Хипофункция на щитовидна жлеза, състояние, което по последни данни засяга всяка 3-та жена в света. Състояние, при което жлезата с форма на пеперуда не работи оптимално, което е причина за цунами от неприятни симптоми, сред които косопад, липса на енергия, постоянна умора, запек, суха кожа, задържане на тегло, задържане на вода, завишен холестерол, проблеми с цикъла и фертилитета, болки в ставите и мускулите, депресия и проблеми с паметта.
Симптоми, които не бива да изпитва никой от нас. Затова днес ще се опитам да ти обясня какво точно представлява състоянието и какво можем да направим по въпроса.
И така, днес ще научиш:
– кои са основните причини за хипофункция на щитовидна жлеза;
– какъв път изминават хормоните на щитовидната жлеза от създаването им до реалното им използване от клетките в тялото;
– какво означават високи нива на TSH – хормонът, чийто показател се следи у нас;
– точно кои ценни вещества са необходими на организма, за да се случи всяка стъпка;
– кои са допълнителните фактори, извън храната, които влияят на здравето на щитовидната жлеза;
– каква е разликата между хипофункция и Хашимото;
– и план на действие в 7 стъпки за подобряване работата на щитовидната жлеза.
Корена на проблема
И започвам, разбира се, с корена на проблема – кои са възможните причини за хипофункция на щитовидна жлеза. А те са:
– Хашимото е първата и най-често срещаната. Нека обясня. Като за начало, хипофункция на щитовидна жлеза и Хашимото са две различни състояния, при първото се следят нивата на хормони, като TSH, T4 и T3, а при другото се следят антитела и/или ехограф, за които ще си говорим по-подробно в програма Хашимото.
Реално, често двете състояния вървят в комплект, но не е задължително и човек може да има и само хипофункция, без наличие на Хашимото. Когато обаче човек има и Хашимото, това означава, че собствената ни имунна система атакува щитовидната жлеза, причинявайки вътрешни възпалителни процеси, което рано или късно води и до хипофункция, тоест жлезата е увредена от автоимунният процес и не успява да произведе достатъчно хормон.
– Дефицит на ценни вещества, е втората, също често срещана причина за хипофункция, особено във времената, в които живеем днес. Точно на нея ще обърнем сериозно внимание в този протокол.
– Премахната щитовидна жлеза, разбира се, също е причина, но по тази тема няма какво да направим, само я споделям за информация.
– И последната възможна причина е проблем с хипофизата, която, както ще разбереш след малко, реално произвежда TSH, но това е доста рядко срещано състояние, затова няма да акцентираме на него днес.
Пътят на един хормон - TRH - TSH - T4 - T3
И така – имало едно време един хормон, който както и всички други хормони, започва началото си от хипоталамуса в мозъка, който е нещо като кукловод – следи всичко навсякъде да е наред и, ако види че има недостиг на хормон – се задейства, за да набави повече от него.
В конкретния случай хипоталамусът освобождава TRH, който тръгва към хипофизата. Хипофизата от своя страна го преобразува в TSH, хормонът за който всяка жена с проблеми на щитовидната жлеза е чувала.
Тук е моментът да направя и едно важно уточнение, TSH означава thyroid stimulating hormone или хормон, стимулиращ щитовидната жлеза и той идва от хипофизата. С негова помощ, щитовидната жлеза освобождава своя хормон – Т4.
И за да бъда още по-точна, щитовидната жлеза произвежда 94% Т4 и 6% Т3. Името Т4 идва буквално от състава на хормона и означава, че той се състои от 2 молекули тирозин и 4 атома йод.
Т4 се води неактивен хормон, защото той реално е неизползваем от организма. За да влезе в употреба същият хормон трябва да премине през още една трансформация и да се преобразува до Т3, защото нашите клетки могат да използват само Т3, а 6-те процента, които освобождава щитовидната жлеза са крайно недостатъчни.
За целта, Т4 попада в черния дроб за още една трансформация, а от там една част от него и в микрофлората на червата и бъбреците. И едва след като всички тези преобразувания са налице – организмът ни разполага с достатъчно Т3, които да използва. Виж отново картинката по-горе, за да проследиш целият му път.
Когато към клетките не достига достатъчно Т3, те подават сигнал за недостиг и съответно хипоталамусът и хипофизата започват да произвеждат повече TRH и TSH. И обратното – когато към клетките се подава твърде много Т3 – те подават сигнал и производството на TSH намалява.
