правиш в момента за себе си и да се върнеш към хранене, изпълнено със сандвичи, пици, газирани напитки и тонове сладкиши, а само да разбереш, че вманиачаването в каквото и да било не е добре за теб. Пък било то и в здравословното хранене.

Че балансът е важен и че се надявам с всичко, което четеш по темата храна да не те тласка към крайности, а по-скоро да те води по пътя в намирането на твоя личен баланс. В храненето и в своето ежедневие.

–––-

„Всички общности привличат идеалисти. Нашата привлича хранителни идеалисти.

Преди 20 години работех като готвач и фермер в голяма общност в северната част на Ню Йорк. Като готвач на персонала бях длъжен всеки ден да готвя няколко отделни ястия наведнъж, за да отговарят на настойчивите и противоречиви изисквания на членовете й.

Основното ястие винаги беше вегетарианско. Въпреки това една малка, но шумна група настояваше и за порция месо. Тъй като много вегетарианци не ядат от тенджери и тигани, замърсени с плътските вибрации на мъртво животно, това месо трябваше да бъде приготвено в отделна кухня.

Готвачите също трябваше да отговарят на изискванията на лакто-ово-вегетарианците, или веганите, които се въздържат изцяло от приема на мляко и яйца. Имаше ги също правата на хинду повлияните, които не можех да пренебрегна и които отказваха да ядат храна, в която има лук или чесън. Те вярваха, че семейството зеленчуци, към които принадлежи лукът, провокира сексуалното желание.

За суровоядците пък винаги имаше подноси с нарязани сурови зеленчуци. Въпреки това един посетител веднъж се опита да ме убеди, че нарязването на зеленчуците ще унищожи тяхното етерно поле. Изгоних го от кухнята с огромна китайска секира.

Привържениците на макробиотичната диета признаваха само сварените зеленчуци, като, разбира се, отказваха да ядат и домати, картофи, чушки и патладжани. Някои също така настояваха да ядат само сезонни плодове и зеленчуци, докато други от общността твърдо настояваха за портокали през януари.

Освен различните становища кои храни стават за ядене, имаше и много мнения за начина, по който храната трябва да бъде приготвена. Почти всички се съгласиха, че нищо не може да се вари в алуминий с изключение на гурме готвачите, които настояваха, че само алуминият разпределя топлината равномерно.

С консенсус се опитвахме да задушаваме зеленчуците в минимално количество вода, за да се избегне загубата на скъпоценни витамини. Някои ентусиасти дори се навъртаха около кухнята и доброволно пиеха мътилката, останала от сваряването им.

За миенето на зеленчуците обаче противоречията се вихреха с пълна сила. Някои членове на общността твърдо вярваха, че жизненоважните вещества, намиращи се малко под кожата, трябва да се запазят на всяка цена. Други смятаха, че множество замърсители населяват същите тези повърхности и те трябва да бъдат енергично изтъркани и измити. Един посетител дори обясни, че най-добрата политика е да се потапят всички зеленчуци в белина, и даде такъв убедителен аргумент за тезата си, че бихме приели принципа моментално, ако не беше случайният недостиг на белина.

В онези времена често си фантазирах за написването на универсална готварска книга за хранене. Всяка храна щеше да бъде в комплект с цитат от някоя система или авторитет, който твърди, че тя е най-божествената годна за консумация храна, създавана някога, и друга, от противникова гледна точка, която я проклинаше като най-лошата отрова, която едно човешко същество може да даде на друго.

Това не би било трудно. Например известна здравословна концепция провъзгласява, че суровите плодове и зеленчуци са идеалната храна. Някои привърженици на това твърдение дори възкликват периодично, че „най-големият враг на човека е готварската печка!“.

Въпреки това друга популярна теория забранява суровите храни, заклеймява ги като нездравословни и им приписва заболявания като множествена склероза, ревматоиден артрит и дори рак. Имам предвид макробиотичната. Тази влиятелна система от алтернативни хранителни принципи настоява, че всички зеленчуци трябва да бъдат сготвени; че плодове не трябва да се ядат изобщо.

