
“Благодарение на съвременната наука към днешна дата знаем, че човек е започнал да се обособява като отделен индивид преди около 2,5 милиона години и в продължение на голяма част от тях той е бил hunter-gatherer или “ловец и събирач”.
Някои експерти дори разделят поколения и половете, като допълват, че жените и децата са били основно събирачи, като са се грижили да намират подходящи за ядене диви треви, плодове и буболочеки, а възрастните мъже са били ловци и са прекарвали дните си в търсене на плячка.” – от книгата ми “В търсене на истината за храната и здравето”
Защо споделям това днес… защото акцентът е:
В продължение на милиони години мъжете са били ловци. Жените са били събирачи. И това е определило в огромна степен кои сме ние днес.
И от там идва доста, на пръв поглед, леки неразбирателства вкъщи или в работата с другия пол, които могат да бъдат сериозен фактор за натрупване на стрес. Нещо, което може да бъде напълно избегнато, ако просто проявим повече разбиране към своите собствени и чуждите заложби. Така че, без повече предисловия:
Какво означава да си ловец или събирач
На първо място, да си ловец означава, че имаш single focus, тоест ловците са фокусирани върху ЕДНА единствена задача в даден момент или конкретен резултат.
И това е било ключово умение в продължение на милиони години, защото ако се разфокусираш докато си на лов – оставаш гладен и умираш. Ако решиш да се наслаждаваш на залеза, да отбележиш дървото с ябълки, при което можеш да се върнеш после или ятото птици в другия край на полето – оставаш гладен и умираш.
Затова мъжете са шампиони във фокусирането. То им идва отвътре. Те са създадени за него. Но това означава и, че могат да изпълняват само ЕДНА единствена задача в даден момент. Затова и имат нужда от време да превключат от работен режим в домашен режим => преходен период, за който съм писала тук.
Нещо, което ние, жените, не разбираме, защото сме събирачи, и като такива сме multitasking или “изпълняваме множество задачи във ВСЕКИ момент”.
И точно обратното на single focus-a, за нас е важно да сме такива, защото ако не сме – оставаме гладни и умираме. Тоест, multitasking-a ни е позволявал с едно излизане да съберем множество треви, билки и плодове. Да запомним кое къде расте, да имаме предвид кое кога ще узрее, да следим кое е отровно и кое може да се яде и т.н. и т.н.
Ние, homo sapiens, сме оцелели благодарение на фокуса на мъжете и мултитаскинг-а на жените. И това са инстинкти по-силни от всичко, което правим днес.
Тоест, фокусът е силно заложен като качество при мъжете, но много труден за изпълнение при жените. И съответно – мултитаскингът е много труден за мъжете, а на жените им “идва отвътре”. И това е валидно както вкъщи, така и на работното място и е добре да се има предвид.
На второ – ловците съхраняват енергия. И това също е много важно да се разбере. Мъжът инстинктивно е свикнал да съхранява енергията си и да приоритизира задачите спрямо количеството енергия, което ще му отнемат.
Съхраняването на енергия реално е качеството, което му е позволявало да издържи на 10, 20, 30-часов лов. А приоритизирането – да оцелее, защото няма логика да изхабиш 5000 калории, гонейки заек и да си набавиш само 1000 калории от него, нали :))
Това също означава, че ловците са били много добри в елиминиране на несъщественото. В крайна сметка, докато гониш елен, няма никакво значение дали еленът има белег на задния крак, а цветът му е златистобежов. Важното е, че е голям и става за ядене :))
Докато, ние, жените, като събирачи сме нямали нуждата да съхраняваме енергия. Ние берем 5 плода и изяждаме един :)) Затова и сме по-склонни да се разпиляваме и да вършим няколко неща едновременно.
Но в същото време, за разлика от ловците, за нас, ВСИЧКО е важно, защото ако объркаме шарката на гъбите – ще умрем. Ако съберем от грешните билки – цялото племе ще е зле в следващите няколко дни. Ако не запомним кога точно узряват онези плодове – птиците ще ги изядат преди нас.
