Skip links

произходът на храната

Една от важните предпоставки за здраве и акцент в обучението ми като нутриционист е произхода на храната. Учебник след учебник пред мен се разкриваше света на индустриалното земеделие, жестокостта към животните отглеждани за храна, какво ни причиняват пестицидите попаднали в организма ни, външните естрогени и как тялото ни ги разпознава като свои, изтощените почви и намаленото съдържание на ценни вещества във всички храни. Месец след месец от менюто ми отпадаха все нови и нови продукти, които преди бяха част от ежедневието ни и търсенето за чиста храна започна.

Произхода на храната има и още едно, етично измерение, особено когато говорим за животински продукти. От както живеем извън София имах късмета да видя с очите си как се отнасят към животните тук. Да разбера, че традициите са живи и че има шанс в България да ядем чиста храна, от етична гледна точка.

Защото аз съм ок с мляко, което е получено от тази крава. Крава, която всеки ден излиза на паша около селото и за нея се полагат грижи. Крава, която има свободата да роди теленце и да яде трева. Която е навън всеки ден и вечер се прибира сама. Която се извежда на разходка дори и посред зима. На която не й се дава фураж пълен с антибиотик. Крава, благодарение на чието мляко едно семейство от пенсионери живеещи на село си позволява да си купи дърва за зимата.

Целта ми не е да те накарам да пиеш мляко, аз самата не пия, поради други причини, но ако единствените ми такива бяха от любов към животните, то смятам, че любовта в случая е налице – и за хората, отглеждащи крави по този начин на село и за тези, които го купуват.

Отне ми време, но най-сетне разбрах какви са били онези списъци с малки ферми и земеделци, които колегите ми от Канада си разменяха. Оцених по достойнство фермерските пазари, за които съм чела толкова много от американски блогъри. Размечтах се да ги видя и у нас. И не заради млякото, не. Заради зеленчуците.

Защото, нека не се лъжем, масовата храна не е това, което е била. Плодовете и зеленчуците днес се пръскат с пестициди, инсектициди, хербициди и не знам какви още -ициди. Същите тези зеленчуци виреят в изкуствени почвени смески и торове, защото почвата върху която са е отдавна изтощена. Пшеницата е сортово модифицирана, за да дава 10 пъти повече добив…

Към това се налага да добавя “стаите за зреене”, където продукцията се пръска с етилен, за да узрее, защото, отново нека не се лъжем – набрана е зелена. Хладилните камиони и самолети, които според някои изследвания ни лишават допълнително от вкус и аромат. След това всичко се опакова в пластмаса, или т.нар. петролни съединения – найлони, целофани, пластмаси, метални консерви. Някои са маркирани като “food safe”, други не. Някои имат бисфенол А в себе си, други не. Проблемът е – знаеш ли кои?

И докато се концентрираме върху “какво да ям”, “кога да го ям” и “гладен съм”, пропускаме важното – как, къде и кога е отгледана храната, която ям и защо това е важно за мен.

Днес ще ти дам 2 от факторите, заради които си струва да помислиш по-сериозно за произхода на храната, такива които влияят директно на твоето здраве и това на семейството ти. Какво ще направиш с това знание – не знам, но се надявам да се замислиш.

[divider icon=“apple“ style=“none“]

Фактор номер 1 – ксеноестрогени. Или т.нар. външни естрогени, такива, които попадайки в организма ни започват да имитират нашите собствени и причиняват ендокринни нарушения. Според някои източници веригата е: увреждане на клетката – грешка в ДНК – отключване на туморен растеж. Повече по темата в тази статия на Др. Тодорова от БАБХ (Българска Агенция по Безопасност на Храните).

Сред заболяванията, които могат да отключат са рак на гърдата, рак на репродуктивните органи, кисти в гърдите и яйчниците, ендометриоза, миома на матката. При мъжете – рак на простатата, рак на тестисите, лошо качество на спермата и малформации. И при двата пола – проблеми със забременяването или генерално репродуктивни такива, сред които и някои по-леки или начални като тежък ПМС, болезнен цикъл, постоянна умора, безсъние и редица други.

Къде има ксеноестрогени?
– пестициди, инсектициди и т.н. -ициди
– отглежданите за месо животни, за да се предизвика мускулен растеж
– всички петролни съединения – пластмаса за съхранение на храна, козметика за дома и такава за кожата (парабени), промишлени разтворители и т.н.
– хормоно-заместителни терапии, като например противозачатъчни таблетки.