Тоест, високи нива на TSH означават, че до клетките НЕ достига достатъчно Т3.
А ниски нива на TSH, че до клетките достига твърде много Т3.
Това може да прозвучи малко объркващо в началото, но объркването идва от факта, че говорим за TSH, а тялото реално използва Т3, затова ще го повторя още веднъж. Високи нива на TSH означават, че до клетките НЕ достига достатъчно Т3, затова и стандартното лечение в подобен случай е прием на хормони, които да запълнят липсата.
За съжаление обаче, хормоналното лечение макар и да нормализира стойностите на хормона, не винаги се справя със съпътстващите симптоми и повечето жени с проблеми на щитовидната жлеза, наистина не могат да отслабнат, да се преборят с косопада и нямат никаква енергия от сутринта.
И тук се намесва нутриционистиката, която с леки, допълващи промени в ежедневието успява да повлияе точно на тези неприятни симптоми.
Искам само да уточня, че всичко, което обсъждаме тук е допълващ протокол и той по никакъв начин не изключва назначеният от лекуващия те лекар и НЕ замества приема на хормоно-заместителна терапия. В идеалният вариант, може да обсъдиш описаното тук с лекаря си и заедно да персонализирате, за да подобрите състоянието.
От гледна точка на нутриционистика, една от причините за хипофункция, е дефицитът на ценни вещества, защото всяко едно от преобразуванията на хормона има нужда от сериозен набор от ценни вещества, за да се задейства, а във времената, в които живеем днес, това става все по-трудно и по-трудно, защото храната вече НЕ е толкова богата на ценни вещества.
Реално, само хормона на щитовидната жлеза има нужда от над 10 различни ценни вещества, за да се завърти цикъла му, сред които омега 3, йод, тирозин, селен и други, затова и здравето на храносмилателната система, здравословното хранене и включването на някои добавки са ключови за хормоналния баланс.
За да обобщя до тук – за да може до клетките да достигат адекватни количества Т3, активният хормон, от който имаме нужда, трябва да се храним изключително добре, да набавяме много ценни вещества на организма и да си гарантираме пълноценно разграждане на растителната и протеиновата храна. Тоест, винаги да помним, че за тялото ни наистина има значение какво точно ядем, но не само – дали тази храна се разгражда и усвоява пълноценно е не по-малко важно, затова отново подсещам за безплатната програма за подобряване на храносмилането, с която можеш да се запознаеш тук.
А сега нека видим от какво има нужда всяка една от горните стъпки, за да се случи.
Започваме с мозъка, който има нужда от адекватно количество протеини, омега 3 мазнини, витамин В12, цинк и магнезий.
След това, за да може щитовидната жлеза да преобразува TSH в Т4, тя има нужда от йод, витамин В2 (известен още като рибофлавин), витамин С и разбира се – тирозин.
За да може черният дроб да трансформира Т4 в Т3, той пък използва един специфичен ензим 5 prime deiodinase, който взима единият атом йод, но за да го направи има нужда от селен. Затова и обикновено синтетичният хормон Т4 се изписва заедно със селен.
Червата ни, съответно трябва да разполагат с балансиран микробиом или изобилие от пробиотици и пребиотици в менюто.
И за финал, за да може тялото да използва Т3, той трябва да навлезе в клетките, за което има нужда от витамините А и Д.
Доста, нали!
А сега нека видим и какви стойности на TSH, T3 и Т4 е добре да поддържаме, за да си гарантираме перфектно здраве.
Започваме с TSH, чийто референтни стойности са от 0.5 до 5.5, но според повечето експерти тези стойности са твърде разширени и добри стойности на TSH биха били между 0.5 и 2.5, а перфектни между 1 и 2 (особено ако искаш да забременееш).
Free Т3 и free T4 е добре да са по-близо до горна част на нормата. А reverse T3, който е регулаторен механизъм, за да няма излишък от Т3 е добре да бъде в долната част на нормата.
Добре е да се има предвид, че за завършена картина е редно да се направи изследване на всичко – TSH, T3, T4 и евентуално reverse T3. Изследване само на TSH показва, че има недостиг на хормон, но не ни казва защо. Докато високите или ниските нива на Т3 и Т4 могат да покажат с какво не се справя организма – преобразуването до Т4, преобразуването до Т3 или с всичко накуп.
Но това не е всичко! Извън недостига на някои ценни вещества, има и още няколко фактора, които влияят директно на хормона на щитовидната жлеза.