Затова, ние сме се научили да бъдем по-детайлни и това е било точно толкова ключово умение, колкото за ловеца да се фокусира, да приоритизира и да елиминира несъщественото.
В резюме
Мъжете обикновено:
– са single focused – изпълняват ЕДНА единствена задача в даден момент,
– имат крайна цел (лов) и гонят конкретен резултат,
– съхраняват енергия,
– приоритизират задачите и елиминират несъщественото.
Жените обикновено:
– са multitasking – изпълняват множество задачи във ВСЕКИ момент,
– нямат крайна цел и са склонни да се разпиляват,
– обръщат голямо внимание на детайлите,
– за тях ВСИЧКО е съществено и важно.
Тоест, не се сърди на мъжа си, че след като си го изпратила до магазина за майонеза, той се връща с майонеза Х, вместо с майонеза Y (въпреки, че изрично си му казала да купи майонезата, която има син етикет, тумбесто шише и надпис “без консерванти” на опаковката, намира се на 3-тия рафт от горе надолу, и стои на алеята с лютениците, а не на тази със сирената…).
Той просто е взел първата, която е видял (изпълнил е задачата “купи майонеза”, но е съхранил енергията си и е елиминирал несъщественото, тоест твоите инструкции) :)) И изобщо не разбира защо се тръшкаш и как може една майонеза да има чак такова значение за вкуса на ястието, за което ти трябва…
И в същото време, няма нужда те да ни се сърдят, защото докато чакат на вратата, обути и облечени за вечеря, НИЕ решаваме в последния момент да измием онази чаша, която стои на плота и ни дразни, да оправим леглото, за да можем да легнем веднага, когато се приберем и подготвяме храната на кучето за утре сутринта…
Той просто не вижда смисъла в изпълнението на тези задачи СЕГА, а за нас това е кристално ясно… Както написах в началото, ние просто често сме НЕВИДИМИ и неразбираеми един за друг.
Ние, жените, гледаме на мъжете като на космати жени с лошо поведение и не разбираме как може да не правят разлика между майонеза X & Y (всъщност мислим си, че правят разлика, но ни дразнят нарочно или не внимават). Как може да не си прибират дрехите в гардероба (съхраняват енергия). Защо неизгладеното перде не ги дразни (елиминират несъщественото). Как така не виждат, че кофата за боклук е пълна, дори когато им е под носа (single focus, който е насочен другаде, а не накъдето ни се иска на нас).
А те гледат на нас като на разсеяни мъже и не осъзнават, че фокусът и приоритизирането не са ни заложени по рождение и не ни “идват отвътре”. Това не означава, че не го владеем (все пак сме жени, можем всичко :)), но ни е доста по-трудно, отколкото на тях. И е добра идея мъжете да са по-внимателни, когато нарушават нашият фокус… защото сме стигнали до него мнооого трудно.
Но за сметка на това сме перфектни в мултитаскинга и нямаме проблем да гледаме детето и да готвим едновременно, говорейки по телефона с офиса. Yep. Можем го.
Това беше от мен за днес, надявам се да ти помогне да разбереш малко по-добре защо всеки от нас прави дадени неща по определен начин, да събуди любопитството ти преди поредният скандал вкъщи и да намериш покой…
А в следващата публикация продължаваме с още 2 важни последствия от годините ни като ловци и събирачи – разликите в комуникацията, и какво означава да си pleaser (винаги да искаш да угодиш).
P.S. Имай предвид, че не всеки от нас е на 100% едното или другото. В съвременния свят някои граници са започнали да се размиват и всеки един от нас е частично единия и частично другия, но просто някои неща винаги ще надделяват.
P.P.S. И последно за днес, според Алисън Армстронг, с възрастта жените естествено придобиват някои мъжки черти и след 50 годишна възраст ни става все по-лесно да се фокусираме. И същото е при мъжете – след определена възраст стават мултитаскинг настроени и все по-комуникативни… но за това, този четвъртък.
Разкошен ден,
Надя