“Здрасти Дончо,
Благодаря ти за писмото, приятелю! Идеята със спиране на интернета е велика, но закъсня – докато се усетя момичетата бяха разменили телефони и се вихреха до припадък.
Та, в следствие на постоянната им комуникация, тук ситуацията рязко излезе извън контрол…
Всичко започна сравнително невинно – взеха да се появяват повече свежи салатки за вечеря. Малко по-зелени ми се виждаха от нормалното, оцета се замени с пресен лимонов сок, олиото – със зехтин, а солта стана розова (Хималайска била, ха!), но викам си – жената пак ще отслабва, нали моренце, това-онова, ще издържа 1-2 седмици (горе-долу толкова са й диетите). Обаче – не, това било само началото.
Точно както каза – четат сайтовете на някакви нутриционистки и попиват всичко. Та, благодарение на една такава, 2 седмици по-късно реши, че ВСИЧКИ ще спираме глутена – МНОГО бил вреден! Даде ми и на мен да чета.
Малко се пообърках в ситуацията, защото информация – колкото искаш по темата, с медицински изследвания и всичко както си трябва, но след толкова прочетено, да ти кажа честно, не знам как сме оживяли до сега. Както и да е – глутенът е вън. Обеща ми, обаче, да преразгледаме ситуацията след някой и друг ден, защото сега чете за хляба с квас, и тухли, не тухли, да си призная – склонен съм да опитам.
После обаче реши, че спираме и безалкохолните, и алкохола. Разяждали били стомашните клетки и разбълбуквали храносмилателните сокове! Ха! Какво разбира моята от стомашни сокове, питам аз, какво! Обаче ей го на – чете сайта на онази и се мисли и тя за експерт. И ракийката ми вечер, и тя вън.
Аз обаче оптимист – пак си викам, то всяко чудо за 3 дни. Познавам си жената, без сладко не може. Обаче, и тук греда – оказа се, че в био магазините вече било пълно с безглутенови неща – хляб, брашно, десертчета разни. Цените им като за кюлче злато, обаче – нали без глутен => здравословни….
После дойде ред на млечните – подували й били стомаха и шансът целокупното българско население (аз, включая) да има лактозна непоносимост бил цели 60%! Моят стомах си е перманентно подут – с млечни, без млечни, разлика не виждам, само дето се мъча…
Жени, какво да ги правиш – без тях зле, с тях – още по-зле.
Търпя и преживявам салати до припадък. Добре, че поне картофки има.
Продуктите, които създадохме за теб:
Междувременно чела пак някъде, че като ми поднася храната в красиви чинии ще ми е толкова вкусно, че няма да се усетя, че ми е спряла всичко мило. И айде – още 500 лв за нови чинии и прибори. Кръв ми капе от сърцето, Дончо, а ефект няма. Все зеленилки, ако ще и в златни купи да ги сложи, няма да ми заприличат на пържолки.
Обаче поне се кротна леко. И точно си викам – това беше и тогава дойде най-големият пирон в ковчета. Дончо, направо не знам от къде ги измисля!
Дето вика един приятел – едно удоволствие има човек в живота, и там – проблеми!
Сега чете книгата на някакъв си Доктор (уж заради мен, нали ме въртят коленете нещо) – Гъндри се казва (ще го нагъндря аз него, само да ми падне в ръчичките) и е решила да спре лектините на цялото семейство. Ти сигурно знаеш какво е това чудо, но за мен шокът беше голям – оказа се, че лектини имало в картофите, доматите, чушките и патладжана! И те МНОГО ВРЕДНИ. Най-вече за мен.
Нямам нищо против тя да си се мъчи, но защо трябва и мен да включва в картинката?! И да ми взима картофките. Картофките! Отиваме на моренце, какво е морето без пържена в брашънце цаца, бира, картофки и шопска салата. Какво, питам аз?!
Дончо, приятелю, пиша със сълзи на очи. Толкова съм гладен, че повечето нощи сън не ме лови, а като заспя сънувам банички, тутманици, кифли, ама от ония – мекичките, с глутенче, сиренце, захарче, абе, както си трябва. А като се събудя с блаженна усмивка се запътвам към кухнята, а там ме чака ЧИА ПУДИНГ за закуска. Прав беше, по-голяма гадост от тази няма.
Утре тръгваме на море, ще пиша и от там как е, дано най-лошото да е зад мен…
Твой приятел,
Пешо”
P.S. Следващата седмица – Пешо отива на море, с жената, разбира се :)))
P.P.S. И програмата за пропускливи черва е тук! Дончо хич не е щастлив от нея, а Пешо… ха!
