Celebrating partnership – ловци и събирачи, част две

Тази статия е публикувана преди повече от две години и е възможно да съдържа неактуална информация.

И така, след като вече знаеш, че мъжете са били ловци, а ние сме били събирачи, нека разгледаме и следващите 2 важни аспекта, произлизащи от това.

Проблем номер 3 – комуникацията

Сигурна съм, че ако отделиш малко време на темата, ще се сетиш и сама, но все пак – какво се случва, когато мъжът е на лов? На първо място, той е силно фокусиран в задачата (single focused), и на второ… той не говори. По време на лов, мъжете мълчат. Мисля, че няма нужда да обяснявам защо :))

Тоест, в продължение на милиони години, мъжете са свикнали да се фокусират в тишина.

Ние, от друга страна, бидейки събирачи, не сме имали нуждата да мълчим. В крайна сметка, тревите и плодовете не се крият, ако до тях някой си тананика или говори. Но не само това – за нас е било МНОГО по-добре, ако НЕ сме тихи, защото така малките животинки или насекоми, които могат да ни ухапят и навредят ще ни чуят навреме и ще освободят териоторията, която ни трябва в този момент.

Отделно, важната информация, която сме събрали – кое става за ядене, кое къде расте и т.н. е добра идея да бъде споделена и с други събирачи. При това с колкото се може повече детайли, за да сме сигурни, че няма да стане фал. И ние сме се научили да говорим… да говорим по цял ден, за всичко, с умопомрачителни детайли за всяко едно от тях.

Това умение също е било част от оцеляването ни, точно както тишината по време на лов. Yep. Виждаш ли проблема?

Мъжът ти си стои кротко вкъщи и гледа телевизия, прави нещо на компютъра или си чете списанието. В тишина и силно фокусиран в това, което прави. А ние нахълтваме, прекъсваме му заниманието, започваме да говорим и очакваме той да ни слуша, да ни разбере и да се заеме ВЕДНАГА с това, което искаме от него.

Просто защото за нас това не е проблем, ние сме мултитаскинг настроени, ние можем да работим на компютъра, да слушаме и дори да запомним какво се иска от нас. Те, обаче, не могат. И не защото са глупави, или бавни, както си мислят някои жени.

Напротив, мъжете могат да изпълняват супер сложни и комплексни задачи, като проследяват детайлно всеки един аспект. Просто са силно фокусирани върху конкретен резултат, с една крайна цел. А не няколко едновременно, като нас.

Но точно този силен фокус им пречи да отразят нашите нужди, докато правят нещо друго. Виждаш ли го? Ние сме се научили да бъдем супер комуникативни и детайлни в говоренето си, те – да бъдат фокусирани в тишина и да елиминират несъщественото (нашите детайли).

Продуктите, които създадохме за теб:

А сега си спомни всички онези моменти, когато мъжът ти те игнорира… докато гледа телевизия, докато се храни, докато шофира, докато играе на игри, докато е пред компютъра, докато чете вестника… Когато е на работа.

Той те игнорира! Или пък не :))) Всъщност, той никога не го е правил, поне не и нарочно. Той просто е бил фокусиран в нещо друго.

Затова, следващия път, когато искаш да прекъснеш заниманието му, направи го с уважение към лова – попитай го кога ще е удобно да му кажеш нещо. И се постарай да намалиш детайлите в описанието си, иначе ще го загубиш някъде по пътя :))

О, и още нещо важно, заради силният фокус, те имат нужда от “мъжко време” или т.нар. transition time. Писала съм по темата тук, но набързо.

Мъжете имат нужда от време лично за тях, веднага след приключване на работа, за да се отпуснат, възстановят и забравят за стресорите на деня. Това им помага да превключат от работен режим в домашен режим => преходен период.

И ако ги лишим от него, започвайки комуникация с тях веднага щом ги видим – няма да са пълноценни и фокусирани в нас. Затова, дай им 10-30 минути да превключат в домашен режим, няма да съжаляваш.

4. She is a pleaser, yes, she is

Другият проблем, с който се сблъскваме е, че ние, жените, в същината си сме pleasers – опитваме се да угодим на всеки, по всяко време и за всичко.

Ние искаме всички да ни харесват. И не защото сме слаби, а защото това също е било част от системата ни за оцеляване. Да бъдем перфектни и да бъдем приятни е начин да си гарантираме, че за нас винаги ще има място в племето.

А един от най-лесните начини да бъдем приятни за околните е като знаем точно КАК. Затова и ние постоянно разпитваме, комуникираме и внимаваме за всеки инч информация, защото детайлите ще ни помогнат да угодим по-добре – на мъжа си и на племето.

И ние сме се научили да бъдем приятни, а част от това е да се грижим нуждите на всички останали да бъдат задоволени. Често за сметка на нашите собствени. И това е нещо, което пък мъжете е добре да разберат.

Ние нямаме навика да се грижим за себе си. Собствените ни нужди никога не са били приоритет за нас. Затова и често пропускаме времето за храна, не си лягаме навреме и се нагърбваме с всички задачи на света…

А сега добави към картината и голямото внимание, което отдаваме на детайлите. Ние, реално, сме настроени да забелязваме всичко. Алисън Армстронг го нарича diffused awareness – разпръсната осведоменост.

