ферментирала зърнена каша!

Днес продължавам с накисване, покълване и ферментиране, защото последният материал по темата предизвика огромен интерес и, разбира се, въпросите заваляха. Най-голяма дилема се оказа ситуацията с т.нар. каши, които се приготвят от овесени ядки, елда и други зърнени култури, затова реших да ги опиша в отделен пост.

Преди това да резюмирам. Всички зърнени, бобови, ядки и семена са трудни за храносмилане, защото:
– съдържат в себе си фитинова киселина (доста спорна тема, ако те интересува можеш да прочетеш за нея тук);
– ензимни инхибитори (проблем само за храните, които се консумират сурови, като ядки и семена);
– и неразградени протеини, например глутен или други проламини, които нараняват лигавицата на червата.

Изходът от ситуацията е да се обърнем към древните методи на консумация на съответните храни и да започнем отново да ги накисваме, покълваме и/или ферментираме. Тук описах процеса на накисване.

Някои зърнени обаче не могат да бъда накиснати и водата от накисването изхвърлена, защото я “попиват”. В тази категория са съответно брашната (за които ще пиша отделно) и кашите. Затова най-подходящият метод за тях не е накисване, а… ферментация.

Но за разлика от ферментацията с квас, която тук отново е неприложима, говорим за ферментация със стартиращ агент. Точно както можем да ферментираме всеки един зеленчук!

При кашите, ролята на стартиращ агент могат да изиграят:
– суроватка от кисело мляко;
– кисело мляко или разтворени 2 ч.л. кисело мляко във вода;
– пробиотици на прах, капсули или закваска разтворени във вода.

Интересното в случая е, че почти всяка една древна култура е имала ферментирала каша като част от храненията си. Като например ферментиралата оризова каша в Япония – koji, пшеничната каша на Корея – nuruk, ферментиралата каша от просо в Африка – ogi и много други.

В България, най-често консумираната каша е овесената, затова ето как изглежда процеса на ферментация на овесени ядки:

fermented-oats-1

1. Овесената каша или друга зърнена култура, например елда, се заливат с пробиотици разтворени в топла вода. Водата трябва да е топла – около 45 градуса, за да може пробиотиците да се размножат.
2. Купата се закрива с фолио и се оставя на топло място за 8-12 часа или за през нощта. Не се прибира в хладилник!
3. Сутринта кашата е готова и може да се консумира само накисната, а може и да се свари с допълнително вода. Въпрос на вкус. Лесно, нали!

fermented-oats-2

P.S. В интернет се намират статии, според които стартиращият агент може да е лимонов сок или оцет. Това е вярно, но лимонът и/или оцетът ще помогнат само за неутрализирането на фитиновата киселина. Те не могат да разградят големите протеинови молекули. Само процеса на ферментация може. Затова вегани или хора с алергия към млечни могат да използват пробиотични капсули без млечни, разтворени във вода.

Собственикът на сайта nadiapetrova.bg не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, анализи, прегледи, програми, хранителни режими и други материали. Ползвателите на сайта го използват такъв, какъвто е и не следва да изпълняват буквално съветите и информацията в него, без предварителна консултация с квалифициран здравен консултант или лекар.

Собственикът на уебсайта nadiapetrova.bg не носи отговорност в случай на нарушаване на авторски права на трети лица в резултат на публикуване на съдържание на потребители или в случаи на търговско използване на снимки от потребители. В случай, че собственикът бъде уведомен за нарушение на авторски права, същият полага всички усилия, за да помогне за ограничаване на нарушението. Собственикът не носи отговорност за щети, произтичащи от използването на настоящия сайт.

Още публикации:

Искаш да си здрав и да се чувстваш добре?

Абонирай се тук за седмичната си доза експертни съвети и вдъхновение.