Безплатна програма при доминантен естроген

Казват, че има случки или дни в живота на човек, които могат да променят целият му път, да му предначертаят нов. И аз лично винаги съм гледала на фразата с лека насмешка, все едно нищо не може да промени моя. Докато не ми се случи…

Ако си с мен тук отдавна или ако си чел/а книгата ми “В търсене на истината за храната и здравето”, то най-вероятно знаеш, че събитието, за което говоря е и причината да стана нутриционист – мой личен здравословен проблем, с който се сблъсках преди 10 години. Тогава се оказа, че трябва да ми бъде направена спешна операция, но всъщност не операцията беше проблема. Проблемът беше ЗАВРЪЩАНЕТО на диагнозата, само 6 месеца по-късно и нуждата от нова операция.

Това беше денят, в който пътят ми се промени и въпросите започнаха да изпълват дните ми – “Защо на мен?”, “Какво не е наред?”, “Какво го причинява?” и най-важният от всички – “Как да избегна връщане на проблема и за в бъдеще?”

И всички тези въпроси доведоха до едно нещо – генерална промяна на начина, по който гледам на храната, движението, стреса и живота си по принцип. Нещо, което най-вероятно се случва в момента и с теб, ако си тук с мен.

Затова, без да изпадам в повече подробности и да се връщам назад във времето, защото бяха тежки за мен години, ти представям темата на деня – доминантен естроген, личната ми Немезида, стоварваща гнева си, заради нехайното ми отношение към собственото ми здраве и лоши навици в миналото и подаряваща ми много безгрижни години напред, защото успях да ги променя.

Програма при доминантен естроген

Появата на кисти, проблемите с яйчниците, матката, гърдите, тестисите, ендометриоза, силен ПМС, инфертилитет и др. са в графата на репродуктивните състояния, които споделят общ корен на проблема, познат в нашите среди като доминантен естроген. Затова днес тук ще ги сложим под общ критерий и ще разгледаме всичко свързано с доминантния естроген – какво означава, какво го причинява и какво можем да направим по въпроса.

Моля, имай предвид, че информацията тук не отменя по никакъв начин оперативните намеси и лечението назначени от лекуващият те лекар, а само ги допълва.

Какво е доминантен естроген?

Двата основни женски хормони са естроген и прогестерон. За да сме здрави и репродуктивната ни система да работи перфектно – те трябва да бъдат произведени в оптимален баланс един спрямо друг.

Когато това не се случва, изпадаме в ситуация на дисбаланс, обикновено в полза на естрогена – тоест в тялото ни има повече естроген, отколкото трябва и крехкият баланс между естроген и прогестерон е нарушен, откъдето и името на проблема => доминантен естроген.

Естрогенът е хормон, който е прорастежен. Той регулира менструалния цикъл, стимулира клетъчното деление и до голяма степен е отговорен за развитието на вторичните женски характеристики по време на пубертета.

Естрогенът в нашето тяло всъщност не е само един хормон, а трио от хормони, които работят заедно. Трите компонента на естроген са: естрон (Е1), естрадиол (Е2) и естриол (ЕЗ). Освен тях има най-малко 24 други идентифицирани типа естроген, които телата ни произвеждат и се очаква още повече да бъдат открити. При здрави млади жени типичният микс от трио-то естрогени е съответно 15/15/70%.

Това е комбинацията, която Майката Природа смята за оптимална. Днес обаче се налага да използваме думата естроген, за да включим към нея и други семейства хормони – животински естрогени (натурално произведени от самото животно), синтетични естрогени, фитоестрогени (растителни) и ксеноестрогени (външни естрогени от околната среда).

Естрогенът, както разбра е про-растежен хормон, но тъй като твърде много от всичко обикновено не е на добро, тялото ни разполага с друг хормон, който да компенсира и да балансира ефекта на естрогена – прогестерон.

Прогестеронът е прогестационен хормон. С други думи, той благоприятства растежа и доброто състояние на плода по време на бременност. Без адекватни количества прогестерон, не може да има успешна бременност. Но той има и важната задача да ни предпазва от „ефекта на растежа“ на естрогена. Когато се секретира прогестеронът, се предотвратява по-нататъшната овулация (през втората половина на менструалния цикъл) и се образува гъста мукоза, която е враждебна към спермата и предотвратява преминаването й в утробата.

Прогестеронът се произвежда в организма от прегненолон, производно на холестерола. Производството му се извършва на няколко места. При жените се случва основно в яйчниците непосредствено преди овулацията и се увеличава бързо след овулацията. Надбъбречните жлези също произвеждат прогестерон и при двата пола, както и тестисите при мъжете.

При жените, нивата му са най-високи по време на лутеалният период (от 19 до 22 ден от менструалния цикъл). Ако жената не забременее, при нормални условия, секрецията на прогестерон намалява и менструацията идва 10 до 14 дни по-късно. Ако забременее, прогестерон продължава да се секретира по време на бременността от плацентата, за да предотврати опасността от спонтанен аборт.

