Все още не знам дали днешната публикация е програма или протокол, но пък темата, която засягам е важна и ми се иска да и обърнеш нужното внимание, независимо дали имаш автоимунно заболяване или не.
А причините за това са няколко:
На първо място, колкото и да не ми се иска да ти го казвам, но никой не е застрахован.
На второ – повечето автоимунни заболявания си остават недиагностицирани с години.
На трето – ако имаш едно автоимунно заболяване, шансът да отключиш второ и трето нараства неимоверно.
И на четвърто – новите потърпевши са децата.
А проблемът с автоимунните заболявания е, че са твърде многопластови. И при тях подходът “еднакво за всички” определено не работи, защото факторите, които им влияят са много и при всеки един от нас наборът може да е различен.
Наричам ги “ефектът на пеперудата”, защото често едно, води след себе си друго, после трето, докато цикълът не се затвори. А изходът от него е един – ставаш горд собственик на автоимунно заболяване. При това с нюанси.
Затова и пътят към здравето при всеки е различно дълъг и различно трънлив. За някои е достатъчно да изчистят дефицитите на някои ценни вещества (обикновено витамините В12 и Д3), при други се налага да коригират храносмилането, да спрат вътрешните възпалителни процеси и да балансират хормоните. Докато при трети се налага да се завърти целият цикъл и да се мине през пълният спектър от нюанси…
Но независимо дали твоят път ще е дълъг или не, според мен е важно да опиташ и да дадеш всичко от себе си, защото ти, както и аз, както и всички около нас – ние заслужаваме да сме здрави. И ако има нещо, което можем да променим, за да го постигнем, смятам че сме длъжни да го направим. Да извървим тези няколко крачки. Да предприемем необходимите стъпки. Защото всяка една от тях е голяма победа. Победата да водиш живот изпълнен с енергия, щастие и пълноценни години пред себе си.
Затова, ако си решил/а да се бориш или пък да се погрижиш за себе си превантивно, по-надолу прилагам и пълният спектър на пеперудата, но преди това, нека все пак видим какво представлява имунната система и какво се крие зад термина „автоимунно заболяване“.
Информацията за имунната система е дълга и въпреки, че съм се опитала да я пресъздам на достъпен език, е една идея по-сложна от обикновено. Но все пак е добре да се запознаеш с нея, за да разбереш по-добре на какво са базирани последващите препоръки.
Имунната ни система
И така, предполагам знаеш, че имунната система е естествената защитна система на организма. Акцентирам върху думата система. Имунната система не е единичен орган, а е сложна мрежа от клетки, тъкани и органи, които се обединяват, за да защитят организма срещу нашествениците. Тези нашественици обикновено са бактерии, вируси, паразити и гъбички, или дори големи парчета храна, всички с потенциала да ни вредят, когато се окажат не където трябва.
А сега, за да се ориентираш по-лесно си представи едно кралство с изградена около него висока ограда, около която пък са наредени хиляди войници. Сети ли се кой играе ролята на имунната система? Армията – тоест защитата на нашето кралство е имунната система и тя има 3 изключително важни задачи:
– да идентифицира нашественика,
– да проведе вътрешна комуникация, за да реши какво да прави и
– да атакува, ако се налага.
Тези 3 задачи се изпълняват на 3 различни нива на защита, като нивата се движат отвън навътре. Ако се върнем на примера с кралството, то първото ниво на защита ще е границата й или оградата около него, а в нашия случай – външният ни слой, кожата, както и лигавицата на стомашно-чревния тракт.
Добре е да помниш, че за нас, хората, външен слой се води не само видимата част от кожата, а всичко което разделя външният и вътрешният ни свят и комуникира директно с външния свят, а това включва дихателната система, половата система и храносмилателната система.
Сред тях, системата, на която ще обърнем най-сериозно внимание е храносмилателната, защото около 70% от имунната ни система е разположена точно там, около нея, и следи за нашественици. И когато разпознае такива тя… атакува.
