Не знам дали е важно, не знам дали ще се впечатлиш, но аз съм изумена и щастлива. Защото вчера разбрах, че Нови хан си има програма за празниците! Да, да, сигурно всеки град има, дори и София. Но тук говорим за нещо различно, нещо което не съм преживявала от малка и дори не знаех, че още съществува. Говорим си за… традиции. Тези същите, събиранията на село, седянките пред вратите, огньовете на поляните и хората на площада. Спомням си някои от тях от малка, за други само съм чувала, за трети съм чела в… приказките. А те са живи. И се случват. Всяка година.
Но да се върнем на програмата. Вчера разбрах, че селото има програма за празниците. Мхм. И дори е обявена на вратата на читалището. Ти да видиш…
Започва с нещо свързано с някакви пръстени, които се хвърлят в един казан, докато жените наоколо танцуват… После водата трябва да замръзне и на следващия ден пръстените се вадят и се “наричат”. На този здраве, на този сватба и т.н. Като баница с късмети, но с… пръстени!
После ще си имаме кукери. Но не какви да е! Имат си дори и име, но не го запомних, защото бях превъзбудена от цялата информация… Кукерите ще обикалят цял ден из селото на 4-ти януари и ще гонят злите духове. Добре би било да ги посрещнеш и да им отдадеш нужното, така де.
Следва Зимен празник!!! Е тук вече направо сдадох багажа. Зимния празник е на 11-ти януари, ще се състои на една поляна над селото и включва целодневно пиене, ядене, игри и танци!!! Палят се огньове, приготвя се храна на място и имало много игри за малки и големи, като подскачане в чувал и дърпане на въже. Нямам търпение!!! Дано да има сняг! :))))
И да се похваля какво вече видяхме, откакто сме тук, въпреки че като не знаех до сега за програмата на читалището сигурно сме изпуснали доста… Но, имахме си Лазарки на Лазаров ден. Момичета от селото, облечени в национални носии обикаляха по къщите и пееха. Чухме ги случайно насред ремонта и излязохме да им се порадваме и да ни попеят.
Имаше събор. Разбрахме за него в деня на събитието и бяхме прекалено изморени да отидем, но определено го чухме! Догодина няма да го изпусна, обещавам.
Водопроводчикът на селото се нарича “Воден цар”. Не знам защо го пиша, но съм убедена, че и това има нещо общо с традициите.
Редовно си имаме и заря, фойерверки и разни такива. Най-вече като се роди бебе в селото. А бебета тук има доста. Животът кипи. Традициите са живи!
P.S. Отивам да се запиша на народни танци в читалището. Може да ми дадат и носия :)))
Продуктите, които създадохме за теб:
