Наситените мазнини – вредни или полезни?

Тази статия е публикувана преди повече от две години и е възможно да съдържа неактуална информация.

Или с други думи казано – да ядем ли масло, мас и кокосово масло или не?

Резюме на дискусията по темата по време на конгреса на Espen в Хага.

——————

Всичко започва със статия, публикувана през 1950 г. в списание Science от Хофман и негови колеги от Университета на Калифорния, които за първи път в човешката история оспорват полезността на нещо, което ние, хората, консумираме от както свят светува – мазнините. И по-точно казват, че сърдечносъдовите заболявания са причинени от прекаляването с мазнини, и то не кои да е, а от прекаляването с наситени мазнини.

Три години по-късно, през 1953 г. Ансел Кийс публикува подобен материал, който отново свързва наситените мазнини с повишения процент сърдечносъдови проблеми. А през 1958 г. Кричевски добавя термина „холестерол“ към картината и това дава основание на Кийс да затвърди тезата си през 1970 г. с публикуването на т.нар. „Изследване на 7 държави“, с което успява да убеди хората, че точно заради увеличената консумация на наситени мазнини ние все по-често страдаме от проблеми със сърцето.

Днес знаем, че Кийс започва изследването си с 21 държави, но 14 от тях отпадат, защото не успяват да се впишат в тезата, която той иска да докаже, както и че изследването му е било компроментирано от чужди интереси…

Но тогава, цикълът се завърта и стартира това, което историята познава днес като „най-голямата грешка в науката за храните“, защото човечеството започва безпрецедентна война срещу всички видове наситени мазнини.

Истерията по премахване на мазнините е толкова масова, че в рамките на няколко години почти всички продукти на пазара стават с „0% съдържание на мазнини“, „нискомаслени“ и с добавени „растителни мазнини“ вместо традиционните животински.

Маслото се заменя с маргарин.

Млякото става нискомаслено…

И днес, 40 години след началото на нискомазнинната революция, ситуацията от здравословна гледна точка вместо да се подобри, е в пъти по-зле от преди. А една от причините за това е нашият собствен вкус.

Проблемът е, че всъщност ние, хората, обичаме мазнините. Те са ни вкусни. И ние сме перфектно адаптирани към тях. Затова храна без мазнини в нея се оказва не толкова апетитна, колкото звучи на теория, и индустрията се намесва, опитвайки се да превърне безвкусните нискомаслени алтернативи във вкусни ястия.

А най-лесният начин се оказва замяната на мазнините с други съставки, които човечеството обича – сол и захар, най-често в комплект.

Продуктите, които създадохме за теб:

Тенденция, която доведе след себе си до термина “bliss point” – перфектният баланс между сладко и солено, заради който не можеш да спреш да ядеш дадена храна (ако ти се е случвало да се пристрастиш към дадена храна и да искаш още и още, въпреки че не си гладен, то знаеш за какво говоря).

А мазнините всъщност са важни за нас. Не случайно мазнините са една от основните категории градивни елементи необходими за нашето оцеляване редом с водата, въглехидратите, белтъчините, витамините и минералите. Научният термин за тях е „липиди“ (идва от гръцкото lipos – „мазнина“), но за наше улеснение аз ще използвам българските думи – мазнини и масла.

Наситените мазнини се срещат в ядките и семената (кокосово масло, какаово масло, орехи и т.н.), месото и млечните, но има и други продукти, в които има наситени мазнини като авокадото, яйцата и соята. Най-популярните наситени мазнини използвани редовно в България са свинската мас и червеното месо, кравето масло и сирената, и в последните години – кокосовото масло.

Точно благодарение на кокосовото масло, което доби голяма популярност заради ползите си за здравето и реабилитацията на месото, благодарение на диети като палео, кетогенната и подобни, през последните години хората започнаха да се отпускат и да си хапват по-спокойно наситени мазнини.

Но, истината е, че объркването все още е налице, защото за мазнините можеш да намериш твърдения като – мазнините причиняват:
– атеросклероза или запушване на коронарните артерии, 

– високо кръвно налягане, 

– сърдечносъдови проблеми като цяло и сърдечна недостатъчност,
– ракови заболявания, най-вече рак на дебелото черво и т.н.

Но в същото време и твърдения като – мазнините са необходими на организма ни: 

– за да съхранява енергия,
– да абсорбира и пренася мастноразтворимите витамини като А, Д, Е и К, 

– като неизменна част от клетъчната мембрана, 

– за добра памет, концентрация и мозъчна дейност (например омега 3),
– за регулиране производството на някои хормони,

– за да „опаковат“ всеки един наш орган, предпазвайки го от нараняване и температурни промени,
– за да ни предпазват от температурни промени, регулирайки телесната температура и много други.





Дискусията



Затова и по време на ESPEN се проведе доста разгорещена дискусия по темата – в крайна сметка, наситените мазнини полезни ли са или вредни, като и двете страни си имаха поддръжници и медицински изследвания, стоящи зад тях. 



