Всичко започва в Лондон, краят на 17 век, когато холандският естествознател Антон ван Льовенхук решава да погледне към собствената си зъбна плака през микроскоп и открива един свят от малки клетки “които се движат”. Но никой, дори и той не би могъл да предвиди, че няколко века по-късно, трилионите микроорганизми, споделящи живота ни и към днешна дата известни като микробиом, ще се наредят сред най-горещите области на биологията и медицината.
А това се случи, защото науката откри, че тези микроскопични партньори ни помогат да смиламе храната си, обучават имунната ни система, предотвратяват развитието на патогенни микроорганизми, които могат да причинят заболяване, контактуват си с мозъка и изпълняват редица други функции в човешкия организъм. В замяна на това, всичко - от храната, която ядем до лекарствата, които приемаме оформя тези общности от микроорганизми - с важни последици за нашето здраве. Проучванията показват, че промените в нашият микробиом са свързани с проблеми като затлъстяване, диабет, рак на дебелото черво, автоимунни заболявания и редица други.
Затова е важно да си запознат с този свят, да се грижиш за него и да следиш да е в баланс.
Човешкият микробиом е колекция от всички гени, съдържащи се в микробиотата. Микробиота е общото наименование на чревната микрофлора.
И няколко интересни факта... Микроорганизмите живеещи с нас са 10 пъти повече от клетките на тялото ни. Общото им тегло е около 5 паунда или 2 пъти колкото теглото на мозъка. И всъщност те си комуникират с мозъка постоянно чрез имунната система, невротрансмитери и блуждаещият нерв. Според някои специалисти, микроорганизмите живеещи в червата ни оформят нещо като втори мозък. Според други - те са първият.
"Дървото на живота" от микроорганизми е обособено от 3 царства: bacteria, archaea и eucarya.
Микроорганизми и от трите царства съжителстват в тялото ни, но за да сме здрави и да се чувстваме добре, трябва да се поддържа определен баланс между различните видове. Нашите ежедневни решения по отношение на храната, която ядем, медикаментите, които приемаме, както и дали детето е родено по естествен път или с Цезарово сечение, и дали е кърмено... могат да повлияят положително или отрицателно на този деликатен баланс.
Човешкият микробиом е съставен от 4 различни популации микроорганизми намиращи се:
- в устната кухина,
- в стомаха, тънките и дебелото черво,
- върху кожата,
- във вагината и уриналния тракт.
От гледна точка на здравословното ни състояние за най-важни се смятат бактериите в червата, затова и моят фокус е насочен към тях.
За да ти помогнем да следиш сам баланса на чревната си микрофлора, със съпруга ми създадохме модул чрез който да се ориентираш какво е твоето състояние в момента. С цел ненатоварване на сайта, тестът е ограничен до 200 400 попълвания дневно. Ако не успееш да се включиш в 200-те 400-те попълващи за деня - не се отказвай, опитай отново утре! Тестът се намира тук.
На въпроси и отговори свързани с теста, отговарям тук.
Повече за човешкия микробиом можеш да научиш от това видео и като следиш редовно публикациите в natureinsider.com:
Храни богати на пробиотици:
Традиционни Български:
- боза*
- заквасена сметана
- кашкавал, зрял**
- кисело зеле
- кисело мляко
- сирене, зряло**
- ферментирало брашно
- ферментирали зеленчуци
- ферментирала каша
- ферментирало масло
- хляб с квас
- ябълков оцет
* Истинска боза, без изкуствени подсладители.
** При завършен пълен ферментационен процес - 40 дни за сиренето, 70 за кашкавала.
Чужди:
- бира, от кореноплодни
- гхи, от ферментирало масло
- какаови зърна
- кетчуп
- кефир, воден
- кефир, млечен
- квас
- кимчи
- комбуча
- мисо
- сода от джинджифил
- соев сос
- табаско сос
- темпе
- уорчестър сос
- ферментирали лимони
- ферментирал черен дроб от треска
Използваните снимки са собственост на Scientific American и Human Microbiome Project.