Продуктите, които създадохме за теб:

Натурални хранителни добавки

Подобни несъответствия изобилстват и в алтернативната хранителна медицина. Следните правила може да бъдат намерени в една или друга теория за храните:

Пикантните храни са лоши.
Лютите чушки носят здраве.

Детокс на портокали е здравословен.
Цитрусовите плодове са твърде киселинни.

Плодовете са идеалната храна.
Плодовете причиняват кандида.

Млякото е подходяща храна само за теленца. Пастьоризираното мляко е дори по-лошо.
Вареното мляко „е храната на боговете“.

Ферментиралите храни като кисело зеле по същество са развалени/изгнили.
Ферментиралите храни помагат на храносмилането.

Бонбоните са лоши.
Медът е най-съвършената храна, дадена ни от природата.

Оцетът е отрова.
Ябълковият оцет лекува повечето болести.

Откритието, че хранителната медицина е толкова хаотична, ме смути. Но въпреки това се надявах, че универсална теория на храненето може в крайна сметка да бъде намерена. Това, което ме обезпокои обаче, беше как последователите и противниците на определен режим на хранене са склони да стигат до екстремизъм в защита на тезата си.

Спомням си един макробиотичен семинар в общността, воден от г-н Л. от института Куши. Аудитория от най-малко тридесет и пет души слушаше с изострено внимание, тъй като г-н Л. изнасяше доклад за злините на млякото. То забавя храносмилането, обясняваше той, забавя метаболизма и запушва артериите, забавя храносмилателния огън и създава излишен мукус в организма, респираторни заболявания и рак.

По това време член на общността с името Джон живееше в една малка стая на горния етаж над семинарната зала. Той беше „възстановяващ се“ алкохолик, който по-скоро често не успяваше да се въздържи. Макар и само на петдесет лицето на Джон показваше безкомпромисно белезите на живота от злоупотребата с алкохол. Но той беше чист от алкохол от почти шест месеца, когато се приближи на пръсти и премина през залата.

Джон беше срамежлив и затворен човек, който никога не би станал център на внимание доброволно. Но при завръщането си от кухнята с чаша мляко той откри, че няма начин да стигне до стаята си, без да премине през претъпкания семинар. Лидерът го забеляза веднага.

Сочейки към чaшата с мляко в ръката на Джон, г-н Л. прогърмя: „Не разбирате ли какво причинявате на тялото си с това, сър! Клас, погледнете го! Той е свидетелство за свойствата на млякото като унищожител на здравето. Вижте подпухналата кожа на лицето му. Вижте торбичките под очите му. Погледнете неустойчивата му походка. Млякото, клас, млякото му причини това!“.

Озадачен, Джон погледна към чашата си, след това нагоре към осъждащите го лица, след това обратно към млякото. Долната му устна трепереше. „Но“, изхлипа той, „но това е само мляко, не е ли така?“

В клуба на анонимните алкохолици млякото е синоним на висока нравственост и чистота. „Искам да кажа“, продължи той към непримиримите студенти, „Искам да кажа, че не е уиски, нали?“.

Чрез фокусиране само върху диетата, пренебрегвайки всички други аспекти от живота на конкретния човек, алтернативните практикуващи като г-н Л. в крайна сметка практикуват форма на медицина, на която й липсва холистичният поглед на лечението. Това е ирония на съдбата, разбира се, тъй като холистичен (цялостен) е един от най-силните идеали на алтернативната медицина и неговият най-вездесъщ лозунг (веднага след „естествен“).

Според мен е къде-къде по-холистично да отделим време и да разберем човека, преди да му дадем препоръки за хранене, и ако се налага, от време на време да спестяваме по някоя препоръка, съобразявайки се с други фактори от живота на този човек. Но твърде често вместо това се създава едно преувеличено фокусиране върху храните, което не е добро за никого.

Много от най-небалансираните хора, които съм срещал, са тези, които са се посветили на здравословното хранене. В действителност вярвам, че много от тях имат вид хранително разстройство, за което съм измислил името „орторексия нервоза“. Идва от гръцките думи „orthos“ – ‘верен, правилен’ и „orexis“ – ‘хранене’, и е модифицирана версия на термина „анорексия нервоза“. Орторексия нервоза се отнася до фиксиране върху яденето само на здравословни храни.

Орторексията започва съвсем невинно като желание за преодоляване на хронични заболявания или като начин за подобряване на общото здравословно състояние. Но тъй като това изисква значителна воля за приемането на една диета, която се различава коренно от хранителните навици от детството и заобикалящата ги култура, малцина постигат промяната плавно.

Повечето трябва да прибягнат до желязна самодисциплина, подкрепена от силното чувство на превъзходство над тези, които ядат нездравословна храна. С течение на времето това, което ядем, колко ядем и последиците от хранителните ни неблагоразумия започват да заемат все по-голяма и по-голяма част от деня на един орторексик.

Актът на хранене с чиста храна започва да носи псевдодуховни конотации. Докато орторексията прогресира, един ден изпълнен с кълнове, сушени плодове и бисквити от амарант те карат да се чувстваш като светец, прекарал деня в служба на бедните и бездомните.

Когато орторексикът се подхлъзне (което в зависимост от съответна теория може да включва всичко – от поглъщането на една стафида до приема на литър безалкохолно, сладолед или пица), той бива низвергнат и трябва да понесе многобройните актове на разкаянието. Те обикновено включват все по-строги диети, пости и детокс.

С течение на времето тази „хранителна духовност“ започва да заменя всичко останало. Един орторексик ще се чувства потопен в мрак, ако случайно изяде един хотдог дори и отборът му току-що да е спечелил световното по футбол.

Орторексията в крайна сметка достига до точка, в която потърпевшият прекарва повечето си време в планиране, издирване и ядене на храна. Вътрешният му живот се доминира от усилията му да устои на изкушението, самоосъждане за пропуски, самовъзхвали за успех при спазване на самостоятелно избран режим и чувство на превъзходство над другите, които са не толкова чисти в хранителните си навици.

Тя е това преминаване на границата, в което цялата стойност на един живот се определя от акта на хранене. Това превръща орторексията в истинско разстройство.

Както често се случва, моята чувствителност към проблема за орторексията идва от личния ми опит. Самият аз преминах през фаза на изключителна хранителна чистота, докато живеех в общността в Ню Йорк.

През онези дни, когато не готвех, управлявах органичната ферма. Това ми даде постоянен достъп до прясна, висококачествена продукция. В крайна сметка аз станах такъв сноб, че презирах яденето на зеленчуци, които са били изтръгнати от земята преди повече от петнадесет минути. Бях вегетарианец, сдъвквах всяка хапка петдесет пъти, винаги се хранех на тихо място (което означаваше сам) и се стараех стомахът ми да е частично празен в края на всяко хранене.

След година и малко на този режим аз се чувствах лек, концентриран, енергичен, силен и самодоволен. Разглеждах нещастните развратни души около мен, давещи се в техните бисквитки с чипс от шоколад и пържени картофи като обикновени животни, сведени до задоволяване на вкусовите си страсти. Но аз не бях самодоволен в моята си добродетел. С чувството за задължение да просветя слабите мои братя, аз постоянно изнасях лекции на приятелите и семейството си за злините от рафинираните, преработените храни и опасностите от пестицидите и изкуствените торове.

В продължение на две години преследвах баланса чрез здравословно хранене. Постепенно обаче започнах да усещам, че нещо не е наред.

Необходимостта да се храня само с храна, в която няма месо, мазнини и изкуствени химикали, ме остави без социален живот, тъй като нито един ресторант или заведение не бяха достатъчно добри за мен. Освен това натрапчивите мисли за кълнове винаги стояха между мен и добрия разговор. Започнах да усещам, че поезията в живота ми я няма. Всичко, за което можех да мисля, бе храна.