За да съм напълно откровена трябва да кажа и че в идеална среда нашият организъм успява да филтрира и изхвърли външните естрогени. За съжаление натрупването на всички горе-изброени фактори не е идеалната среда. А ето и някои допълнителни фактори, които го затрудняват.

Фактори възпрепятстващи организма да чисти ксеноестрогените:
– претоварен черен дроб
– недостиг на ценни вещества в организма, като омега 3, витамин Б6 и др.
– прекаляване с кофеин
– стрес
– затлъстяване
– дисбаланс в микрофлората на червата.

[divider icon=“apple“ style=“none“]

Фактор номер 2 – недостиг на ценни вещества в храните, а от там и в организма. Факт: за последните 60 години съдържанието на ценни вещества в храните е паднало драстично. Например доматът към днешна дата съдържа:
22.7% по-малко протеин,
43.3% по-малко витамин А,
16.9% по-малко витамин С,
11.1% по-малко калий,
25% по-малко желязо и цели
61.5% по-малко калций!

За да бъда максимално честна ще споделя, че не всичко е само загуби. За последните 60 години доматът е успял и да увеличи съдържанието на някои вещества в себе си, като:
липиди (мазнина) с цели 65% и
натрий (трапезна сол) с цели 200%.

Картофът търпи:
100% загуба на витамин А,
57% загуба на витамин С,
57% загуба на желязо,
28% загуба на калций,
50% на рибофлавин
и т.н. и т.н.

Окрупняването на земеделската земя, засяването на моно-културни засаждения и свръх поливането година след година са двата фактора повлияли най-негативно концентрацията на ценни вещества в зеленчуците. Ако имаш собствена градина или си внимавал когато баба ти е разказвала, може би знаеш, че доматът не бива да се засажда на едно и също място всяка година, ягодите се пресаждат на всеки 4, а салатите не се поливат всеки ден и т.н. В противен случай почвата се изтощава.

Горният слой почва се нарича “topsoil” и най-плодородната част от него са горните 20 см. За да получи 2 см качествена плодородна почва природата има нужда от близо 500 години. Проблемът е, че ние успяваме да я унищожим за една. Когато горният слой се изчерпи нищо не може да вирее върху тази земя, а това се случва чрез свръх поливането, чиято цел е по-бързо узряване и по-голям добив, както и чрез засаждането на една и съща култура всяка година. Говорейки за съвременно земеделие – фактори, които са налице. След като почвата е изчерпана единственият избор на производителя е да я замени с изкуствени торове и да инвестира в още пестициди, за да има добив. Друго решение до което са стигнали някои от тях днес е отглеждането на някои култури директно върху химически смески, без да се използва никаква пръст.

В резюме – плодовете, зеленчуците и зърнените днес масово се отглеждат върху изтощена почва, изкуствени торове, химически смески и са силно пръскани с пестициди, инсектициди, хербициди и т.н., което драстично е повлияло върху съдържанието им на ценни вещества. Същото е валидно и за месото, първо заради не-естествената храна, която им се дава и второ заради качеството и произхода на същата тази храна. По темата за месото и антибиотиците, които също са фактор съм писала тук.

[divider icon=“apple“ style=“none“]

И след всичките тези лоши новини, ето и една добра – според редица проучвания, ситуацията не е чак толкова лоша с органичните и домашните плодове и зеленчуци, както и с тези идващи от малки местни производители. При тях загубата на ценни вещества е по-малка, въпреки че също е неизбежна. А използването на изкуствени торове и пестициди е сведено до минимум.

Точно затова храната, която аз бих искала да ям е домашната. Защото искам да ям плодове и зеленчуци, които не са пръскани и не са расли върху изкуствена почва. Искам да ям млечни, които идват от крави пасли трева на свобода. Искам да престанат да опаковат всичко в пластмаси. Искам да сме здрави.

Не купувам органични продукти, защото е модерно. Не дойдох да живея на село и да си отглеждам собствена градинка, защото така е по-лесно. Правя го, защото това е нещото, което да дам на себе си и семейството си. Защото предпочитам да давам пари за качествена храна, а не пари за медикаменти, доктори и операции. А какво искаш ти? Не знам. Но се надявам да се замислиш, защото здравето ти зависи от това.

Искаш да си здрав и да се чувстваш добре?

Абонирай се тук за седмичната си доза експертни съвети и вдъхновение.

Програми