В последните години, една от темите, която изниква всеки път, когато се заговори за правилно и здравословно хранене е – да избягвам ли глутена? Това е и въпрос, който аз лично чувам често и винаги се затруднявам да отговоря, защото не е толкова просто, колкото звучи… Затова реших че най-добрият начин да обясня своята гледна точка по темата е тук – в публикация.
Публикация, която е важна и дори закъсняла, защото напоследък глутенът се е превърнал в такова страшилище, че вече дори и децата са чували и ги е страх от него. Особено след като не една и две мами с блясък в очите са подвиквали на поредното детско парти или пък в градинката пред блока: “не ЯЖ това, в него има ГЛУТЕН!”
Затова и никак няма да ме учуди, ако скоро започнем да виждаме рисунки на чудовището ГЛУТЕН в детските книжки. И ще бъде напълно оправдано.
Но къде е истината в цялата тази ситуация и наистина ли глутенът е толкова лош и трябва да се избягва от всички? И простият отговор на този въпрос е – НЕ.
Нека обясня. Глутенът е семпло казано протеин, намиращ се в някои зърнени храни. Точно както казеинът е протеинът, намиращ се в млечните.
Проблемът произлиза от това, че някои протеини имат капацитета да предизвикват алергична реакции, за разлика от други. И глутенът е в тази категория, заедно с протеина на млякото, лектините, но и протеините във фъстъците, соята, яйцата, ядките.
Затова и всички специалисти, които често работят с хранителни непоносимости и алергии, като генерално правило, препоръчват изключване на храните алергени, към които спада и глутенът. Обикновено това се налага при здравословни състояния, чийто корен на проблема често се свързва точно с вътрешни възпалителни процеси, като автоимунните и някои стомашно-чревни например.
Това обаче НЕ означава, че всички ние имаме реакция към него.
А само, че това е възможно, особено ако имаш здравословен проблем.
Нека обобщя до тук.
Ако имаш здравословен проблем, обикновено е добра идея да разбереш дали глутенът може да е в корена му. Но ако си здрав/а и всичко ти е наред – реално няма причина да го спираш напълно, а само да внимаваш малко повече и да се грижиш по-добре за здравето си превантивно. По-надолу обяснявам как го правя аз.
Как да разбереш дали глутенът е проблемен за теб
До момента има няколко различни метода, с чиято помощ да се ориентираш в ситуацията:
Чрез елиминационен период – терминът вярвам ти е познат. Това означава за извествен период от време да спреш глутена и да се самонаблюдаваш.
Аз лично съм огромен привърженик на самонаблюдението, но за съжаление, то не е най-подходящият метод за всички.
Причините за това са 2:
– има хора, които не са добри в самонаблюдението, и
– има вероятност коренът на проблема да е комбинация от фактори и да не се види подобрение в състоянието докато не се приложат всичките наведнъж. Например човек може да реагира към лектините, а не към глутена. Или към казеин и глутен едновременно и т.н.
Поради тази причина човек може да избягва глутена за 1 месец например и да реши, че проблемът не е в него, докато в действителност той може да е проблем, просто не е единственият.
Чрез кръвен тест е вторият ни познат метод, плюсът на който е, че ни дава точен списък на всички храни, към които реагираме и можем да ги спрем накуп за бърз максимален резултат. Кръвните тестове изследват различни антитела и при по-сериозни здравословни състояния, както и по препоръка на доктор, могат да се направят различни тестове, както за IgA алергии, така и за IgG непоносимости.
И биопсия е последният, който се прилага при съмнения за глутенова ентеропатия (цьолиякия). Това е медицинска процедура, извършва се в болница и се прилага само по препоръка на лекуващият лекар.
Това означава ли, че ако има направени тестове и те показват, че НЯМА нетолерантност или алергия към глутен, той може да се яде спокойно? И тук отговорът ми, за съжаление, отново е – НЕ, ако имаш здравословни проблеми.
Причината е във факта, че тези храни алергени все пак доказано причиняват вътрешни възпалителни процеси и ако човек по принцип има някакъв здравословен проблем, е редно да внимава с тях. Излизат наяве и някои взаимовръзки, които не бива да се пренебрегват. Като например връзката между автоимунните и непоносимостта към глутен и лектини, както и връзката между стомашно-чревните заболявания и млечните.
Според медицинската литература, при автоимунните най-силна е връзката с глутена при Хашимото, Базедова болест, автоимунен хепатит, диабет 1, дерматит, псориазис и синдром на Сьогрен, като и там все още има някои противоречия, заради невъзможността да се проведе по-дълго контролирано изследване с голяма група хора.
