Мислех да не публикувам повече материали до края на годината, но тези дни прочетох този текст и много, много ми се прииска да го споделя с теб. Защото е нещо прекрасно, което да се подсещаме всеки ден и сега е най-подходящият момент да започнем :)))
Текстът е на Деян Петров, мъжът, който беше до мен през последните 15 години. Прочети го, после го прочети отново и го сподели – с близки, с приятели, със света:
***
„Един ден в непринуден разговор – една много скъпа за мен приятелка ми сподели: “радостта – тя е важната, тя се крие в деня, а щастието – къде е?… Ей там някъде в далечината…”
Първоначално тези нейни думи стремглаво прелетяха през главата ми и като че ли се изгубиха в безкрая… за да се завърнат няколко мига по–късно… като бумеранг. И засъбаряха стени – стени без прозорци, стени без врати, стени… за които дори не подозирах. И нахлу светлина, и светлината разкри път:
***
Изпълни дните си с радост. И я откривай всеки ден, помни, че много често тя се крие в най–малките неща – в слънчевата утрин, в погледа на любимия, в уханието на първото кафе за деня, в прекараните мигове със скъпи за нас хора…
Ненапразно наблягам на радостта, а не на щастието – защото щастието всички го гоним, преследваме и къде е то – “там някъде в далечината”. Отнема ни дни, седмици, месеци, понякога години (зависи какво точно щастие сме си пожелали) да го доближим и когато го достигнем – какво? Вече искаме нещо различно, нещо съвсем друго би ни донесло… щастие. И хайде пак отначало. А животът си тече.
А радостта – тя е тук всеки ден. И представи си само – всеки ден да преживяваме дори само по веднъж радост – колко хубав става животът. Тогава не е ли тя по–важната?!
Научи се да я откриваш, това ще ти помогне да оценяваш нещата в живота си и ще породи едно изконно важно чувство – благодарността. А когато добавиш към нея и Вярата – границата вече ще бъде отвъд хоризонта. И нищо добро няма да е невъзможно. Дерзай.
***
Мечтай, лудо мечтай и не събирай крилете за прекалено дълго. Летенето изисква практика. И постоянство. Не спирай да мечтаеш – това е може би най–опасното нещо, което бихме могли да си причиним. И не разрешавай на никого да го прави с теб. Но и ти внимавай с чуждите мечти.
Бъди влюбен – в живота, в човека до теб, във Вечността.
И имай Вяра. И живей с нея, чрез нея и за нея. Тя е мостът към Вечността.
И знай, че всичко ще бъде наред. Ти само не пести сили. И прогони страха. Изхвърли предразсъдъците – те са нечии чужди граници, не твоите. Ако познаеш твоите – чудесно – ще можеш да ги надскочиш. И ще го правиш повече от веднъж.
И за финал – да ти припомня: Най-доброто тепърва предстои.“
Деян Петров
