какво се вихри в главата на мъж, чиято жена е вманиачена по здравословното хранене

Днес разчупвам леко рутината от сериозни теми, все пак е лято, с една лека и забавна история за това какво се вихри в главата на мъж, който живее с вманиачена по здравословното хранене жена.

Историята е писана от мен, но предвид факта, че съм преживяла лично доста по темата и съм видяла още повече, мисля че достоверността е почти на 99% (чиста скромност да не кажа 100%). И все пак да напомня, че всяка прилика с действителни лица и събития и напълно случайна…

А сега просто се отпусни и се наслади на момента. Ако пък случайно се припознаеш някъде – мисля, че знаеш какво да направиш по въпроса… Промяната винаги е за добро ;))

“Здрасти Пешо,

Как си, как я караш? Видях че жена ти се е сприятелила с моята във фейсбук и вече разменят рецепти, та реших да ти драсна 2-3 реда. Ей така, по приятелски. Да знаеш какво те чака и ако има как – да вземеш мерки навреме…

Денят ми започва

с овесени ядки за закуска. Приготвени с изворна вода – пречистена за всеки случай, замразена и после разтопена поне веднъж. Разбира се, в тях няма захар, плодчета и други “екстри”, както в купените готови мюслита. Не съм сигурен какво й пречи да добави малко черешки в купата, но жена ми настоява, че е важно да ги ям чисти.

Да си призная, не бих имал нищо против едни палачинки със сладко или кроасан за закуска, но явно комбинацията от глутен, лактоза и захар й идва в повече и отказва да участва в приготвянето. Понеже все пак я е грижа за чувствата ми, през годините имаше не един и два опита за интересна закуска – палачинки от банани и яйца, разни безглутенови неща от елда и най-големият ми кошмар – чиа пудинг (знам, че нищо не ти говори, дано и да не разбереш).

По някое време, слава Богу, реши че й стигат приповдигнато намусените ми физиономии от поредният опит за палачинки БЕЗ брашно, затова сега си ям кротко овесените ядки и не надавам глас. Дори взеха да ми харесват.

Понякога към 10…

я обзема желанието да вилнее из кухнята и току ме зарадва с някое вкусно смути преди обяда. Разбира се, никога не съм застрахован това да се окаже поредният експеримент от замразен карфиол, тиквички, тонове кейл и нещо зелено на прах, което уж алкализирало организма (ние с теб си знаем, че алкализиране на кръвта с храна е физически невъзможно, но по-добре си мълчи, докато ти го казва).

Въпросното смути, разбира се, се връчва със светнал поглед, защото не съдържа грам захар и ще ми се отрази прекрасно на здравето, червата и не знам какво още. Може и така да е, не споря, затова учтиво й преотстъпвам и моята чаша… В крайна сметка, важното е тя да е добре, нали така :))

Обядът

често е приличен, трябва да й го призная. Салатата е неизменна част от менюто и наистина й се отдават различните комбинации и дресинги. Имаше обаче един период в миналото, когато, подкукуросана от сайта на някаква нутриционистка, беше решила, че ВСИЧКИ трябва да обядват със супа. Аз включително.

Не ме разбирай погрешно, обичам жена си и нямам нищо против нещо течно от време на време, но супа за обяд всеки ден може да изнерви дори и най-любящият съпруг. Затова след има-няма 2 седмици на постоянен терор се наложи да тропна с крак и да наложа вето над идеята.

Имаше, разбира се, сърдене за няколко дни, в които ми бе обяснено, че мога да се оправям и да си готвя и сам, но после всичко премина и днес се радвам на приличен обяд от нещо, което тя нарича “Буда-купа” и в което има различни зеленчуци, киноа (не ме питай какво е, и за нея се надявай да не разбереш скоро), авокадо и подобни. Понякога има и месо.

