Как да имаш време за всичко, в 8 “лесни” стъпки

Nadia Petrova reading a book

Последната ми публикация предизвика леки полемики по отношение на фактора време. Полемики, които ми се иска да обсъдим, за да може нещата да се подобрят, защото масово виждам един и същи проблем: казваме, че нямаме време.

И да, разбирам, че когато имаш 1-2-3 деца и в същото време ти се налага да работиш, е изключително трудно да отделиш време и за нещо друго, като например да приготвиш салата за себе си или да отидеш на тренировка. Но в същото време не разбирам и не приемам, как същият този човек се оплаква, че няма време, а е в социалните мрежи. Защото, явно – за тях време има. Но за себе си – не.

Или както казва Мари Форлео: “Има 2 типа хора –
тези с оправданията, и тези с резултатите.”

Така че днес искам да споделя как лично аз успявам да намеря време за всичко. Или поне за всичко ВАЖНО ЗА МЕН. Ако успееш да вземеш нещо за себе си – мисията ми е изпълнена. Ако ли пък не, поне се надявам да се замислиш…

Времето – всички разполагаме с едно и също такова. Всички ние, имаме еднакви 24 часа на ден. И въпреки това, то все не стига… защото, проблем не е времето, а начинът по който го управляваме. И днес ми се иска да се замислиш над нещо важно и да вземеш решение – дали ще позволиш времето да управлява теб или ти ще се научиш да контролираш него.

И понеже аз определено съм от втория тип и нямам нищо против клишетата, преди да продължа ще използвам още едно:

“Ако е достатъчно важно за теб – ще намериш време,
ако не е – ще си намериш извинение”

По темата за извиненията, прочети за 1 минута тези бързи уроци, и след това се върни тук, и виж какво правя, за да съм сигурна, че контролът е в мен:

Ставам рано сутрин и си лягам рано вечер

И преди да кажеш: “Да, да, това го знам, но аз предпочитам да си взема времето за мен вечер, когато къщата утихне и децата заспят.”

Нека те спра, тук и сега. Замисли се за разликата между 2-3 часа сутрин и същите тези 2-3 часа вечер, в края на деня. Разликата е огромна.

Вечер човек обикновено е изморен, не е в перфектна форма и иска просто малко спокойствие и тишина. Затова и “взетите” 2-3 часа време често са загубено такова. Вечер, след 10 надали ще си в кондиция за тренировка, а и надали нещо работи. Вечер, надали ти се работи по някое ново бизнес начинание. Вечер, надали имаш сили и желание за онзи, новият курс, за който си мечтаеш, пък бил той и онлайн.

Затова и взетите 2-3 часа вечер най-често се прекарват в абсолютно безцелно цъкане в социалните мрежи, сайтове, видеа, сериали или филми. А не е ли по-добре, вечерта просто да легнеш и да се наспиш. В крайна сметка, това е и най-пълноценният сън.

Продуктите, които създадохме за теб:

Натурални хранителни добавки

И вместо вечерта, да оставиш “времето за мен” за сутринта. Когато, ставайки в 5 или 6, отново в тишина, ще можеш да направиш всичко, което пожелаеш. Защото ще си свеж, спокоен, в настроение и във форма.

Сутринта ще имаш време за кафе/чай, за медитация, за истинско спокойствие и тишина. Ще имаш енергия за пълноценно “време за теб”, каквото и да означава то. Пробвай, разликата е огромна.

Добавям важните за мен неща в календара си

Тази точка е ключова и ми гарантира, че наистина важните за мен задачи ще бъдат изпълнени – просто трябва да влязат в графика ми за седмицата или месеца. Например, ако тренировката е важна за мен, тя влиза в календара за месеци напред. И по този начин целият ми останал график се намества ОКОЛО нея.

Грешката, която допускат повечето хора е да чакат да им се освободи време, за да направят нещо за себе си. Докато времето за теб трябва да е приоритет. Първо то влиза в графика, а след това всичко идва около него. Супер семпло, лесно и работещо.