Проблем има, когато нещо успее да премине през това първо ниво на защита, тоест пробие през стената и попадне в кралството. В нашия случай, това означава, че нещо е попаднало в кръвния поток, който заобикаля храносмилателната система или кожата. Тогава в роля се налага да влезе второто ниво на защита, което носи името “вродена имунна система”. Вродената имунна система е нещо като константа – тя винаги е налице и не се променя, за разлика от третото ниво на защита, за което ще си говорим след малко.
Вродената имунна система включва химическите процеси, извършвани от секрецията на солна киселина, соли, млечна киселина, липиди, цитокини, хемокини и ензими. На клетъчно ниво, основните участници във вродената имунна система са специфични бели кръвни телца, чиято роля е да разграничат приятел от враг, или по-скоро собствените ни клетки от чуждите такива.
Най-големият играч в естествената имунна система са тип клетки, наречени макрофаги. „Macro“ означава голям, а „фаг“ идва от гръцката дума, която означава „да яде.“ Тоест, макрофагите са нещо голямо, което яде и е постоянно нащрек за чужди тела.
Например, ако се порежеш и в раната попадне чужда бактерия. Това ще означава, че първото ниво на защита се е провалило – нещо е попаднало в кралството, и се налага второто ниво на защита да реагира.
Как? Като идентифицира нашественика, проведе серия от комуникации, за да реши какво да прави и… атакува. Или в случая с макрофагите, които ще оприличим на голям дракон, пазещ кралството – като го изяде.
Освен драконите, вродената ни имунна система има и други играчи, като например клетките-убийци, които са един от основните ни агенти в борбата срещу рака, неутрофилите, най-плодовитите от нашите бели кръвни клетки, които действат на принципа на драконите, но с малко повече специфичност и така нататък.
Та, до тук добре – имаме цели 2 нива на защита – стените на кралството и драконите и воините-пазачи около него. И все пак, понякога, нещо успява да премине и през двете и да оцелее. И тогава се налага да дойде на помощ, третото, последно ниво на защита – адаптивната ни имунна система, или както ще я наричаме за по-лесно тук – вътрешен отряд, който е изграден от 5 различни подразделения или антитела.
Това са IgE, IgG, IgA, IgD и IgM. Всички тези антитела са родени в костния ни мозък и от там преминават в кръвта като възрастни плазма Би клетки.
Въпросният вътрешен отряд от антитела работи съвместно с драконите, за да улавя и неутрализира нашественици и той се освобождава само при нужда. Тоест, когато кралството е под атака, с която не може да се справи, на помощ идва вътрешният отряд. Когато атаката утихне – те си заминават. Понякога обаче вътрешният отряд от Би антитела не успява да неутрализира нашественика навреме и нашественикът инфилтрира клетката. Става част от нея и я завзема.
Тогава се налага в роля да влезе тежката артилерия или така наречените Ти клетки – нашият собствен агент 007. Между Би клетките и Ти клетките обаче има една съществена разлика. Би клетките са минали дълъг курс на обучение как да се справят в подобни ситуации и действат премерено и адекватно. Агент 007, за разлика от тях, е като изтърван тинейджър, който обикаля наоколо и маркира за унищожение всичко, което дори и леко прилича на нашественик или на заразена клетка. Единствената му роля е да намери и да унищожи, защото се предполага, че за да се наложи присъствието му, то нашествениците са проникнали твърде надълбоко и вече не са външни нарушители, а вътрешни окупатори.
Нека сега погледнем на картината в реална среда.
Приемаме, че в кръвта е попаднало нещо, което според нашето тяло, няма място там. Това може да са плесени, прах, полени, храна или нещо друго. Проблемът произлиза от сгрешена реакция, тоест нашето тяло разпознава безвредна субстанция като нарушител и активира вътрешният отряд от антитела, за да го неутрализира.
Отново, имаме 5 различни вида антитела, като 3 от тях инициират въпросните алергични реакции, това са IgE, IgG и IgA антителата. IgE и IgА са видимите алергични реакции, тоест има видима реакция при контакт. Това може да е кихане, кашляне, сълзи от очите, моментален обрив и така нататък. Затова, когато човек има такава алергична реакция, той най-често знае за нея.