Като например, има медицинско изследване, проследяващо група хора в продължение на 1 година, което стига до заключението, че избягването на глутена няма ефект. И друго, което проследява група хора в продължение на 2 години и заключава, че има подобрение на състоянието и намаляване на антителата. Проблемът и при двете е – до колко стриктно е спазван режимът, при положение, че хората не са държани в контролирана среда, а се разчита само и единствено на тяхното разбиране, спазване и документиране на режима. Както и какво друго е направено за този период.
Затова и самонаблюдението, в крайна сметка, е важно. Тоест, ако си забелязал/а, че не се чувстваш добре от даден алерген (няма значение дали е глутен, млечни или нещо друго) и той ти причинява диария, сърцебиене, лек обрив, запек или нещо друго – то просто не го яж, независимо какво показва тестът.
Защото тестовете не са безгрешни и там е възможно да има т.нар. false negative или false positive – тоест грешен резултат, особено при IgG тестовете. И въпреки, че шансът това да се случи точно с твоя тест е минимален, то все пак комбинацията от тест + самонаблюдения + симптоматика рядко греши.
Избягването на глутена като диета
Също е често срещано, затова искам да кажа изрично, че да се храниш безглутеново НЕ е диета за отслабване. Заблудата обаче идва от факта, че доста хора реално отслабват, спирайки глутена.
Но причините за това са коренно различни от това, което обсъждаме тук. По принцип, спирайки глутена, хората просто намаляват приема на тестени и зърнени храни, а това неминуемо води и до отслабване при някои от тях. В ДНК тестовете има ген, който показва как ни се отразяват въглехидратите и повечето от нас не се справят добре с тях, заради което и качват килограми.
Но отново – не при всички е така. Например, аз метаболизирам въглехидратите горе-долу добре и не трупам килограми от тях. За сметка на това, организма ми не се справя добре с наситените мазнини и млечните, затова и лесно качвам килограми когато ям повече от тях, а не от хляба. Винаги е индивидуално.
Превенция
И тук идва ред на най-важната точка, поне според мен. След като вече знаем, че тези храни могат да причинят вътрешни възпалителни процеси – как да се защитим.
И в действителност начин има – с помощта на някои превантивни мерки, които всеки един от нас може да приложи, за да се застрахова срещу бъдещи проблеми с глутена. Защото, както обясних в началото – той все пак е силен алерген и това, че нямаш реакция към него в момента, не те предпазва от бъдеща такава. Мерките, които аз лично прилагам за себе си, са точно 3 и не мисля, че са кой знае колко сложни.
На първо място – намалена консумация на глутен (като правя уговорката, че аз нямам автоимунно заболяване). Например, ние ядем храни с глутен средно веднъж в седмицата (заради любимата пица на Део), и по-рядко 2-3 пъти в седмицата (когато има специален повод, на почивка сме или нещо подобно). Прилагам същото правило към млечните, яйцата и ядките – ям ги, но в никакъв случай всеки ден. Или казано по друг начин – храня се разнообразно и се старая да не прекалявам с нищо.
На второ – ям хляба с квас, брашното го ферментирам предварително, а всички богати на лектини храни ги накисвам. Истината за тези техники е, че въпреки, че те са доста популярни в нашите среди, то те не са напълно доказани в медицинските. Затова и по-скоро ги слагам в графата на “превантивна защита, която не ме затруднява”, прилагам я, но не се вманиачавам в нея.
И на трето – грижа се за здравето на червата си, за да предотвратя евентуална чревна пропускливост и чревен дисбаланс. Всичко по темата можеш да прочетеш тук, но набързо – наличието на нарушена чревна бариера предполага и зараждането на хранителни непоносимости и обратното – когато бариерата е в добро състояние, шансът да развиваме хранителни непоносимости е минимален. За целта аз, както написах по-горе, не прекалявам с храните алергени и си помагам с прием на колаген с витамин С, пробиотици и пребиотици, които помагат да се възстановява чревната бариера.
Има включително теории, че ако човек спазва горните 3 и няма глутенова ентеропатия, то може да консумира спокойно глутен от време на време, дори и да има автоимунно заболявания. Но, за съжаление, всичко това – и позитивното, и негативно, все още са в сферата на експериментите.
Или в резюме, това което трябва да помниш е, че ОТГОВОРНОСТТА за твоето собствено здраве си е лично твоя и никой не може да ти каже какво е добро или не е добро лично за теб. На какво да вярваш и на какво не. Дали да ядеш глутен или не. Това решение можеш да вземеш само и единствено ти, за себе си. Просто докато го взимаш се съобрази с личните си особености – какво е здравословното ти състояние, как се чувстваш най-добре – с или без него & подобрява ли се генерално състоянието ти при спазване на режим или не.
Това беше от мен за днес, надявам се да ти е било полезно!
Разкошен ден,
Надя
P.S. Ако случайно не си разбрал/а – ONE отново е тук, заедно с бутилката и вече доставяме до Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Франция и Холандия!