Дискусията започна с информацията за Ансел Кийс, която прочете по-нагоре и която е част от книгата ми „В търсене на истината за храната и здравето“, и съответно доказателството, че е фалшифицирана, а той самият е имал конфликт на интереси с темата.

В същото време, всички в залата бяхме помолени да вдигнем ръка, ако сме привърженици на теорията, че наситените мазнини са безопасни, и обратното. Залата беше буквално раздвоена. Уточнявам и че на конгреса съотношението беше 85% доктори и 15% нутриционисти.



В края на дискусията, час и половина по-късно, модераторите ни помолиха отново да вдигнем ръце и този път хората приели идеята, че наситените мазнини НЕ са вредни преобладаваха, а Prof. Philip Calder от Великобритания (главният защитник на тезата) се превърна в личния ми герой :)))

Prof. Calder сподели и за няколко медицински изследвания, чийто резултати са били частично споделени, за да прикрият факта, че наситените мазнини реално НЕ ни вредят, за разлика от транс омега 6 поли-ненаситените (рафинирани растителни например).

Тези и други проучвания на стари изследвания се публикуват периодично в British medical journal и според професора статиите приличат повече на детективски романи, отколкото на научни публикации и са доста интересни за четене. Абстракт от една от тях има тук.

Резюме

Но да се върнем на заключенията от дискусията. Реално, важните аспекти, които взех със себе си от нея са няколко:



Истинските мазнини са важни са нас и трябва да присъстват в менюто ни, като се прави голямо разграничение между натуралните мазнини, идващи от животински и растителни източници и изкуствено създадените мазнини, като транс мазнини, маргарин и т.н. Нищо ново за нас тук, но не пречи да се подсещаме.

Също така има различни видове наситени мазнини (точно както има и видове омега 3 – растителните са ALA, а животинските DHA & EPA) и всеки вид има различни характеристики, които е добре да се имат предвид. Ако искаш отделна статия по темата – пиши.

Добре е да сме наясно и с генетическите си особености по отношение на наситените мазнини и все пак да внимаваме с тях, ако имаме ДНК тест, който показва, че може да ни вредят или имаме случаи на сърдечно-съдови заболявания в семейството и сме запознати с хранителните навици на хората с тях.

Това по принцип беше и точката с най-сериозни разминавания – и двете страни се съгласиха, че наситените мазнини увеличават нивата на LDL холестерола, но след това се получи конфликт как точно ни влияе този увеличен холестрол. Едните настояваха, че причинява сърдечно-съдови проблеми, другите че е безвреден за сърцето и реално проблем са вътрешните възпалителни процеси. За съжаление, въпреки всичко, нямаше консенсус по темата.

След това Prof. Philip Calder уточни, че когато говорим за мазнини е важно да внимаваме по-скоро с нагрятите растителни транс мазнини, за които има нови изследвания, свързващи ги със сърдечно-съдови заболявания. Това са обикновено рафинираните масла, като олио, палмово масло и маргарин.

Съответно да се следи балансът между омега 3 и 6, писала съм по темата тук. Имаше въпроси и за ползите от омега 3 и всички бяха единодушни, че омега 3 са супер важни и полезни, и затова няма нужда да ги обсъждаме, тоест не съществуват неясноти по темата.

И за финал – всички се съгласиха, че приемът на въглехидрати, захари и генерално балансът от микро и макронутриенти в храненето също играе важна роля и затова не е добре да се фокусираме само върху един аспект, пък бил той и толкова важен като наситените мазнини.

Това беше от мен за днес, надявам се да ти е било полезно.

Разкошен ден,
Надя

Използвани източници:

39th Espen congress, The Hague

Собственикът на сайта nadiapetrova.bg не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, анализи, прегледи, програми, хранителни режими и други материали. Ползвателите на сайта го използват такъв, какъвто е и не следва да изпълняват буквално съветите и информацията в него, без предварителна консултация с квалифициран здравен консултант или лекар.

Собственикът на уебсайта nadiapetrova.bg не носи отговорност в случай на нарушаване на авторски права на трети лица в резултат на публикуване на съдържание на потребители или в случаи на търговско използване на снимки от потребители. В случай, че собственикът бъде уведомен за нарушение на авторски права, същият полага всички усилия, за да помогне за ограничаване на нарушението. Собственикът не носи отговорност за щети, произтичащи от използването на настоящия сайт.

За автора:

Надя Петрова е възпитаник на Canadian School of Natural Nutrition, член на Европейската асоциация по клинично хранене (clinical nutrition) и автор на книгите: “В търсене на истината за храната и здравето”, “14 дни детокс”, “Daily Raw” и "Ева и ефектът на пеперудата". Можете да научите повече за нея, ако последвате този линк.

Още публикации:

wisdom kitchen My kitchen