Проблемът е, че в масовия случай ние се занимаваме с текущи неща, като така не ни остава време за истински важните. Независимо дали говорим за бизнес или личен живот. Затова отново – добави всичко важно за теб в календара си и тръгни от там.

Не гледам телевизия от 10 години насам

Третият елемент, който, според мен, изяжда огромна хапка време е телевизията. И аз не гледам такава. Поне не и в нейното време и в нейния контрол.

Ако реша да гледам филм, сериал или предаване – винаги мога да го направя, когато аз реша, че имам времето и желанието за това. Но изпускам всички реклами, съобразяването с фиксиран час и наистина огромната загуба на време да се взирам в ТВ екран.

Това ми позволява да гледам нещо отпускащо, дори и всяка вечер, ако искам. Но истината е, че по-често не го правя и напоследък сядам пред телевизора едва 2-3 пъти седмично за по час. А има хора, които са пред него с часове на ден.

В същата графа са и социалните мрежи, затова точка 4 е:

Не използвам Фейсбук почти от 3 години насам

Другият елемент, който буквално ни “изпива” времето са социалните мрежи. И колкото и да си казваме: “само 10 минути”, те се натрупват. И в рамките на деня, невинните 10 минути са се превърнали в час или два.

При това, социалните мрежи, и по-специално Фейсбук не само ни губи времето, но още ни разстройва, депресира, подтиска и какво ли още не.

В действителност, според някои експерти по темата, социалните мрежи са място, на което:
– средно 60% от хората получават хейтърски коментари;
– 25% от тях споделят и че са били наричани и обиждани по начини, които не искам да пресъздавам тук;
– 1 на всеки 3 жени споделя, че обидите са се увеличили и влошили през последните години, като с всяка следващата година става все по-зле;
– появи се дори медицинско изследване доказващо, че само за 2 седмици редовна употреба на Фейсбук, ние сме по-депресирани отвсякога и т.н., и т.н..

Всеки може да вярва в каквото намери за добре, но 3 години по-късно, аз смело мога да кажа, че без Фейсбук се чувствам много, много по-добре. И в момента, въпреки че работата ми налага да влизам (момичето, което движеше Фейсбука ни напусна и я замествам), времето ми прекарано там е силно ограничено (30-60 минути на седмица) и аз се чувствам много по-спокойна, когато не ми се налага да го правя.

По-спокойна и с повече истинско “време за мен”. Помисли и за това.

И ако имаш нужда от още мотивация по темата, подсещам за кампанията ми #бъдиМил

Казвам НЕ на много неща, и то често

Ние, хората, като цяло обичаме да ни харесват. В действителност, ние искаме да бъдем харесвани. Затова и често поставяме нечии чужди интереси над своите собствени, особено ако това ще доведе до чувството на “харесваност”, “одобрение” или нещо подобно.

Само че, това чувство изобщо не е трайно. И въпреки, че е много приятно да те харесват и обичат, и го казвам от пиедестала на харесван човек, понякога е много по-важно да се харесваш самият ти. А това означава да имаш време за важните за теб неща, което пък налага да се научиш да казваш “НЕ”. На всичко и на всички, които искат да вземат нещо от теб, особено време.

Избягвам срещите на живо

Доколкото е възможно, разбира се, и предпочитам да върша работа по телефон или мейл. Истината е, че повечето срещи на живо са си чиста загуба на време. Изключвам срещите с приятели, чиято цел е да ти е приятно и да се разсееш. Визирам чисто работните такива.

И ако мога да си я спестя – аз ще го направя. Живея така от няколко години насам и дори и не искам да казвам колко много време ми се освободи. Защото започнах да си ценя много времето и да настоявам нещото да се свърши по мейл или телефон.

А мейлът ни дава още една безценна свобода – да опираме до него САМО когато ние решим, или следващата точка, спестяващата ми време:

Имам пълен контрол над работния си процес

Това означава, че имам отделено време за всичко. Например имам време за мейл – отварям го в определени часове, преглеждам всичко, отговарям на когото трябва и след това мейлът се изключва и не си губя повече времето с него.

