какво се вихри в главата на мъж, чиято жена е вманиачена по здравословното хранене

Днес разчупвам леко рутината от сериозни теми, все пак е лято, с една лека и забавна история за това какво се вихри в главата на мъж, който живее с вманиачена по здравословното хранене жена.

Историята е писана от мен, но предвид факта, че съм преживяла лично доста по темата и съм видяла още повече, мисля че достоверността е почти на 99% (чиста скромност да не кажа 100%). И все пак да напомня, че всяка прилика с действителни лица и събития и напълно случайна…

А сега просто се отпусни и се наслади на момента. Ако пък случайно се припознаеш някъде – мисля, че знаеш какво да направиш по въпроса… Промяната винаги е за добро ;))

“Здрасти Пешо,

Как си, как я караш? Видях че жена ти се е сприятелила с моята във фейсбук и вече разменят рецепти, та реших да ти драсна 2-3 реда. Ей така, по приятелски. Да знаеш какво те чака и ако има как – да вземеш мерки навреме…

Денят ми започва

с овесени ядки за закуска. Приготвени с изворна вода – пречистена за всеки случай, замразена и после разтопена поне веднъж. Разбира се, в тях няма захар, плодчета и други “екстри”, както в купените готови мюслита. Не съм сигурен какво й пречи да добави малко черешки в купата, но жена ми настоява, че е важно да ги ям чисти.

Да си призная, не бих имал нищо против едни палачинки със сладко или кроасан за закуска, но явно комбинацията от глутен, лактоза и захар й идва в повече и отказва да участва в приготвянето. Понеже все пак я е грижа за чувствата ми, през годините имаше не един и два опита за интересна закуска – палачинки от банани и яйца, разни безглутенови неща от елда и най-големият ми кошмар – чиа пудинг (знам, че нищо не ти говори, дано и да не разбереш).

По някое време, слава Богу, реши че й стигат приповдигнато намусените ми физиономии от поредният опит за палачинки БЕЗ брашно, затова сега си ям кротко овесените ядки и не надавам глас. Дори взеха да ми харесват.

Понякога към 10…

я обзема желанието да вилнее из кухнята и току ме зарадва с някое вкусно смути преди обяда. Разбира се, никога не съм застрахован това да се окаже поредният експеримент от замразен карфиол, тиквички, тонове кейл и нещо зелено на прах, което уж алкализирало организма (ние с теб си знаем, че алкализиране на кръвта с храна е физически невъзможно, но по-добре си мълчи, докато ти го казва).

Въпросното смути, разбира се, се връчва със светнал поглед, защото не съдържа грам захар и ще ми се отрази прекрасно на здравето, червата и не знам какво още. Може и така да е, не споря, затова учтиво й преотстъпвам и моята чаша… В крайна сметка, важното е тя да е добре, нали така :))

Обядът

често е приличен, трябва да й го призная. Салатата е неизменна част от менюто и наистина й се отдават различните комбинации и дресинги. Имаше обаче един период в миналото, когато, подкукуросана от сайта на някаква нутриционистка, беше решила, че ВСИЧКИ трябва да обядват със супа. Аз включително.

Не ме разбирай погрешно, обичам жена си и нямам нищо против нещо течно от време на време, но супа за обяд всеки ден може да изнерви дори и най-любящият съпруг. Затова след има-няма 2 седмици на постоянен терор се наложи да тропна с крак и да наложа вето над идеята.

Имаше, разбира се, сърдене за няколко дни, в които ми бе обяснено, че мога да се оправям и да си готвя и сам, но после всичко премина и днес се радвам на приличен обяд от нещо, което тя нарича “Буда-купа” и в което има различни зеленчуци, киноа (не ме питай какво е, и за нея се надявай да не разбереш скоро), авокадо и подобни. Понякога има и месо.

Следобедната закуска

отдавна е мираж в дома ни. Но аз все още помня славните времена, когато вярваше, че може да се хапва по нещо сладко всеки ден, стига да е на отделно хранене или следобедна закуска.

Идилията продължи почти 3 години и въпреки, че този й период съвпадна с купища поднесена ми литература колко е вредно какво ли не и защо не трябва да го ям, то аз все пак си спомням за него с усмивка на лице, опитвайки се да гледам малко по-философски на живота. Явно, пълното щастие и то е мираж, но пък поне сме здрави.

Вечерята

е моето време. Да, има и такова! Почти винаги има месо, салата и чаша вино. Същински пир! Хляб, разбира се, няма, защото не бива да се яде твърде тежко или твърде смесено вечер. Същото е валидно и за обяда, не че виждам логиката, но ако не ми пречи чак толкова кимам в знак на съгласие. Само мир да има.

Всъщност, хляб се е завъртал вкъщи точно 10 пъти за последните 5 години, при това всеки път беше нещо средно между тухла четворка и зъботрошачка, разбирай – лимец, ръж или нещо друго с квас. Накрая дори и аз се отказах да го ям, въпреки че кръв ми капеше от сърцето при всеки спомен за уханният, топъл и мек самун, с който си преглъщах вечерята преди години…

От време на време

ядем и навън. Имаше един период, в който изтръпвах само при мисълта, че ще се наложи да излезем и да гледам за пореден път следващият по веригата усмирен сервитьор. Ситуацията беше придобила такива измерения, че съм убеден, че след всяко наше посещение поне един сервитьор, главен готвач и двама-трима от кухнята са пускали по една молитва да благодарят, че това чудо не им е в къщата.

Изискванията и препоръките започваха от нещо толкова елементарно като това дали марулята е накъсана или рязана с метален нож, минаваха през специалния дресинг, който трябва да е приготвен по точно определен начин (който после се заменя с носене на бутилка зехтин на масата, защото не им вярва много-много в кухнята) и се стигне до чистотата на плочата за печене на риба и супер сериозният разпит по темата КАКВО е било приготвяно на нея преди това.

Днес, нещата са коренно различни и дори в някои заведения й се усмихват като я видят. Претенциите са ограничени до зехтин за дресинг, който вече е наличен почти навсякъде. А когато излизаме с приятели си мълчи дори и за това. Виждал съм я, разбира се, да подбутва салатата си без да хапне от нея и да ми се усмихва мило, че “май били сложили олио в дресинга”, но като цяло е цвете в сравнение с преди.

Та, така си живея аз. А ти как си? Жената, децата?

Дано не е късно, но на твое място бих й спрял достъпа до интернет на твоята. Там четат разни сайтове, гледат клипчета на някакви експертки с обожание и попиват всяка дума като гъби. Заради една такава кухнята ми е в руини от години насам…

Дано не се случи и на теб! Успех от мен и пиши как си!

Твой приятел,
Дончо“

P.S. Скоро очаквай – комедията се завихря: Пешо връща мейл на Дончо. Само предупреждавам, че речникът на Пешо е една идея по-цветист, но пък не по-малко драматичен.

P.P.S. И за да внесем баланс в забавата тези дни ще публикувам и поредната БЕЗПЛАТНА програма за пропускливи черва (не е за хора със слаби сърца и определено няма да се хареса на Дончо, камо ли на Пешо… ;))

Използвани източници:

The Alkaline Diet: An Evidence-Based Review – link

Собственикът на сайта nadiapetrova.bg не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, анализи, прегледи, програми, хранителни режими и други материали. Ползвателите на сайта го използват такъв, какъвто е и не следва да изпълняват буквално съветите и информацията в него, без предварителна консултация с квалифициран здравен консултант или лекар.

Собственикът на уебсайта nadiapetrova.bg не носи отговорност в случай на нарушаване на авторски права на трети лица в резултат на публикуване на съдържание на потребители или в случаи на търговско използване на снимки от потребители. В случай, че собственикът бъде уведомен за нарушение на авторски права, същият полага всички усилия, за да помогне за ограничаване на нарушението. Собственикът не носи отговорност за щети, произтичащи от използването на настоящия сайт.

Още публикации:

Искаш да си здрав и да се чувстваш добре?

Абонирай се тук за седмичната си доза експертни съвети и вдъхновение.