Комбината естроген – прогестерон реално е супер важна, защото прогестеронът действа като антагонист на естрогена.

Например, ако естрогенът стимулира появата на кисти в гърдите, то прогестеронът ни предпазва от тях. Естрогенът повишава задържането на сол и вода в организма, а прогестеронът е естествен диуретик. Естрогенът се свързва с рак на гърдата и ендометриума, докато прогестеронът има превантивен ефект срещу рака. Естрогенът увеличава складирането на мазнини в тялото, прогестеронът помага на тялото да използва мазнината за енергия., и т.н. и т.н.

Тоест прогестеронът и естрогенът се балансират взаимно. Но е важно да се отбележи, че и двата хормона са необходими на тялото, за да работи оптимално, защото прогестеронът, въпреки че звучи като “добрият”, не може да работи без някакъв естроген в организма.

Затова и проблемите се появяват не когато единият от двата липсва напълно, а по-скоро когато не са добре балансирани един спрямо друг. И в масовия случай, това се случва защото в тялото ни има твърде много естроген и/или твърде малко прогестерон => доминантен естроген.

Кои са основните причини за появата на доминантен естроген?

– прием на твърде много животински и ксено-естрогени (“ксено” идва от гръцкото “чужд” и в случая се използва за външни, чужди естрогени, такива, които НЕ са произведени от нашето тяло);
– невъзможността за детоксикация на доминантния естроген поради не добра функция на червата (чревен дисбаланс или запек) или чисто генетично организмът не детоксикира добре (може да се засече чрез ДНК тест);
– проблем с метилирането на фолиева киселина, В6 и В12 (може да се засече с ДНК тест);
– преобразуването на прогестерона в кортизол или кортизон, за да се справят със стреса и възпалението.

Други фактори са неправилно хранене, наднормено тегло, липса на движение и превес на естрогена приеман под формата на от хормоно-заместителна терапия или противозачатъчни таблетки.

А сега нека разгледаме подробно всяка една точка:

Твърде много естрогени?

С развитието на обществото и индустриалното земеделие в последните 70 години, нашето тяло е обект на безпрецедентно наслагване от външни хормони приличащи на естроген, като:

Натуралният животински естроген от млечните. Тезата до скоро беше недоказана и се твърдеше, че видът естроген от млякото е биологично неактивен 17β естрадиол, който не ни вреди, но вече има медицинска литература и изследвания по казуса, които засичат същият вид естроген в кисти и ракови образувания при нас, хората. Затова и вече се смята за разумно да имаме едно наум за него, особено ако имаме репродуктивни проблеми.

Отглежданите за месо породи едър рогат добитък и домашни птици пък попадат в категорията на ксеноестрогените, заради растежните хормони, които евентуално им се дават. В България имаше няколко сериозни скандала по темата в последните години и българските производители ни убедиха, че НЕ добавят такива. Но все пак споделям точката, защото никога не се знае за кого може да е актуална.

Фитоестрогените или растителните такива. При тях ситуацията е като цяло доста противоречива, като има мнения, че вредят и такива, че помагат. Но, реално, просто зависи от ситуацията на човек – при дефицит на естроген (има и такива случаи) е добре да присъстват в менюто, но при доминантен естроген – по-скоро е добре да се внимава с тях и да бъдат намалени в менюто, макар че фитоестрогените като цяло се водят слаби естрогени и човек трябва сериозно да прекалява с тях, за да си навреди. Но все пак, понеже програмата е за доминантен естроген, аз лично бих внимавала с тях.

В графата на силните фитоестрогени влизат всички бобови, но най-вече соя и всички продукти от соя (мляко, темпе, тофу, мисо, соев лецитин и т.н.), а при по-леките – ленено семе, сусам и всички ядки и семена. Затова и при доминантен естроген има препоръка за избягване на грахов протеин (бобово), соев протеин и млечен. Добри заместители са колаген и кокосово брашно (мляко на прах).

EDC (ednocrine disrupting chemicals) или химикали, нарушаващи работата на ендокринната система, като най-неприятните в случая са пестицидите, защото те стигат до нас не само чрез плодовете и зеленчуците, които консумираме и ние, и животните, но се просмукват още в почвата, въздуха и водата. Към днешната дата, голяма част от пестицидите, за които има най-много изследвания, че потенциално ни вредят са изтеглени от пазара и НЕ се използват от години насам. А за новите пък все още няма достатъчно информация и това е една от главните причини при доминантен естроген да се препоръчва по-сериозно отношение към произхода на храната, особено ако естествените детоксикационни канали на организма не работят оптимално (информация има по-надолу).