И сега отново ще започнем с мозъка, на когото влияние могат да оказват:
– микрофлората на червата, чрез така нареченият gut-brain axis. Писала съм по темата в тази статия, но важното в случая е, че трябва да поддържаш добре балансиран микробиом, тоест пробиотиците, пребиотиците и евентуално анти-бактериалните не бива да се пренебрегват;
– на второ място – стресът, като отново важно уточнение тук е, че стресът за тялото има няколко измерения и едно от тях са вътрешните възпалителни процеси в организма, които пък от своя страна често са причинени от хранителни непоносимости – фактор, който ще засегнем в Елиминационната програма;
– и трето – както разбра преди малко – липсата на протеини и омега мазнини, като тук фактор може да е недостигът на протеини в менюто, но може да е и недоброто им разграждане при дефицит на стомашни сокове. В тази безплатна програма има метод за самодиагностика, за да прецениш дали казусът може да е налице и при теб.
Следва го самата щитовидна жлеза, на която директно могат да влияят също няколко фактора:
– на първо място някои химикали, които имат капацитета да изместват ценните вещества в жлезата, като живака, намиращ се в амалгамните пломби, флуорът в пастите за зъби, хлорът във водата, бисфенола в пластмасите за многократна употреба и всичко, което може да обърка тялото ни, затова е добре бавно и постепенно тези елементи да излязат от ежедневието;
– и на второ – храните с goitrogenic потенциал (променят производството на хормони от жлезата), като соя, просо и суровите зеленчуци от семейство Зелеви, като зеле, кейл, броколи, карфиол, брюкселско зеле, репички и ряпа. Препоръката е зелевите да се избягват в суров вид и да се консумират само в термично обработен или ферментирал вариант, а соята и просото да се извадят от менюто. Тази точка е малко противоречива, защото някои експерти уточняват, че човек трудно може да изяде такова голямо количество Зелеви, че да обърка организма, но я споделям, защото присъства в протокола.
P.S. И едно важно уточнение – всичко, което обсъждаме тук, говори за проблем на щитовидната жлеза, но не е задължително този процес да е автоимунен. Когато обаче диагнозата стане “автоимунно заболяване” познато ни като Хашимото, това вече означава, че към картината трябва да добавим и имунната система, а автоимунно заболяване реално означава, че нашата собствена имунна система атакува щитовидната жлеза (което също може да е причина за появата на хипофункция).
Уточнявам още веднъж, за да няма недоразумения – хипофункция на щитовидна жлеза и Хашимото са две различни състояния, при първото се следят нивата на хормони, като TSH, T4 и T3, а при другото се следят антитела и/или ехограф, за които ще си говорим по-подробно в програма Хашимото. Реално, често двете състояния вървят в комплект, но не е задължително и човек може да има и само хипофункция, без наличие на Хашимото.
План на действие в 7 стъпки
Стъпка номер 1 – извади от менюто си храните, които не само не доставят ценни вещества на тялото, а могат и да ги крадат!
Това са всички рафинирани храни, като бяло брашно, бяла захар и бял ориз. В нутриционистиката ги наричаме “празни калории”, защото в тях няма нито един необходим на тялото микроелемент.
Но не само това – проблемът с тях е, че създават чувство на ситост и те оставят с впечатлението, че си се нахранил/а, докато в действителност, ти си напълнил/а стомаха, но клетките гладуват…
Номер 2 – храни се пълноценно, за да си гарантираш изобилие от ценните вещества, от които тялото има нужда, като наблегнеш на качествени протеини, мазнини и тонове зеленчуци.
Помни, че само, за да се завърти цикълът на хормона на щитовидната жлеза, организмът ни има нужда от протеини, витамин В12, омега 3, цинк, магнезий, йод, витамин В2 и витамин С, селен, както и витамините А и Д.
Най-добрите източници сред храните за набавянето им са черен дроб от треска, дива риба, пасищно месо, яйца, зеленолистни, всички зеленчуци, истински мазнини като авокадо, кокосово масло, краве масло, зехтин и всички студено пресовани мазнини, както и някои ядки, като бразилски орех.
Тоест, препоръката в случая от експертите в областта е да се придържаш към така нареченото палео хранене. В интернет ще намериш много книги и сайтове с подходящи рецепти, но генерално, палео храненето обръща голямо внимание на произхода на храната (правилно отгледаните животни и зеленчуци са по-богати на ценни вещеста), изключва зърнените и бобовите от менюто (заради възпалителните им свойства) и набляга на качествената, истинска, домашно приготвена храна.