Ако има нещо спешно, което да изисква моменталната ми реакция – имам телефон и винаги мога да бъда намерена на него. Но мейлът НЕ е за спешни неща, поне не и в моя свят, което ми позволява да имам контролиран достъп до него.

И това е валидно за всяка част от работата ми. Имам отделено време за мейл, писане, снимане, работни срещи и т.н. Аз контролирам времето си, не то мен. Знам кои са приоритетите ми за деня и си ги гоня, без да се разсейвам излишно. Тоест, фокусирам се само върху едно нещо в даден момент и това ми помага неимоверно да го свърша колкото се може по-пълноценно и по-добре. И за финал:

Не се притеснявам да изляза от зоната си на комфорт

Най-вероятно се чудиш как точно тази точка има отношение към времето, но истината е, че всичко, което направих в последните години, за да пестя време и да имам повече пълноценно за мен, беше процес, който не винаги е приятен. И често ми се налагаше да се изправя пред нещо, предизвикващо дискомфорт. Точно така, дискомфортът, който идва с промяната.

А за да съм успешна и да имам здравето и визията, които искам – ми се наложи да се променя и да отделя повече “време за мен”. Но преди да стигна до истинската промяна, се наложи да променя навиците си. Да променя рутината си. Да променя целия си познат свят по отношение на бизнеса, ежедневието, храната, движението и т.н. А промяната предизвиква дискомфорт.

Проблемът е, че промяната МОЖЕ и ЩЕ отключи всичките ти страхове и несигурност. Това е нещо, което виждам почти всеки ден. И инстинктите ти ще се намесят, и ще ти кажат, че нещо ЛОШО се случва. Ще вдигнат червения флаг и ще ти кажат “Не го прави”. Инстинктите ти ще ти изиграят лоша шега и ще се опитат да те върнат в руслото на познатото, в комфорта на миналото. И някои от вас, за съжаление, ще ги послушат. Ще се върнат на старото, меко и удобно канапе и ще се откажат от здравето и живота, които заслужават.

Докато истината е, че промяната е хубаво нещо, независимо дали говорим за нови хранителни навици, нова тренировка, нов час на ставане и лягане или ново обучение. Просто в началото е дискомфортно – психически, емоциално и физически.

Но ако искаш да успееш, трябва да се научиш да трансформираш този дискомфорт като добър знак. Да не се поддаваш на инстинктите си, които ти казват да спреш. Да прегърнеш промяната и да се научиш да живееш с нея. Защото тази промяна си струва усилията. Тя означава, че се развиваш, че полагаш грижи за себе си, че израстваш. А това винаги е за добро.

Затова, помни, че силата на промяната е в твоите ръце.
Успех от мен и дай всичко от себе си! Ти го заслужаваш!
You are the ONE IN CHARGE.

Разкошен ден,
Надя

P.S. И ако имаш нужда от още мотивация и лидерство, препоръчвам новата книга на Marie Forleo – Everything is figureoutable и Extreme Ownership на Jocko Willink.

Собственикът на сайта nadiapetrova.bg не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, анализи, прегледи, програми, хранителни режими и други материали. Ползвателите на сайта го използват такъв, какъвто е и не следва да изпълняват буквално съветите и информацията в него, без предварителна консултация с квалифициран здравен консултант или лекар.

Собственикът на уебсайта nadiapetrova.bg не носи отговорност в случай на нарушаване на авторски права на трети лица в резултат на публикуване на съдържание на потребители или в случаи на търговско използване на снимки от потребители. В случай, че собственикът бъде уведомен за нарушение на авторски права, същият полага всички усилия, за да помогне за ограничаване на нарушението. Собственикът не носи отговорност за щети, произтичащи от използването на настоящия сайт.

За автора:

Надя Петрова е възпитаник на Canadian School of Natural Nutrition, член на Европейската асоциация по клинично хранене (clinical nutrition) и автор на книгите: “В търсене на истината за храната и здравето”, “14 дни детокс”, “Daily Raw” и "Ева и ефектът на пеперудата". Можете да научите повече за нея, ако последвате този линк.

Още публикации: