Морски дарове, омари, сьомга, октопод… заведенията на Санторини изобилстват от всякакви морски деликатеси и риби. Все пак си на остров. Истината е, обаче че морската храна на Санторини в масовия случай е замразена и далеч от пресните морски дарове, които си мислиш че ядеш. Затова ако искаш да се насладиш на истински местни деликатеси, попитай някой санторинец какво яде…
Санторини е различен от останалите острови в Гърция, първо заради отдалечеността си от основната част на Гърция и второ, защото на острова липсва… вода. Звучи парадоксално на пръв поглед, но като се замислиш виждаш, че е логично. Островът е заобиколен от вода, но на самият него няма нито една река, езеро или поточе, тоест прясна вода липсва, дъждовен сезон също. Затова под всяка една къща и хотел има резервоари за вода на мястото на мазета, където големи цистерни докарват вода за миене и къпане ежедневно.
Какво се случва обаче с местното земеделие, ако водата за поливане е скъпо удоволствие? Започваш да отглеждаш култури, които могат да черпят вода от влажността на въздуха и обичат слънцето. На Санторини това са грозде, чери домати (имат си дори сладко от чери-домати!), шам-фъстък и фава (вид жълт грах, от който приготвят ястие, което се нарича “фава”). Местните деликатеси съответно се поднасят с типичните за Гърция фета сирене, каперси, царевичен хляб и разбира се – студено пресован зехтин.
Затова докато си в региона забрави за морските деликатеси и се отдай на пиршество на сетивата с типичната за острова салата Санторини, в която основна роля играят чери доматите, поднесена с кошничка царевичен хляб и току-що приготвена паста от фава, поръсена с шам-фъстък. За любителите на месото, там преобладава агнешкото, под формата на сувлаки, гирос и мусака със зеленчуци, вместо картофи. Истинска местна кухня полята обилно с вино, или тяхното Винсанто, идващо от комбинацията на думите вино и Санторини.
Виното е издигнато в култ на острова и заведения за дегустация на вино има във всеки град или селце. Спецификата при отглеждане на грозде там е, че лозята са ниски, заради силния вятър и се заплитат на кръг. А прословутото им Винсанто се приготвя като гроздето се суши на слънце 10 дни и след това от него се прави вино. Резултатът е сладко десертно вино, по-скоро като ликьор, което държи цена, заради голямото количество сушено грозде необходимо за приготвянето му. Според това, което разбрах – 7 кг. грозде за 1 литър вино.
Но да се върнем на храната. Ако искаш да опиташ всички местни специалитети наведнъж трябва само да си спретнеш обяд или вечеря от салата с чери-домати, царевичен хляб, фава и разбира се – вино. Салатата Санторини се поднася по леко различен начин във всяко заведение, но любимият ми вариант включва маруля, краставица, чери-та, червен лук, задължителната фета на кубчета и каперси. А зехтинът е овкусен, с розмарин.
салата Санторини
1/2 маруля
1/2 краставица
1 чаша чери-домати
1 чушка на кръгчета
1/2 глава червен лук
фета сирене поръсено с микс подправки за фета
каперси, на вкус
дресинг със зехтин
Следват безглутенов царевичен хляб или мини хлебчета и паста от фета. А снимките, които виждаш тук са от Ия – градът на скалите (изписва се Oia, но се произнася Ия), Фира – столицата на Санторини, също на скалите, Пиргос – малко селце с типичните бели къщи на скалите, но не на брега и черните плажове на Камари. Разстоянията между различните градове са около 10 км и затова горещо препоръчваме возило под наем, за да се види всичко. Още повече, че до някои дестинации няма автобуси, като например винарната до Пиргос, където за сметка на това има хеликоптерна площадка…
