Вкъщи си имаме няколко шеги, които в повечето случаи са непонятни за хората, но които пък са силно показателни доколкото ние врим и кипим в темата за здравето и храната. Едната от тях е свързана с рибеното масло – общо взето всеки път, когато забравя някоя дума, име или нещо друго, неизменният въпрос от Део е “днес пи ли омега 3?” :))
А вторият е свързан с темата на деня и се намесва когато съм по-раздразнителна, отколкото е нормално за мен и не е онзи период от месеца. Въпросът е: “да не си забравила да си изпиеш пробиотиците?” :)) И ако все още недоумяваш и се чудиш каква е връзката между двете – чети надолу, за да разбереш…
И така, днес продължавам с темите от ESPEN и засягам отново една от любимите ми – микробиомът или защо депресията, паник атаките, раздразнителността и ефектът на стреса върху нас са силно свързани с микробиома ни. И разбира се – какво можем да направим по въпроса.
Това като цяло беше една от свежите лекции по време на ESPEN и за нея специално на събитието беше дошъл един от най-известните специалисти по темата в света – Професор John Cryan, ирландски невролог от APC Microbiome Institute.
Лекцията му засегна много аспекти на микробиома, за които ние вече знаем (виж раздела в книгата ми “В търсене на истината за храната и здравето”) – как се отразява естественото раждане на бебето, какво се случва при цезарово сечение с микробиома на бебето, как се развива след това и т.н.
Но най-важната част от лекцията всъщност беше връзката на микробиома с мозъка, влияението му върху него, и съответно връзката със стреса, раздразнителността, депресиите, апетита и метаболизма ни.
И всичко започва с въпроса – защо двама души подложени на едно и също ниво на стрес, реагират по различен начин на него. И каква е връзката на микробиома с него.
И изследвания през последните 10 години години, реално доказват безкомпромисно, че връзка има, че мозъкът ни комуникира постоянно с микробиома ни по няколко различни канала и че има видими разлики в микробиомите на хора с депресия, PTSD – посттравматично разстройство, панически разтройства и т.н.
И че стресът играе важна роля в микробиома ни, защото засяга негативно популациите и развитието на добрите бактерии, което рано или късно може да доведе до възпаление и различни казуси.
Продуктите, които създадохме за теб:
Учените са открили още и че хората, които са преживели някаква травма като малки (развод на родители, изоставяне, стрес в училище и т.н.), често са по-потдатливи на всичко, което описах до тук, защото микробиомът им се променя още тогава и ако не са взети мерки, не успява да се възстанови.
След което, Проф. John Cryan допълни: Ние живеем в микробен свят, в който общото тегло на микробиома ни е колкото това на мозъка, затова и въпросът на деня все още е – who is in cotrol – the gut or the brain (кой кого контролира – червата или мозъка)?
Важно
Няма да навлизам в неврологични подробности и да обяснявам анатомично кое как се случва, но ще дам няколко важни заключения от лекцията, базирани на 10 години проучване на темата от огромен екип специалисти по цял свят:
Стресът е синдром, засягащ цялото тяло, който променя бактериалният ни състав не към добро, но ние все пак можем да му влияем и да си помагаме да ни засяга по-леко като се погрижим за микробиома си.
Травмиращите събития в детска възраст могат да повлияят негативно на бъдещото ни здравословно състояние, затова ако сме преживяли такива като малки е добра идея да полагаме още по-сериозни грижи за микробиома си днес.
Депресивните състояния, раздразнителността и паник атаките са в същата категория и можем да им повляем положително чрез промяна в диетата.
Социалните ни взаимоотношения с хората също зависят от микробиома ни, като колкото по-богат е той – толкова по-социални сме и ние и имаме желание да се виждаме с хора и да общуваме с тях. И обратното.
И възрастта, както разбра и от тази статия, също се отразява негативно на микробиома ни, и отново – можем да повлияем на ситуацията положително чрез промяна в диетата.
Как да повлияем положително?
С прием на пробиотици и пребиотици, като новото наименование за тях в този контекст е psyhobiotics. И до момента, науката е установила, че някои щамове са по-подходящи за целта от други.
И по-специално – Lactobacillus acidophilus*, Lactobacillus casei*, Lactobacillus rhamnosus*, Bifidobacterium bifidum*, Lactobacillus helveticus, Bifidobacterium longum*.
Маркираните със * са налични в ONE, а сред храните най-подходящ се води кефирът. За съжаление, българското кисело мляко и Lactobacillus bulgaricus не са изследвани с тази цел и няма информация как се отразяват на психиката ни. В нашето кисело мляко обаче все пак има acidophilus, затова може да има и лек положителен ефект по темата. Не са изследвани и почвените пробиотици, идващи от дива ферментация на зеленчуци, затова за момента не знаем и те как ни влияят психически.
Заключения
Или до тук – psyhobiotics имат капацитета да повлияят положително на мозъчната ни функция, да подобрят настроението, да ни помогнат да се справим със стреса и да излекуват депресията.
Затова, всеки един от нас, наистина имам предвид всеки един, може само да черпи позивити, включително за психическото си състояние като добави повече пробиотици и пребиотици към менюто си. Всичко по темите има тук и тук.
Обратна връзка
А днес за финал няма да има личното ми мнение по темата, а ще споделя мейл, който получихме от Светлана и който определено е актуален:
“Здравейте, Надя и екип :)
и Ви благодаря, че ви има!
Така, започвам :) Изпила съм 2 опаковки от чудотворната добавка, но още на първата вече имах резултат.
Първо да кажа, че аз съм страшно ненаблюдателен към себе си човек. Много трудно се анализирам, преценявам, усещам… Не виждам, ако има промяна в кожата ми, в стомаха, в косата… Трябва някой да ми е споделил неговото наблюдение, за да се вгледам дълбоко в себе си и да видя това, което се е променило :)
Едното от нещата, които ONE промени в мен (казвам едно, защото със сигурност е променило и други, просто още не съм ги забелязала :) ) обаче нямаше как да не забележа.
От много години съм с панически атаки, страхова невроза или кой както е свикнал да му вика. Когато преди 2 години започнах бавно и постепенно да променям нещата в живота си: хранене, козметика, добавки, мислене – бавно и постепенно започнах да побеждавам страховата невроза. Промяна, която антидепресантите, които вземам не направиха (лекарствата ме закрепиха до един момент и до там).
Но и промяната на храната ме доведе до едно ниво, което не успявах да пресека. Наистина – добро ниво на физическо и психическо здраве, но все още не бяха стабилни.
И така се появи ONE.
Аз, ненаблюдателният човек, още на половината опаковка, вече виждах разликата. Видях промяната. И тя беше прекрасна. One сякаш успокои и оздрави и тялото и психиката ми. Отново се убедих, че голяма част от психическото ни здраве се намира в червата.
Това е :)
Прегръщам ви с най-топлите си чувства,
Светлана”
––-
P.S. И една идея от мен, за да тестваш лично – спри приема на пробиотици или ONE за няколко дни и забележи как това ти се отразява на психиката. Или обратното – ако не приемаш пробиотици си набави такива, съдържащи горните щамове и се самонаблюдавай, току-виж шегата ни „днес пи ли си пробиотиците“ когато някой е нервен стигне до повече хора :)) Успех!
