Съпругът ми често ми казва “само хората, които не правят нищо не са критикувани”. И е прав, знам че е така. Проблемът е, че се налага да ми го казва. Често.
Защото от както пиша тук на български език, търпя критики. Много. И някои от тях са много болезнени.
Да, осъзнавам, че пиша за неща, които не са приятни. Никой не обича да му казват, че хлябът не е манната небесна, за която го мислехме. Никой не иска да му казват, че в месото има повече антибиотици, отколкото може да изпие докато е жив. И никому не е приятно да наричам микрофлората на червата му “бунище”. Знам го. Но аз не казвам и не пиша всички тези неща, за да Ви обидя. Лично. Пиша ги, за да Ви накарам да се събудите и да се замислите. Да осъзнаете, че решенията, които взимате или не взимате по отношение на храната си всеки ден имат последствия. За вашето собствено здраве. Не за моето. За вашето и за това на семейството Ви.
Когато обаче насреща някои от Вас ме наричат зла, цинична, неграмотна, негативна и десетките други епитети, които споделихте с мен по мой адрес за последните години – тогава е лично. И ме кара да се замислям все по-често и по-често – защо пиша тук. Защо си го причинявам.
Пиша тук днес, за да Ви напомня, че извън това, че съм специалист, аз съм на първо място човек. С всичките си минуси и плюсове, като всеки друг. Не съм по-добра, но не смятам и че съм чак толкова лоша. Не съм бяла или черна. Нищо в живота не е.
Проблемът е, че не вярвам, че един зъл и циничен човек може да бъде полезен на хората. Някакси двете не вървят заедно. Би било редно за тези години да си създам “по-твърда кожа” и вашите критики да не ми влияят, но истината е, че не успях.
Затова се налага да се дистанцирам, за да преосмисля нещата и да преценя как да продължа. Надявам се да намеря сили в себе си и да споделя с Вас материалите, които обещах, но ще се забавя, за което се извинявам. Просто преди да продължа да споделям с Вас знанията си, трябва да се науча как да съхранявам себе си и ако в случая това означава да не правя нищо, за да може обидите по мой адрес да спрат, то аз няма да пиша.
P.S. Предварително се извинявам на всички, които по някакъв начин съм успяла да обидя или засегна. Не е било умишлено. Винаги съм Ви мислела доброто.
P.P.S. Благодаря на всички за милите думи и за вълната от положителни емоции! Искрено Ви благодаря и се радвам, че Ви има!