Следобедната закуска

отдавна е мираж в дома ни. Но аз все още помня славните времена, когато вярваше, че може да се хапва по нещо сладко всеки ден, стига да е на отделно хранене или следобедна закуска.

Идилията продължи почти 3 години и въпреки, че този й период съвпадна с купища поднесена ми литература колко е вредно какво ли не и защо не трябва да го ям, то аз все пак си спомням за него с усмивка на лице, опитвайки се да гледам малко по-философски на живота. Явно, пълното щастие и то е мираж, но пък поне сме здрави.

Вечерята

е моето време. Да, има и такова! Почти винаги има месо, салата и чаша вино. Същински пир! Хляб, разбира се, няма, защото не бива да се яде твърде тежко или твърде смесено вечер. Същото е валидно и за обяда, не че виждам логиката, но ако не ми пречи чак толкова кимам в знак на съгласие. Само мир да има.

Всъщност, хляб се е завъртал вкъщи точно 10 пъти за последните 5 години, при това всеки път беше нещо средно между тухла четворка и зъботрошачка, разбирай – лимец, ръж или нещо друго с квас. Накрая дори и аз се отказах да го ям, въпреки че кръв ми капеше от сърцето при всеки спомен за уханният, топъл и мек самун, с който си преглъщах вечерята преди години…

От време на време

ядем и навън. Имаше един период, в който изтръпвах само при мисълта, че ще се наложи да излезем и да гледам за пореден път следващият по веригата усмирен сервитьор. Ситуацията беше придобила такива измерения, че съм убеден, че след всяко наше посещение поне един сервитьор, главен готвач и двама-трима от кухнята са пускали по една молитва да благодарят, че това чудо не им е в къщата.

Изискванията и препоръките започваха от нещо толкова елементарно като това дали марулята е накъсана или рязана с метален нож, минаваха през специалния дресинг, който трябва да е приготвен по точно определен начин (който после се заменя с носене на бутилка зехтин на масата, защото не им вярва много-много в кухнята) и се стигне до чистотата на плочата за печене на риба и супер сериозният разпит по темата КАКВО е било приготвяно на нея преди това.

Днес, нещата са коренно различни и дори в някои заведения й се усмихват като я видят. Претенциите са ограничени до зехтин за дресинг, който вече е наличен почти навсякъде. А когато излизаме с приятели си мълчи дори и за това. Виждал съм я, разбира се, да подбутва салатата си без да хапне от нея и да ми се усмихва мило, че “май били сложили олио в дресинга”, но като цяло е цвете в сравнение с преди.

Та, така си живея аз. А ти как си? Жената, децата?

Дано не е късно, но на твое място бих й спрял достъпа до интернет на твоята. Там четат разни сайтове, гледат клипчета на някакви експертки с обожание и попиват всяка дума като гъби. Заради една такава кухнята ми е в руини от години насам…

Дано не се случи и на теб! Успех от мен и пиши как си!

Твой приятел,
Дончо“

P.S. Скоро очаквай – комедията се завихря: Пешо връща мейл на Дончо. Само предупреждавам, че речникът на Пешо е една идея по-цветист, но пък не по-малко драматичен.

P.P.S. И за да внесем баланс в забавата тези дни ще публикувам и поредната БЕЗПЛАТНА програма за пропускливи черва (не е за хора със слаби сърца и определено няма да се хареса на Дончо, камо ли на Пешо… ;))

Използвани източници:

The Alkaline Diet: An Evidence-Based Review – link

Всяка информация публикувана на тази интернет страница и в предлаганите на нея книжни издания служи само и единствено за обогатяване на общата култура на читателите. Същата нито цели, нито може да бъде възприемана, нито използвана от когото и да било като предписание/я, препоръка/и, съвет/и към което/които и да било лице/а за постигане на благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве на лице/а без консултация с лекуващ лекар - специалист.

Още публикации:

Искаш да си здрав и да се чувстваш добре?

Абонирай се тук за седмичната си доза експертни съвети и вдъхновение.