произходът на храната

Една от важните предпоставки за здраве и акцент в обучението ми като нутриционист е произхода на храната. Учебник след учебник пред мен се разкриваше света на индустриалното земеделие, жестокостта към животните отглеждани за храна, какво ни причиняват пестицидите попаднали в организма ни, външните естрогени и как тялото ни ги разпознава като свои, изтощените почви и намаленото съдържание на ценни вещества във всички храни. Месец след месец от менюто ми отпадаха все нови и нови продукти, които преди бяха част от ежедневието ни и търсенето за чиста храна започна.

Произхода на храната има и още едно, етично измерение, особено когато говорим за животински продукти. От както живеем извън София имах късмета да видя с очите си как се отнасят към животните тук. Да разбера, че традициите са живи и че има шанс в България да ядем чиста храна, от етична гледна точка.

Защото аз съм ок с мляко, което е получено от тази крава. Крава, която всеки ден излиза на паша около селото и за нея се полагат грижи. Крава, която има свободата да роди теленце и да яде трева. Която е навън всеки ден и вечер се прибира сама. Която се извежда на разходка дори и посред зима. На която не й се дава фураж пълен с антибиотик. Крава, благодарение на чието мляко едно семейство от пенсионери живеещи на село си позволява да си купи дърва за зимата.

Целта ми не е да те накарам да пиеш мляко, аз самата не пия, поради други причини, но ако единствените ми такива бяха от любов към животните, то смятам, че любовта в случая е налице – и за хората, отглеждащи крави по този начин на село и за тези, които го купуват.

Отне ми време, но най-сетне разбрах какви са били онези списъци с малки ферми и земеделци, които колегите ми от Канада си разменяха. Оцених по достойнство фермерските пазари, за които съм чела толкова много от американски блогъри. Размечтах се да ги видя и у нас. И не заради млякото, не. Заради зеленчуците.

Защото, нека не се лъжем, масовата храна не е това, което е била. Плодовете и зеленчуците днес се пръскат с пестициди, инсектициди, хербициди и не знам какви още -ициди. Същите тези зеленчуци виреят в изкуствени почвени смески и торове, защото почвата върху която са е отдавна изтощена. Пшеницата е сортово модифицирана, за да дава 10 пъти повече добив…

Към това се налага да добавя “стаите за зреене”, където продукцията се пръска с етилен, за да узрее, защото, отново нека не се лъжем – набрана е зелена. Хладилните камиони и самолети, които според някои изследвания ни лишават допълнително от вкус и аромат. След това всичко се опакова в пластмаса, или т.нар. петролни съединения – найлони, целофани, пластмаси, метални консерви. Някои са маркирани като “food safe”, други не. Някои имат бисфенол А в себе си, други не. Проблемът е – знаеш ли кои?

И докато се концентрираме върху “какво да ям”, “кога да го ям” и “гладен съм”, пропускаме важното – как, къде и кога е отгледана храната, която ям и защо това е важно за мен.

Днес ще ти дам 2 от факторите, заради които си струва да помислиш по-сериозно за произхода на храната, такива които влияят директно на твоето здраве и това на семейството ти. Какво ще направиш с това знание – не знам, но се надявам да се замислиш.

[divider icon=“apple“ style=“none“]

Фактор номер 1 – ксеноестрогени. Или т.нар. външни естрогени, такива, които попадайки в организма ни започват да имитират нашите собствени и причиняват ендокринни нарушения. Според някои източници веригата е: увреждане на клетката – грешка в ДНК – отключване на туморен растеж. Повече по темата в тази статия на Др. Тодорова от БАБХ (Българска Агенция по Безопасност на Храните).

Сред заболяванията, които могат да отключат са рак на гърдата, рак на репродуктивните органи, кисти в гърдите и яйчниците, ендометриоза, миома на матката. При мъжете – рак на простатата, рак на тестисите, лошо качество на спермата и малформации. И при двата пола – проблеми със забременяването или генерално репродуктивни такива, сред които и някои по-леки или начални като тежък ПМС, болезнен цикъл, постоянна умора, безсъние и редица други.

Къде има ксеноестрогени?
– пестициди, инсектициди и т.н. -ициди
– отглежданите за месо животни, за да се предизвика мускулен растеж
– всички петролни съединения – пластмаса за съхранение на храна, козметика за дома и такава за кожата (парабени), промишлени разтворители и т.н.
– хормоно-заместителни терапии, като например противозачатъчни таблетки.

За да съм напълно откровена трябва да кажа и че в идеална среда нашият организъм успява да филтрира и изхвърли външните естрогени. За съжаление натрупването на всички горе-изброени фактори не е идеалната среда. А ето и някои допълнителни фактори, които го затрудняват.