Петролните съединения, намиращи се в масовите потребителски продукти като кремове, лосиони, сапуни, шампоани, парфюми, лак за коса и ароматизатори за стая. Други източници на ксеноестрогени са автомобилните газове, лаковете за нокти, лепилата, химикалите използвани в химическото чистене, практически всички пластмаси, промишлени отпадъци като ПХБ и диоксини. Всички, които са мастно разтворими и не биоразградими.

ХЗТ, хормоно-заместителна терапия (вкл. противозачатъчни) само с естроген без достатъчно прогестерон или обратното.

Чревен дисбаланс или нарушени детоксикационни канали

От горната точка разбра, че ксено естрогени има буквално навсякъде и във всичко около нас. И на пръв поглед може ситуацията да изглежда безнадеждна, но истината, че не е толкова страшно, колкото звучи.

Защото, както съм казвала много пъти – нашият организъм е една перфектно работеща машина, която се стреми към състояние на баланс във всеки един момент. И в случая, разполага с методи за справяне с проблема и изхвърляне от организма на всичко, което не принадлежи там – включително външните естрогени.

Проблем има само когато някъде, нещо по веригата не работи добре. Вариантите са:

Нарушени детоксикационни канали – тоест, черният дроб не се справя с естествената детоксикация на организма. Вариантите това да се случва са при проблеми или заболявания на черния дроб, или чисто генетична обособеност, заради която организмът не детоксикира оптимално. За момента, единственият вариант да се засече дали казусът е налице е с помощта на ДНК тест. Повече за моя ДНК тест има тук, а тук обяснявам как се процедира, ако проблемът е налице и при теб.

Чревен дисбаланс. Прекалено голямото количество лоши бактерии в стомашно-чревния тракт може да прекъсне връзката на свързването на естроген с черния дроб и освобождаването на естроген (който е бил преобразуван до естриол от черния дроб), за да навлезе отново в тялото. Достатъчното количество добри бактерии (пробиотици) предотвратяват това да се случи.

Лични хранителни непоносимости, от типа на лактозна непоносимост или IgG непоносимости към различни храни, които могат да отслабят силите на организма, да причинят вътрешни възпалителни процеси и да предизвикат всяка една от точките описани тук.

Недобра функция на червата, под формата на забавено транзитно време, запек или пропускливи черва. При тези ситуации неутрализираните външни естрогени могат отново да попаднат в организма ни чрез червата, защото са се задържали прекалено дълго там (запек) или защото има пробойни в лигавицата на червата (пропускливи черва). Затова, ако имаш което и да е от тези състояния е важно да се работи за справянето с тях. Тук, в сайта, има безплатна програма при пропускливи черва, както и подробна публикация за справяне със запека и нарушеното транзитно време.

Дефицитът на ценни вещества

е следващата точка и според мен, тя е един от основните проблеми, особено ако всичко с горните 2 е наред. Най-честите заподозрени в случая са дефицит на витамин В6, фолиева киселина и магнезий, защото те са необходими на организма ни за неутрализирането и детоксикацията на външния естроген от черния дроб.

Или проблем с MTHFR гена и проблем с метилацията, повече информация по темата има тук.

Кофеинът

също е в графата на “лошите” в случая. Проучванията показват, че жените, които консумират 4-5 чаши кафе на ден имат близо 70% повече естроген по време на ранната фоликуларна фаза от жените, които консумират по-малко от 1 чаша на ден. Кофеинът насърчава производството на по-високи нива кортизол и надбъбречните жлези отново превръщат наличния прогестерон, за да отговорят на търсенето на кортизол.

Стресът

е следващият фактор, защото той причинява изтощение на надбъбречните жлези и намалени нива на прогестерон, тъй като надбъбречните жлези превръщат прогестерона в кортизол, за да си помогнат в борбата със стреса. Това отново накланя естроген / прогестерон съотношението в полза на естрогена.

Проблемът в случая произтича от чисто еволюционното развитие на човек, което предполага, че ако си подложен на силен стрес, значи се намираш в живото-застрашаваща ситуация, а в такъв момент репродукцията (забременяването) НЕ е приоритет. Затова и организмът ни си позволява да вземе наличния прогестерон и да го преобразува в кортиозол, за да се справи със стреса. Приоритети.

В случая е добре да помниш, че на организма ни влияят всички видове стрес, макар и на теб да ти изглеждат пренебрежими, като:
– емоционален стрес, който е важно да се научиш да овладяваш;
– хранителен – липсата на режим на хранене, лягане и ставане, лоша храна, проблеми с храносмилането и т.н.;
– възпалителен – ако в тялото протичат възпалителни процеси (хранителни непоносимости, пропускливи черва).

Или в резюме:

– елиминиране на рафинираните храни (бяла захар, бяло брашно, бял ориз) – спомагат за дефицита на магнезий и В витамини в организма и по този начин нарушават естествените ни детоксикационни канали;
– намален прием на соя и продукти със соя (фитоестрогени);
– повече кръстоцветни зеленчуци в менюто, като се препоръчва прием поне 3 пъти