Проблемни са IgG реакциите, които тук ще наричаме непоносимости, защото те са реакции от забавен тип. Тоест, могат да минат часове или дни, докато се появи такава и тя да е вътрешна и ние дори да не разберем за нея. Подобна реакция може да е нещо силно и дразнещо, като болка, мигренно главоболие или тежко възпаление на храносмилателния тракт, но може и да е нещо леко като подуване, газове и запек, и ние изобщо да не му обърнем внимание с години. Въпросните забавени реакции все още не са ни на 100% ясни, но все пак знаем, че играят сериозна роля в автоимунните процеси и не бива да бъдат пренебрегвани с лека ръка.
В действителност, всичко, което активира второ и трето ниво на защита може да докара имунната ни система до изтощение. Това е все едно кралството ти да води война на всички фронтове 24 часа в денонощието, без да има време да си почине и да набере нови сили. Или все едно да караш по 24 часа в денонощието, без сън и само на кафета – рано или късно ще се измориш дотолкова, че ще започнеш да допускаш грешки. Същото се случва и с преуморената ни имунна система, която в даден момент започва да допуска грешки и да атакува всичко наред.
Това е процес, който не се случва изведнъж, а бавно и с течение на години набира сили. Нарушителите са ставали все повече и все по-многобройни, и сред тях може да са храни, плесени, вируси, бактерии и какво ли още не. Адаптивната имунна система се е научила да ги унищожава, но в един момент и е дошло в повече и е започнала да унищожава всичко, което прилича на тях. Спряла е да разпознава приятел от враг, и сега всеки път, когато някой от тези нарушители се появи – тя атакува наред – тях, заедно с нас.
Тоест, автоимунно заболяване означава, че адаптивната ни имунна система атакува и нас и за да спрем този процес трябва да се проследи цялата ни имунна история назад в годините и да се елиминират нарушителите един по един, като междувременно не се опитваме да засилим или отслабим имунната си система, а само да нормализираме имунният отговор, да го успокоим, да я пре-адаптираме наново, но в желаната от нас посока.
Знай също, че имунната история на всеки един от нас е различна и при някои включва само храни, докато при други може да е съвкупност от храносмилателни проблеми, микотоксини, тежки метали и така нататък. А твоята задача ще бъде да станеш изследовател на собственото си тяло и да намериш и отстраниш всичките до един. Намери и унищожи. Намери и унищожи.
Всичко е свързано, или пълният спектър на пеперудата
Тук ще се опитам да изредя всичко, което ни влияе и може да отслаби организма ни до степен той да отключи автоимунен процес. И въпреки че точките са много и разностранни – не се притеснявай излишно, просто започни бавно и полека да ги отмяташ една по една. Дай си време и помни, че някои неща изискват време. Например, на мен ми отне няколко години, за да отразя всичко и да намеря своя баланс. Знам, че ще се справиш и ти!
Но преди да продължиш, помни, че организмът ни е един изключително сложен механизъм, в който всичко е свързано и всяко нещо влияе на нещо друго. Затова, никога не гледай на симптомите си като на изолирани такива, а се опитвай да видиш цялата картина – пълният спектър на нещата и работи комплексно, за да се чувстваш добре.
Храносмилане и дефицити
За да разбереш колко е важно храносмилането, си представи здравето на организма като пирамида, в чиято основа стои стол с три крака. Основа, върху която се крепи всичко останало, затова на практика е невъзможно да се говори за здраве, ако основите не функционират оптимално.
А въпросните основи от гледна точка на хранене са:
– какво ядем,
– дали го разграждаме
– и колко от него усвояваме.
С други думи казано – храносмилане и набавяне на ценни вещества. Това е стъпката, която виждам да се пропуска отново и отново, от 80-90% от хората, имащи нужда от нея. Затова ще го напиша отново – ако храносмилането не работи оптимално, всичко останало може да е безсмислено.
И се получава така, защото всичко е свързано, и едното води след себе си до другото. А веригата е семпла и ясна:
Лошото храносмилане води до дефицит на ценни вещества, ензими и стомашни сокове.
Дефицитът на стомашни сокове до чревен дисбаланс.
Чревният дисбаланс до хранителни непоносимости и вътрешни възпалителни процеси.
А те от своя страна отключват автоимунни заболявания.
