И така, днес ще си говорим за една от любимите ми теми, която пренебрегнах леко напоследък – Удоволствието от храната с главно У и защо когато подаваме на организма си качествена и вкусна за нас храна, той ни благодари. Буквално.
И за да ти го докажа, ще споделя с теб едно интересно медицинско изследване проведено с 2 групи жени – шведки и тайландки. Целта била да установят колко желязо ще усвоят от храната си, която била съответно разделена на 2 – типично тайландско ястие от ориз, зеленчуци, кокос и други местни деликатеси и типично шведско меню от картофи, бургер и боб.
И на двете групи жени били дадени първо тайландското меню и след това шведското, а количеството усвоено желязо измерено. Резултатите обаче озадачили изследователите.
Въпреки че и двете менюта били структурирани така, че да съдържат равно количество желязо – се оказало, че тайландките почти не усвоили желязото от шведското ястие и обратното. Просто защото тайландките не обичат шведска храна и меню от картофи и боб им се е струвало не-вкусно.
За сметка на това тайландките обичат тайландска кухня и съответно – усвоили максимума желязо от порцията си храна. Същото се случило и с шведската група, които усвоили максимум желязо от местното си меню и почти никакво от чуждото.
Забавно, нали. Оказва се, че процента усвояване на ценните вещества от храните е право пропорционален на това дали дадена храна ни е вкусна или не.
А за всичко това е отговорен един химикал – cholecystokinin, който се произвежда от тялото в следствие на протеините и мазнините в храната и изпълнява редица функции:
– подпомага храносмилането като стимулира работата на червата, панкреаса, жлъчката и стомаха;
– кара хипоталамуса, кукловода на мозъка, да подтисне апетита;
– стимулира засилване на усещането за удоволствие в мозъчната кора.
Или в резюме – когато ядем храна, която ни е вкусна, и в нея присъстват протеини и мазнини – ние автоматично усвояваме повече от нея и изпитваме по-голямо удоволствие и по-малък глад, тоест чувстваме се по-сити с по-малко храна.
Продуктите, които създадохме за теб:
Обратната страна на всичко това също включва един химикал – невропептид Y (NPY). И когато холецистокинин-ите не са налице, този, другият химикал, влиза в действие и започва да търси храна, като в същото време увеличава апетита.
Интересното е, че невропептид Y е силно увеличен точно по време на или след поредната диета, което ни кара да се чувстваме без настроение и гладни, и разбира се, да се нахвърлим на първия въглехидрат, който ни се изпречи на пътя.
Или в резюме – когато дълго време сме отказвали на тялото си удоволствие от храната, то си я търси и постоянно ни подава сигнали за глад.
Тук има и още един интересен казус, който да вземем под внимание – бързото ядене съпроводено с чувство на вина. Например, решил/а си, че не бива да ядеш шоколад.
Въпреки това желанието е по-силно от теб и се оказваш вкъщи с цял шоколад, който бива изяден точно за 2 минути, защото някакси мислиш, че изяждайки го по-бързо ще заситиш глада за сладко и няма да се чувстваш толкова виновен от прегрешението. Резултатът обаче е точно обратният!
Заради бързото изяждане, не успяваш да изпиташ почти никакво удоволствие от въпросната храна, мозъкът ти не регистрира задоволено желание и съвсем скоро отново ти подава сигнал, че иска шоколад. Случвало ли ти се е? Убедена съм, че да!
Затова следващия път, когато много ти се дояде нещо – отдай се на удоволствието, но го направи колкото се може по-бавно. Дай възможност на всички твои сетива да усетят вкуса на храната, която толкова много ти се яде. Наслади й се. Бавно.
И за да излезнеш от ситуацията сравнително сух, можеш да направиш едно нещо – вместо да се нахвърляш на поредния захарен десерт – пробвай да подадеш на организма си протеин или мазнина, във вариант на нещо, което ти е много вкусно.
Например, домашен шоколад със семена, мед с кокос и тахан, сладолед с авокадо и така нататък. Изпитай целия процес – идеята, рецептата, приготвянето и накрая бавното изяждане с голяма наслада.
Но, това не е всичко! Всъщност има още един химикал, който играе важна роля както за удоволствието, така и за храносмилането и той се казва ендорфин. Точно така, същият този химикал, който мозъкът ти започва да бълва, когато изпитваш истинско удоволствие, дори и от храната. Но той не прави само това. Ендорфинът също така стимулира притока на кръв и кислород към храносмилателната система, от където – да! Случва се по-добро усвояване на приетата храна!
Има и още. Ендорфинът също така стимулира горенето на мазнини, което пък автоматично означава, че когато ядеш храна, която ти е вкусна и си дадеш време да изпиташ удоволствие от процеса – ти не качваш килограми от нея! Ъмммм. Е, това ако не е добра новина, здраве му кажи :))
Ще резюмирам още веднъж казаното до тук – когато ядеш бавно храна, която ти е вкусна и в същото време е богата на протеини и мазнини – в тялото се задействат химични процеси, които те карат да изпитваш удоволствие, подтискат апетита, подпомагат храносмилането и ти помагат да отслабваш.
При това, всичко което споделих до тук е научно доказано. Или пък просто ти дадох зелен картон за още една порция домашен шоколад :))
Но шегата настрана, проблемът на повечето хора е, че не си дават време да изпитат истинско удоволствие от храната или пък се хранят с чувство на вина, защото например това е нещо, което са решили, че не бива да ядат.
А както вече разбра – когато се храним, изпитвайки вина, обикновено го правим набързо, не изпитваме никакво удоволствие от храната си и мозъкът ни остава гладен, съответно изброените химични процеси се задействат и вместо да се удовлетвориш с полученото, ти искаш още. И мозъкът започва да ти подава постоянни сигнали за още и още храна.
Затова, ето една идея от мен – започвайки от днес се фокусирай и върху удоволствието от храната.
За целта, вземи лист хартия и напиши всички свои любими храни или ястия и след това се постарай в деня ти да има минимум 3 от тях (към всяко хранене). Ако самата храна не е протеин или мазнина, помисли как да добавиш такива към нея.
Това може да са авокадо, тахан, ядково масло, риба и месо, кокосово масло, какаова маса и други, в категорията на протеини и мазнини влизат още яйца, майонеза, сметана, сирена и ядки и т.н.
Тоест, старай се към всяко следващо хранене да имаш нещо любимо, нещо с мазнина и протеин, и да го ядеш бавно, наслаждавайки се на процеса. Или с другимо думи казано – да си върнеш удоволствието от храната и да започнеш да ядеш само храни, които са ти вкусни, наслаждавайки се на процеса.
Това според мен е и едно от големите недоразумения, когато говорим за здравословно хранене, че много хора ядат неща, които не са им вкусни, само защото се водят здравословни. А това, както разбра днес, не води до нищо добро. Затова, наистина, фокусирай се върху храните, които са ти истински вкусни и забрави за останалите.
А в четвъртък ще продължим темата, като ти разкажа какво могат да направят витамините Време за мен и Кислород за нас и как могат да ни помогнат да усвояваме още повече ценни вещества от храната, която ядем, за да сме здрави, слаби и красиви.
Защото храната трябва да ни носи ценни вещества и удоволствие, нали :))