Фактори възпрепятстващи организма да чисти ксеноестрогените:
– претоварен черен дроб
– недостиг на ценни вещества в организма, като омега 3, витамин Б6 и др.
– прекаляване с кофеин
– стрес
– затлъстяване
– дисбаланс в микрофлората на червата.

[divider icon=“apple“ style=“none“]

Фактор номер 2 – недостиг на ценни вещества в храните, а от там и в организма. Факт: за последните 60 години съдържанието на ценни вещества в храните е паднало драстично. Например доматът към днешна дата съдържа:
22.7% по-малко протеин,
43.3% по-малко витамин А,
16.9% по-малко витамин С,
11.1% по-малко калий,
25% по-малко желязо и цели
61.5% по-малко калций!

За да бъда максимално честна ще споделя, че не всичко е само загуби. За последните 60 години доматът е успял и да увеличи съдържанието на някои вещества в себе си, като:
липиди (мазнина) с цели 65% и
натрий (трапезна сол) с цели 200%.

Картофът търпи:
100% загуба на витамин А,
57% загуба на витамин С,
57% загуба на желязо,
28% загуба на калций,
50% на рибофлавин
и т.н. и т.н.

Окрупняването на земеделската земя, засяването на моно-културни засаждения и свръх поливането година след година са двата фактора повлияли най-негативно концентрацията на ценни вещества в зеленчуците. Ако имаш собствена градина или си внимавал когато баба ти е разказвала, може би знаеш, че доматът не бива да се засажда на едно и също място всяка година, ягодите се пресаждат на всеки 4, а салатите не се поливат всеки ден и т.н. В противен случай почвата се изтощава.

Горният слой почва се нарича “topsoil” и най-плодородната част от него са горните 20 см. За да получи 2 см качествена плодородна почва природата има нужда от близо 500 години. Проблемът е, че ние успяваме да я унищожим за една. Когато горният слой се изчерпи нищо не може да вирее върху тази земя, а това се случва чрез свръх поливането, чиято цел е по-бързо узряване и по-голям добив, както и чрез засаждането на една и съща култура всяка година. Говорейки за съвременно земеделие – фактори, които са налице. След като почвата е изчерпана единственият избор на производителя е да я замени с изкуствени торове и да инвестира в още пестициди, за да има добив. Друго решение до което са стигнали някои от тях днес е отглеждането на някои култури директно върху химически смески, без да се използва никаква пръст.

В резюме – плодовете, зеленчуците и зърнените днес масово се отглеждат върху изтощена почва, изкуствени торове, химически смески и са силно пръскани с пестициди, инсектициди, хербициди и т.н., което драстично е повлияло върху съдържанието им на ценни вещества. Същото е валидно и за месото, първо заради не-естествената храна, която им се дава и второ заради качеството и произхода на същата тази храна. По темата за месото и антибиотиците, които също са фактор съм писала тук.

[divider icon=“apple“ style=“none“]

И след всичките тези лоши новини, ето и една добра – според редица проучвания, ситуацията не е чак толкова лоша с органичните и домашните плодове и зеленчуци, както и с тези идващи от малки местни производители. При тях загубата на ценни вещества е по-малка, въпреки че също е неизбежна. А използването на изкуствени торове и пестициди е сведено до минимум.

Точно затова храната, която аз бих искала да ям е домашната. Защото искам да ям плодове и зеленчуци, които не са пръскани и не са расли върху изкуствена почва. Искам да ям млечни, които идват от крави пасли трева на свобода. Искам да престанат да опаковат всичко в пластмаси. Искам да сме здрави.

Не купувам органични продукти, защото е модерно. Не дойдох да живея на село и да си отглеждам собствена градинка, защото така е по-лесно. Правя го, защото това е нещото, което да дам на себе си и семейството си. Защото предпочитам да давам пари за качествена храна, а не пари за медикаменти, доктори и операции. А какво искаш ти? Не знам. Но се надявам да се замислиш, защото здравето ти зависи от това.

Собственикът на сайта nadiapetrova.bg не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, анализи, прегледи, програми, хранителни режими и други материали. Ползвателите на сайта го използват такъв, какъвто е и не следва да изпълняват буквално съветите и информацията в него, без предварителна консултация с квалифициран здравен консултант или лекар.

Собственикът на уебсайта nadiapetrova.bg не носи отговорност в случай на нарушаване на авторски права на трети лица в резултат на публикуване на съдържание на потребители или в случаи на търговско използване на снимки от потребители. В случай, че собственикът бъде уведомен за нарушение на авторски права, същият полага всички усилия, за да помогне за ограничаване на нарушението. Собственикът не носи отговорност за щети, произтичащи от използването на настоящия сайт.

Още публикации: