Skip links

съвет към постещите – намалете хляба!

Във времената на поредни пости – Коледните, стената ми във фейсбук отново се изпълни с питки, хлябове и всякакви разновидности на зърнени и бобови храни. Хората постят. След това споделят, че не се чувствали много добре по време на постите, нещо им било… затлачено. Липсвала им енергия, появили се проблеми с ходенето до тоалетна, стомахът им се подул, някои се изринали, а най-голямата драма е, че видиш ли започнали поста с идеята да отслабнат, а взели че дори качили някой и друг килограм. И всичко това се споделя с отворени от изненада очи и въпрос на уста “как може”?

Не обичам да съм цинична, но понякога се налага. Хора, моля ви, постете, ако смятате, че имате нужда от това, но го направете както трябва. Намалете хляба. Стига да не звучи много крайно бих казала дори да го спрете. Намалете зърнените като цяло. Намалете бобовите. Яжте зеленчуци. Яжте салати. Яжте ферментирали зеленчуци. Яжте зеленчукови супи. Пийте зелени фрешове и смутитата. Яжте сушени плодове и сурови ядки. Само не наблягайте на тестото. Няма да се почувствате по-добре от него. А ако имате здравословен проблем – може дори да го влошите.

Истината е, че всички зърнени (включително и безглутеновите) съдържат prolamins (проламини, не съм сигурна за термина на български). Проламинът е протеин, глутенът всъщност е вид проламин. Но преди да стигнем до проламините, нека видим и какво е глутен.

Глутенът е протеин съставен от две части – проламин и глутелин. Проламинът е нещо като сборен протеин, който е важен за развитието на зърнената култура. Глутелинът е “лепилото”, който държи различните сборни части заедно.

Пшеничният глутен се състои от проламинов глиадин и глутелинов глутенин (тук е мястото за един дълбок поклон към учените измислили съответните имена). Глиадинът (проламинът на пшеницата) се води основен фактор за развитието на цьолиакия (глутенова ентеропатия), когато се комбинира със специфични генетични фактори. Глутенинът е главната причина за развитието на алергия или непоносимост към пшеницата.

“Добрата новина” е, че по-голяма част на зърнените имат структура, подобна на тази на пшеницата, а именно – една част проламин, една част глутелин. Различните зърнени имат различни проламини: hordein (ечемик); secadin (ръж); zein (царевица); orzenin (ориз); avenin (овес); panicin (просо) и няколко други. Тези други проламини са слабо проучени в сравнение с глиадина и ефекта им върху тялото не е добре разбран, защото за момента медицината се е фокусирала върху глиадина, но вече започват да излизат твърдения, че не са толкова безвредни и дори полезни, колкото си мислим.

Отново според някои източници всички проламини (не само глиадинът) са токсични за лигавицата на червата и могат да доведат до пропускливост на червата, а от там и до хранителни алергии и непоносимости. Затова и новите препоръки към всички с автоимунни заболявания е да избягват всички видове зърнени.

Интересно е също, че в резултатите на тестовете за хранителни непоносимости, които виждам често някоя специфична зърнена култура е с по-силна реакция от глутена. Това може да означава, че алергията е към проламина в нея, а не към глутена. Ето пример:

prolamin

На същият принцип проблем може да се окаже оризът, царевицата, елдата, дори киноата. Затова, като съвет към всички постещи или не – намалете зърнените и бобовите. Дори, ако искате да направите най-добрия пост – изключете ги напълно. За месец. И вижте как се чувствате. Забележете кой от симптомите, които имате е изчезнал. И тогава се замислете къде е проблема и дали няма да се окаже в някое безвредно зърнено, което ядете всеки ден…

P.S. Ето и линк към статия, която съм писала за списание GoBio във връзка с предишните, Великденските пости, където разглеждам приликите и разликите между пост и детокс – тук.

Искаш да си здрав и да се чувстваш добре?

Абонирай се тук за седмичната си доза експертни съвети и вдъхновение.

Програми