Затова, запознай се подробно с безплатната програма за подобряване на храносмилането тук и започни от нея.
Възпалителни процеси
или имунен отговор на организма, защото отново – 70% от имунната система е разположена около червата. Затова и всичко свързано с чревният дисбаланс, хранителните непоносимости, както и други алергии, пропускливост на червата и т.н. е важно и комплексно. И съответно, за целта се налага комбинация от различни програми, носещи различни наименования, сред които Елиминационна програма, АИП (авто-имунно палео) и т.н.
Тук всеки има свободата да избере свой собствен път. Аз, както знаеш, съм почитател на Елиминационната програма и затова и тук ще публикувам безплатно всички необходими стъпки:
– програма за корекция на пропускливи черва
– програма при чревен дисбаланс (очаквай скоро)
– и завършена eлиминационна такава (очаквай скоро).
Целта на горните е да се намерят възможните нарушители сред храните. Но помни, че извън тях може да има и други, като полени, прах и различни фактори на околната среда.
Тази стъпка е ключова, за да може да се нормализира работата на имунната ни система, като се закрепят външните защитни стени. Тоест, чрез корекция на пропускливи черва и балансиране на микробиома, намаляват драстично нашествениците, които могат да преминат и да предизвикат имунен отговор от организма. Затова и да се грижим за здравето на червата си е много, много важно.
Специфики на организма
и по-специално какво ни е подготвило собственото ни ДНК. Тук има поредица от видеа по темата, които горещо препоръчвам да изгледаш. В тях говорим за гените, които могат да подпомогнат отключването на автоимунен процес, като детоксикацията, метилацията на витамините от група В, усвояването на витамин Д, омега 3, антиоксиданти, лактозна непоносимост, метаболизъм на кофеин и т.н.
Супер, супер важни специфики, които персонализират протокола. Защото, наистина е ключово някои неща да се знаят за собственото ни тяло, които често се оказват разликата между здраве и болест. Като например, колкото и елементарно да звучи, но една лактозна непоносимост може да отключи казуси, които буквално да променят начина ни на живот.
Добре е да знаеш и че така, както организмът ни си има специфики, така и различните автоимунни заболявания си имат и те. Като например глутенът при Хашимото и Базедова болест, който може да обърка организма и той да започне да атакува щитовидната жлеза.
В случая се получава така заради сгрешена идентичност, тоест молекулярната структура на глиадина, протеиновата част на глутена, много наподобява тази на щитовидната жлеза. Затова когато глиадинът наруши защитната бариера на червата и навлезе в кръвообращението, имунната система го маркира за унищожаване.
Но антителата, които изграждаме към глиадина (anti Gliadin IgA) са причина тялото да атакува и щитовидната жлеза. Или казано на нормален език – това означава, че ако имаме Хашимото или Базедова болест и консумираме храни, съдържащи глутен, нашата имунна система може да започне да атакува щитовидната ни жлеза. Подробна статия за връзката между двете има в сайта на Д-р Изабела Уенц, тук.
Фактори на околната среда
Това са другите често пренебрегвани фактори, а те играят ключова роля в здравето ни, защото имат капацитета да отслабват имунната система, а отслабената имунна система е лесна плячка за всички автоимунни процеси и заболявания.
Сред тях се нареждат хлор (вода), флуор (паста за зъби), микотоксини (плесени), тежки метали, живак (амалгамни пломби), пестициди (храна) и ксено-естрогени, битова химия и много други. Теми, които е добре да проучиш внимателно, защото на различните автоимунни заболявания могат да влияят различни фактори на околната среда.
Стрес и възстановяване
Темата отново е обширна и важна, затова имам създаден отделен протокол за нея, с който може да се запознаеш подробно тук.
Детоксикация
Изключително спорна и интересна тема, която разделя хората на такива, които смятат, че е важно да се детоксикираме и други, които твърдят, че организмът ни си има перфектно изградена детоксикационна система и няма нужда да правим нищо по въпроса. И истината е, че и двете страни са прави, но забравят един много важен факт – гените ни, и по-специално гените CYP – първа фаза на детоксикация и GST – втора фаза на детоксикация, и знанието дали те работят оптимално при всеки един от нас.
Реално, детоксикацията на организма протича в 4 фази, затова тук ще споделя набързо кои са те и какво можем да направим за тях.
1-ва фаза се случва в черния дроб, отговорен за нея е CYP генът, а ролята й е да превръща токсините в междинни съединения – ако има мутация ензимът става по-активен и произвежда повече канцерогени.
В този случай може да направим следното:
– намаляване допълнителното излагане на канцерогени, например в кулинарията, това са акриламид, отделян при готвене на зърнени и картофи на високи градуси и при готвене на месо (имам статия по темата за списание GoodFood, която може да видиш тук, подробна информация има в книгата ми “В търсене на истината за храната и здравето”, а като обобщение – готвенето в марината и на ниски градуси е най-подходящо)
– подобряване работата на черния дроб
– профилактика чрез хилиращи терапии, веднъж годишно, както и прилагане на nutritional detox (хранителен детокс – соково разтоварване, детокс със сурови храни и т.н.).
2-ра фаза, за която е отговорен генът GST (glutathione S трансфераза) & NQ – отговаря за производството на най-мощният антиоксидант – глутатион.
Какво можем да направим:
– намаляване излагането на всякакви токсини (въздух, вода, козметика и т.н.)
– прием на много кръстоцветни (броколи, карфиол, зеле и т.н.)
– подпомагане производството на глутатион (всички храни с червен и тъмно лилав цвят, като бери-та, антиоксиданти, люти чушки и т.н.)
– прием на противо-възпалителни добавки, като куркума, джинджифил и т.н.
При 3-та и 4-та фази на детоксикацията, неутрализираните токсини трябва да се изведат от организма, което се случва чрез отделителната система.
Тук проблем може да е недоброто функциониране точно на тази система, например при наличие на чревен дисбаланс, пропускливи черва или запек – тялото може да ги реабсорбира през червата и те все пак да ни навредят, дори и черният дроб да си е свършил работата перфектно.
Затова и здравето на храносмилателната ни система е ключово, дори и за детоксикацията на организма.
Хормонален баланс
Тук се имат предвид ценните вещества необходими на организма, за да създава хормоните, които му трябват и съответно избягването на веществата, които пък му пречат. Виж протокола за хипофункция на щитовидна жлеза за повече информация по темата.
Mind, body, spirit
Знаеш, че тази тема не ми е силната страна, но пък холистичният подход към здравето налага да те подсетя, че тя е не по-малко важна от останалите.
И последна, но не на последно място –
Движение
Така де, не всичко е храна. Мисля, че отдавна си го разбрал/а. Но по-важното в случая е, че трябва да се намери оптимален баланс между никакво движение и твърде много такова, защото прекаляването с физическата активност също не е толкова добре за нас, колкото може да изглежда отстрани.
Целта на движението е да е оптимално и умерено – ходене, спортуване и просто да бъдем физически активни, без да прекарваме по 3 часа на ден във фитнеса.
И така, това е ефектът на пеперудата. Сега разбираш какво означава като казвам, че автоимунните заболявания са многопластови, нали…
7 стъпки при автоимунни заболявания
Отново го казвам, защото е важно – в случая, най-доброто решение е да се процедира бавно и с надграждане. Тоест, започва се със стъпка 1 и бавно и постепенно, в продължение на месеци или дори години, се добавят останалите. И винаги помни, че важен е прогресът, а не временният перфекционизъм, затова си дай време, бъди мил/а към себе си и постепенно отмятай стъпките, една по една.
Стъпка 1 – коригирай дефицита на ценни вещества. Започни с кръвен тест поне за нивата на витамин В12 и витамин Д3 и ако са в дефицит – вземи мерки. Набави си и някоя мулти-формула, за да си гарантираш адекватни нива и от всички останали ценни вещества, за да може организмът да се чувства добре.
Разбира се, пробиотици, пребиотици, фибри и омега 3 са важни за нас, затова не ги пропускай. Има отделни публикации за всяко едно от тях, тук, в сайта, прочети ги внимателно.
Стъпка 2 – запознай се внимателно с програмата за подобряване на храносмилането и вземи съответните мерки.
Уточнявам, че от 30 годишна възраст нагоре производството на стомашни сокове започва да намалява драстично и до към 40 – почти всеки един от нас има някакви храносмилателни смущения (има статия по темата тук), които могат да завъртят колелото към по-сериозни казуси. Затова винаги се съобразявай с него.
Стъпка 3 – грижи се за чревния си баланс, като взимаш мерки по казусите пропускливи черва и микрофлора на червата. Повтарям, защото е важно – така закрепваме външните стени на кралството си, за да може колкото се може по-малко нашественици да преминат през тях и да активират имунен отговор от организма.
Това се постига най-лесно чрез:
– прием на костен бульон и/или колаген с витамин С (защитават лигавицата на червата и помагат при пропускливи черва),
– пробиотици (ферментирали храни и добавки),
– пребиотици (тонове зеленчуци в менюто, всеки ден)
– и антибактериални (например Bacillus coagulans, Saccharomyces boulardii и билкови антимикробни, за които ще споделя в програмата за чревен баланс).
Стъпка 4 – елиминирай възпалителните храни, които могат да повлияят на твоето автоимунно заболяване. Вариантите са чрез тестове (например ДНК тест, IgA, ImuPro, тест за хистаминова непоносимост и т.н.) или елиминационна програма и самонаблюдение. Най-честите са:
– глутен (зърнени) при Хашимото, Базедова болест, МС, стомашно-чревни състояния и ревматоиден артрит
– nightshades (лектини) при ревматоиден артрит и стомашно-чревни
– казеин и/или лактоза (млечни) при кожни автоимунни, МС, такива на горните дихателни пътища и стомашно-чревни
– FODMAP (лектини, фруктоза, лактоза, хистамин, оксалати, салицилати и др.) при стомашно-чревни състояния.
И имай предвид, че е възможна комбинация от горните 4, в по-лека или по-силна степен.
Стъпка 5 – погрижи се за стреса. Спи пълноценно, движи се, стой на слънце, излизай по-често с приятели и социализирай, медитирай, #бъдиМил и приемай адаптогени и хранителни добавки, ако се налага. Всичко по темата има в безплатния ми протокол при хроничен стрес.
Стъпка 6 – погрижи се за периферията, като бавно и постепенно разчистиш дома си от излишните токсини, като мухъл, токсични почистващи препарати, козметика и т.н. Внимавай и с канцерогените в околната среда и храните, и помагай на организма да детоксикира с помощта на кръстоцветни зеленчуци (броколи, карфиол и т.н.) и противо-възпалителни добавки, като куркума, джинджифил и др. Ако не си сигурен/а дали това е важно за теб, отново има подходящи тестове за целта – ДНК тест и диагностика за наличие на тежки метали.
Бонус стъпка – ако имаш такава възможност, направи си ДНК тест още в началото, за да се запознаеш с организма си в детайли. Така ще знаеш как се справя той с метилацията, детоксикацията, лактозата, кофеинът и т.н., и ще се стремиш да водиш начин на живот, който е персонализиран и подходящ лично за теб.
Или в резюме
Протоколът описан тук е базов и обобщаващ, но в него има много външни линкове към други протоколи, програми и публикации, които би било добре да прегледаш за по-завършена картина. За в бъдеще ще надграждам и с липсващите.
Целта му е да се ориентираш в ситуацията и да разбереш, че автоимунните заболявания са многопрофилни, винаги всичко е свързано, много персонално и често засяга много и различни аспекти на здравето, като приоритетни са:
– евентуалният дефицит на някои ценни вещества (витамин В12, Д3, омега 3 и т.н.)
– влошеното храносмилане (заради възраст, хранителни навици в миналото и др.)
– чревният баланс (запек, пропускливи черва, разбалансиран микробиом)
– вътрешни възпалителни процеси (хранителни непоносимости, омега 3, лични възпалителни храни – като лактозна непоносимост, такава към глутен и др.)
– детоксикация на организма
– стрес, възстановяване и движение.
Това е от мен за днес.
Успех по пътя, празнувай победите си една по една и отново помни, че важен е прогресът, а не временният перфекционизъм!
Надя