Но дори и когато осъзнах, че моето ровене в калта за сурови зеленчуци и диворастящи растения се е превърнало в мания, открих, че е ужасно трудно да се освободя от нея. Бях прелъстен от правилното хранене. Храната се беше превърнала в център и смисъл на живота ми, а аз не можех да си ги върна.

В крайна сметка бях спасен от участта на вечно пристрастяване към здравословните храни чрез три случайни събития…

Но изводът след 20 години опит за мен е, че здравословното хранене е двусмислен и мощен инструмент, твърде неясен и емоционално зареден, за да бъде комфортен, и прекалено мощен, за да бъде игнориран.“

Д-р Стивън Братман

–––-

Личното ми мнение

Не знам дали успя да си извадиш изводи от историята на д-р Братман. За мен тя беше повече от отрезвяваща. Историята беше част от обучението ми като нутриционист. Дават ни я почти накрая, когато си взел всички изпити и от теб се очаква да започнеш да се грижиш за здравето на хората. Само че преди това е добре да си се погрижил за себе си…

А балансът е неизменна част от процеса. Намирането на баланс в храненето е трудна и времеемка задача, която ми отне повече от 2 години. Време, през което се лутах, пробвайки различни режими и вярвания. Но както казва един мой познат, „за да разбереш къде е балансът, трябва да си бил в крайностите“, и аз със сигурност мога да кажа, че съм била и в двете по отношение на храната.

Спомням си първите месеци от началото на обучението ми като експерт, когато храните отпадаха от менюто ни една след друга като узрели плодове посред лято. Започна се с млечните – причина номер 1 за личните ми проблеми. Продължихме с хляба, защото той отдавна не е това, което е бил. Последва го месото, заради всички антибиотици и хормони в него. В един момент ни бяха останали яйцата, докато не стигнах и до книгата за тях, където установих, че повечето кокошки живеят в адски мъки, за да снасят колкото се може по-големи яйца и какво ли още не. След книгата за яйцата плаках 2 дни (не заради яйцата, заради кокошките), а после и те изчезнаха от менюто ни.

Бавно и постепенно стигнах момента, в който всяка една храна се оглеждаше, преценяваше и ревизираше, преди да се появи в хладилника или на масата. Беше тежък период, най-вече за съпруга ми, който геройски живееше покрай мен, съобразявайки се с всяко нововъведение, слушайки търпеливо поредната лекция защо няма да купуваме вече еди-коя си храна, борейки се понякога да запази и малкото останал ми разсъдък по отношение на храната. Този период вече е в миналото. Вече спокойно мога да кажа, че съм достигнала моя личен баланс и живея в него от години.

Но въпреки, че аз намерих своя баланс, виждам постоянно около себе си хора, които не успяват. И продължават да се лутат между различните диети, вярвания и режими. Затова ми се иска отново да те подсетя, че

ДА, храната е важна. Но не бива целия ни живот да се върти около нея.

И понякога е по-добре просто да й се насладиш. И да се опиташ да намериш своя баланс. А той със сигурност ще е различен от този на човека до теб и това е ОК…

Собственикът на сайта nadiapetrova.bg не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, анализи, прегледи, програми, хранителни режими и други материали. Ползвателите на сайта го използват такъв, какъвто е и не следва да изпълняват буквално съветите и информацията в него, без предварителна консултация с квалифициран здравен консултант или лекар.

Собственикът на уебсайта nadiapetrova.bg не носи отговорност в случай на нарушаване на авторски права на трети лица в резултат на публикуване на съдържание на потребители или в случаи на търговско използване на снимки от потребители. В случай, че собственикът бъде уведомен за нарушение на авторски права, същият полага всички усилия, за да помогне за ограничаване на нарушението. Собственикът не носи отговорност за щети, произтичащи от използването на настоящия сайт.

Още публикации: