Още една малко по-трудна за смилане тема, за нас, жените. И не защото е сложна като материя, а просто защото е нещо, което изисква да работим върху него. Да работим всеки ден, с цялата си налична воля.
Защото, ако има нещо, в което ние сме шампиони, това са очакванията.
Не знам откъде произлиза и каква е историята на казуса, но знам, че е факт за всички ни. Ние имаме очаквания. И то големи. Имаме ги към всички, но най-вече към мъжете в живота ни.
Ние очакваме, че те са наши и ние разполагаме с времето, енергията и живота им като цяло. Особено, ако сме направили нещо за тях, саможертвали сме се… А това, в основата си, е огромен проблем.
Но всъщност, какво са очакванията
Очаквания са всичко, което започва с:
– той трябва/ше да…
– той трябва/ше да направи…
– той трябва/ше да каже…
Трябваше да сготви, като знае че съм на работа цял ден и се прибирам изморена, а той си беше вкъщи цял ден. Трябваше и да отиде да напазарува. Трябваше да види, че памперсите са свършили и трябваше да се сети да ги купи…
Той трябваше да ми се извини. Трябваше да ми каже колко добре изглеждам вчера, след като се приготвях 2 часа за срещата… Той трябваше…
Проблемът на очакванията обаче НЕ е само, че ги има. Проблемът е, че са невидими, когато се случват, и стават силно видими, когато не се. Тоест, ако той наистина ми помага вкъщи – не се е случило кой знае какво, все пак той трябва да го прави. Обаче, ако не го прави… огън и жупел се сипят от небето.
Сега, ако си чела внимателно последните публикации, то вече знаеш, че за мъжете НИЩО НЕ СИ СТРУВА ДА СЕ ПРАВИ, особено ако НЯМА ДА ПОЛУЧАТ ТОЧКИ ЗА НЕГО.
И ние се оказваме в един омагьосан кръг, в който:
1. Очакванията ни НЕ се случват = ние сме разстроени от това.
2. Очаванията ни се случват = ние го регистрираме с 0 точки и мъжете са демотивирани да го правят отново.
Продуктите, които създадохме за теб:
При това, очакванията като цяло се натрупват и създават още повече очаквания, подобрени очаквания, нови очаквания. И определят поведението ни.
Докато накрая, очакванията водят до искания. Нещо, което никой не заслужава. Защото никой нищо не ти дължи.
Всъщност, получава се и още нещо – нашите очаквания предотвратяват задоволяването на нашите нужди. А това, което наистина ни трябва е нашите нужди да бъдат задоволени, а не очакванията ни. Затова нека видим
Какво са нуждите
Нуждите са нещото, от което има истински смисъл. Нуждите са нещото, което има силата да промени живота и бъдещето ни. Не очакванията.
Нужди са:
– качественият сън,
– приемът на вода,
– здравословната храна,
– поддържането на адекватна температура на тялото,
– дишането,
– движението
– и lifestyle нуждите, като времето за мен, тренировка, приятели, работа, забавление и т.н.
Нуждите имат висока цена, ако не са задоволени. Истински висока цена. Но вместо тях, ние сме фокусирани в очакванията… а това предотвратява задоволяването на нашите нужди. Виждаш ли го?
Алисън го определя така:
–––
“Като разглеждаме всичко, от което се нуждаем, от гледна точка на нашето бъдещо АЗ (коя бих могла да бъда и какво бих могла да дам на другите), е по-вероятно да получим това, от което се нуждаем, вместо да се саможертваме. Това означава да бъдеш Кралица вместо Майка.
И комуникирайки нуждите ни от тази позиция – какво биха ни позволили да бъдем в бъдеще (по-спокойни, по-щастливи и т.н.), ще ни постави в позицията да ги получаваме, вместо да ги изискваме.
Феминизмът, информационната ера и надеждният контрол на раждаемостта предоставиха огромни възможности на жените, но, за съжаление, НЕ доведоха непременно до това жените да получават повече от това, от което се нуждаят.
Просто повечето жени са станали самодостатъчни по отношение на нуждите си. Когато открият нужда, те я осигуряват за себе си. И това работи добре – ако е нещо, което можем да си дадем сами.
Когато открием обаче, че имаме нужди, които трябва да дойдат от друг – като любов, внимание, докосване, помощ – ние ги блокираме. Успяваме да се убедим, че нямаме нужда от това…
А ако не успеем да се убедим, ще се опитаме да разберем кой ни го дължи. И обикновено е някой за когото сме направили нещо или сме се жертвали заради него (родили сме му деца, жертвали сме кариерата си, готвим му по цял ден, чистим къщата и т.н.). С други думи, ще се опитаме да разберем какво заслужаваме и от кого да го изискаме.”
–––
Проблемът е, че когато подхождаме от позицията на “искане, защото го заслужавам”, мъжете има само 2 възможни реакции: СЪПРОТИВА или ПОДЧИНЕНИЕ. И двата изхода не водят до щастие, за нито един от двамата.
Самото очакване и изискване елиминират всяка възможност на мъжа да направи нещо за нас – да ни даде, да ни осигури, да направи подарък, да промени нашето бъдещето…
Но ако той разбере, че това е твоя НУЖДА, и задоволяването й ще промени твоето бъдеще, ще те направи по-щастлива, по-спокойна, по-пълноценна. Той с удоволствие ще го направи за теб. Стига да го възприема като подарък, който ти прави. Стига да знае, че прави нещо смислено, което ще промени бъдещото ти АЗ към по-добро.
Стига да знае, че нуждите ти могат да бъдат задоволени.
Мога да се наспя и благодарение на това, ще се чувствам бодра и свежа от сутринта. Мога да се храня добре и ще имам повече енергия. Мога да намеря време за мен и това ще ми помогне да генерирам повече окситоцин и да бъда по-щастлива и по-спокойна.
Очакванията няма да ти донесат нито едно от горните, защото те НИКОГА не са задоволени, те само пораждат нови очаквания. Да, ще кажеш, но ако той се сети да купи памперси, няма да ми се наложи да го правя аз и ще имам повече време за мен. Права си… но истината е, че ТОЙ НЕ Е ДЛЪЖЕН.
Не е длъжен да ги купи, не е длъжен да се сети. Защото той е мъж и за него НИЩО НЕ СИ СТРУВА ДА СЕ ПРАВИ. Той съхранява енергия, приоритизира задачите и елиминира несъщественото. И това не е лично. И не е нарочно. Той просто е такъв.
Затова се отърви от очакването си. Забрави за “трябваше” и просто му кажи какво ще ти донесе и как ще промени бъдещето ти, ако го направи. И той ще го направи.
Особено, ако знае, че това наистина ще донесе нещо, че ще задоволи определена твоя нужда (ще имаш повече “време за мен” и ще си по-спокойна и щастлива) и той има правото да реши дали да го направи или не.
Тоест, ако има:
– краен видим резултат – имаш повече време за себе си и си по-спокойна;
– 100% шанс за успех – сигурен е, че ще използваш времето по същество;
– въздействие и смисъл – ти си по-спокойна и щастлива;
– съществена разлика преди и след – ти си по-спокойна и щастлива;
– адекватно оценяване / възхищение – ще получи точки за дейността си.
Ако не знаеш за какво говоря, виж отново статията за калкулацията “струва ли си?”.
Той няма да го свърши, ако това е поредното очакване. Той инстинктивно се съпротивлява на очакванията ти, защото те НЕ могат да бъдат задоволени. Вместо да имат краен видим резултат те пораждат нови и по-големи очаквания, нямат съществена разлика преди и след, и имат нула оценяване.
Нуждата обаче отговаря на всички точки.
Затова, помисли върху темата. И приложи наученото до тук за своите нужди, защото те имат капацитета да те направят истински щастлива. Не си губи времето с очаквания… освободи се от тях.
А за да ти помогна, в следващата публикация ще споделя нещо, което Алисън нарича “The great ask” или как да комуникираме нуждите си с мъжете, за да сме сигурни, че ще бъдат чути и уважени. Нуждите, не очакванията…
За да се освободиш от собствените си очаквания спрямо другите, Алисън препоръчва и книгата The Sedona method на Hale Dwoskin. Не съм я чела и нямам мнение за нея.
И за финал, още един откъс от книгата на Алисън:
——————-
“Oткъде идва искането?”
“От миналото?“ – осмели се Карън. Клаудия кимна.
„Определението на „заслужавам“ в речника е „да имаш правото поради свои действия или качества“. Отнася се до печеленето на нещо. Кога си спечелил нещо?“
„В миналото.” — отвърна по-смело Кимбърли.
„И ако сте спечелили нещо, като по този начин сте го заслужили, може ли да бъде подарък?“ Кимбърли поклати глава.
„Не. Ако е спечелено, това е плащане. Не подарък.” И изведнъж възкликна: „О!“
„Какво скъпа?“ Клаудия се наведе напред, развълнувана.
„Не можеш да си заслужиш подарък! Тогава няма да е подарък!””
—————
Твоите очаквания и искания са плащане. Ти очакваш ТОЙ да си плати за времето, енергията, парите, които си “похарчила” за него. Но той НЕ е искал това от теб. Ти си взела решението да направиш тези неща сама. Защо тогава очакваш да си плати?
Вместо това, комуникирай с него какво ще ти донесе задоволяването на твоите нужди. И го остави да ти го подари. Повече за това КАК точно да му кажем, за да бъдем чути и и разбрани – следващата седмица.
Разкошен ден,
Надя