Ние обръщаме внимание на работата, която се изпълнява, на всички емоции, нужди и притеснения на хората, с които работим, на половинката ни вкъщи, как изглежда нашият дом и какво се случва с нашите приятели. И ако имаме деца… можеш само да си представиш какво прави нашият „мамин мозък“ с това предизвикателство!

Ние се разпиляваме емоционално. И не само.

На всичкото отгоре, цялата тази отчетност и отговорност изискват тестостерон. Нещо което мъжете естествено притежават в доста по-големи количества от нас. И въпреки че всички знаем, че жените могат да постигнат същото като мъжете, с течение на времето това ни изтощава.

Изтощава ни физически, изтощава ни емоциално, изтощава ни и на хормонално ниво.

А сега си представи тази емоционална фурия, наречена жена, вкъщи. С целият този мултитаскинг, голямо внимание към детайлите, нуждата да комуникира постоянно, със знанието, че ВСИЧКО е съществено и важно, и с идеята, че трябва да сме перфектни, за да може всички да ни харесват.

Изморително е, нали. А на всичкото отгоре, той само си седи пред компюра и има наглостта да ни игнорира…

В резюме

Какво е най-добре да направи жената, за да има хармонична връзка – да разбере, че мъжът й не я игнорира нарочно. Той просто обикновено е фокусиран в нещо друго и не е редно да му се сърдим за това.

Затова, когато иска да го прекъсне, да го направи елегантно и да попита кога би било удобно да се случи. Особено, ако е за нещо важно. Директният въпрос “кога ще е удобно да поговорим за 5-10-50-минути (бъди точна с времето и не го намалявай)” е най-доброто ти оръжие.

Както и да спести детайлите в разговора, защото мъжът така или иначе няма да ги чуе. Просто мъжете имат навика да слушат фокусирано за 2 важни неща:

какъв е смисълът на разговора
– или, какъв е проблемът (особено, ако жената е видно ядосана).

Затова и разпиляването в детайли ги кара да загубят нишката и да не успеят да разберат какъв е смисъла на разговора и има ли проблем. Помни, че той автоматично съхранява енергия и елиминира несъщественото. Винаги го помни.

Какво е най-добре да направи мъжът – да се погрижи за нас и да ни помага, като свали част от товара от плещите ни. Да ни направи кафе сутринта, докато сме заети да се грижим за децата, кучето и него самия. Да се погрижи да хапнем, да си легнем навреме, да отделим малко време само за нас и т.н.

Да има отношение към основните ни нужди, които ще ни помогнат да не сме толкова изтощени – храна, вода, тренировка, сън, лично време, генериране на окситоцин и… комуникация.

Важни точки, които да помним

Мъжете обикновено:
– са single focused – изпълняват ЕДНА единствена задача в даден момент,
– имат крайна цел (лов) и гонят конкретен резултат,
– съхраняват енергия,
– приоритизират задачите и елиминират несъщественото,
– фокусират се в тишина,
– имат нужда от “мъжко време”, за да превключат от един режим в друг.

Жените обикновено:
– са мултитаскинг – изпълняват множество задачи във ВСЕКИ момент,
– нямат крайна цел и са склонни да се разпиляват ,
– обръщат голямо внимание на детайлите,
– за тях ВСИЧКО е съществено и важно,
– имат нуждата да комуникират постоянно и за всичко,
– често пренебрегват собствените си нужди за сметка на чуждите,
– намират се в състояние на “разпръсната осведоменост”, която ги изтощава физически, емоционално и хормонално.

Това беше от мен за днес, надявам се да ти полезно и да те накара да се замислиш. Продължаваме следващата седмица с една от любимите ми теми, която ще ти помогне да опознаеш още по-добре мъжете в живота си.

Разкошен ден!
Надя

Използвани източници:

Alison Armstrong:
- Understanding men, course
- Understanding women, course
- Celebrating partnership, course
- In sync with the opposite sex, course
- The amazing development of men, course
- Loving more by sacrificing less, course
- Keys to the kingdom, book
- The Queen's code, book

Собственикът на сайта nadiapetrova.bg не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, анализи, прегледи, програми, хранителни режими и други материали. Ползвателите на сайта го използват такъв, какъвто е и не следва да изпълняват буквално съветите и информацията в него, без предварителна консултация с квалифициран здравен консултант или лекар.

Собственикът на уебсайта nadiapetrova.bg не носи отговорност в случай на нарушаване на авторски права на трети лица в резултат на публикуване на съдържание на потребители или в случаи на търговско използване на снимки от потребители. В случай, че собственикът бъде уведомен за нарушение на авторски права, същият полага всички усилия, за да помогне за ограничаване на нарушението. Собственикът не носи отговорност за щети, произтичащи от използването на настоящия сайт.

За автора:

Надя Петрова е възпитаник на Canadian School of Natural Nutrition, член на Европейската асоциация по клинично хранене (clinical nutrition) и автор на книгите: “В търсене на истината за храната и здравето”, “14 дни детокс”, “Daily Raw” и "Ева и ефектът на пеперудата". Можете да научите повече за нея, ако последвате този линк.

Още публикации:

wisdom kitchen My kitchen