Стъпка номер 3 – приемът на хранителни добавки е добра идея, защото в днешно време е изключително трудно да си набавяме всичко необходимо само с храна.
Като хранителни добавки, според мен, ферментиралият черен дроб от треска, е много подходящ, защото е 3 в едно и в него има омега 3, както и витамините А и Д. Информация за омега 3 има тук.
Извън него, разбира се, в ONE има всичко останало за нормалното функциониране на щитовидната жлеза, като селен, цинк, магнезий, метилирани В витамини, вкл. В12 метилкобаламин, фолат и рибофлавин, витамин С, витамин Д3, пробиотици и пребиотици.
При равни други условия, ONE е подходящ за повечето хора, защото е достатъчно да си набавяме около 100% от необходимите ни витамини и минерали, за да може организмът ни да работи оптимално.
Изключение са само случаите, при които има силен дефицит на някой от тях, като при хипофункция и Хашимото е възможно да има такъв на витамин В12, витамин Д3, както и йод. Научи повече за В12 тук, а за витамин Д3 в тази статия, и вземи мерки, ако се налага.
При йод-а, за съжаление, нещата не са толкова праволинейни и има немалко противоречия, дори и в нашите среди. По принцип, щитовидната жлеза има нужда от йод, все пак Т4 се състои от 2 молекули тирозин и 4 атома йод, и ако в организма ни няма йод – няма как да произведе Т4.
От друга страна, свръх приемът на йод може да влоши автоимунния процес, Хашимото, като тук отново има противоречия, и има хора, които се подобряват при прием на йод, и такива, които се влошават. Затова като сравнително безопасен вариант обикновено се препоръчва да се консумират храни богати на йод, но да се избягва приемът на йод като хранителни добавки, освен ако човек не е под надзора на лекар и предприемате стъпката заедно. Храните богати на йод са морските – водорасли, като спирулина и келп (келпът е твърде богат на йод и с него трябва да се внимава), както и морските храни, като риба и морски дарове.
Стъпка номер 4 – погрижи се да разграждаш пълноценно приетата храна. Тази препоръка е ключова, затова не пропускай програмата за подобряване на храносмилането. Ще се повторя, но е важно да помниш, че за да усвои и използва дадена храна за тялото не е достатъчно да я изядеш, то трябва след това и да я разгради.
Номер 5 – избягвай консумацията на сурови зеленчуци от семейство Зелеви, поради goitrogenic потенциала им спрямо щитовидната жлеза. Това означава, че зелевите имат капацитета да променят производството на хормони от жлезите, като понякога го завишават, а друг път го намаляват. Зелевите включват зеле, айсберг, кейл, карфиол, броколи, ряпа, репички, брюкселско зеле, китайско зеле, хрян и синап. Готвенето и ферментирането на тези зеленчуци елиминира goitrogenic потенциала им. Желателно е да се избягват още соята и просото.
Номер 6 – елиминирай химикалите в ежедневието си.
Най-токсични за щитовидната жлеза са:
– цигарен дим, дори и вторичен;
– флуорът в пастите за зъби;
– хлорът в чешмяната вода и басейните;
– живакът в амалгамните пломби;
– някои субстанции в храните, като пестициди, инсектициди и други -ициди;
– оцветителите в пакетираните храни;
– мухълът в дома и храната;
– бисфенол А и бромид в пластмасите за многократна употреба;
– и изкуствените химикали в домашните измиващи и почистващи средства, козметиката и така нататък.
И последна стъпка – не се стресирай излишно, не се впрягай и започни да въвеждаш стъпките една по една, а не всичко наведнъж. От личния си опит съм забелязала, че многото промени наведнъж рядко са трайни. По-добре си дай време и изпълни стъпките постепенно.
И винаги помни, че важен е прогресът, а не временният перфекционизъм.
И за финал по отношение на щитовидна жлеза – когато започнеш да спазваш всичко препоръчано, знай, че може да има промени в хормона, затова е добре да се следи и коригира дозата синтетичен или ествествен хормон, който пиеш своевременно, за да не изпаднеш в обратната ситуация – хиперфункция на щитовидна жлеза. Следенето и актуализирането на хормоните обикновено се прави на 2-6 месеца, но само и единствено от лекуващият те доктор, не от мен и не от теб самата.
Единственият вариант, при който може да няма промени в хормона при спазване на режим е ако жлезата е силно увредена от Хашимото и не може да се справя вече сама.
Това беше от мен за днес, надявам се да ти е от полза!
Разкошен ден,
Надя
